Копейкин като Копьонкин

Зад този герой вече се сформират батальони от русофилска масовка и да променят геополитическия курс на България

Авторът

Авторът

Христо Слави Рачев

Наистина не мога да запомня името на Копейкин. Не е почтително да се говори за човек с очевидна мисия в парламента само с неговия прякор. Внимателно наблюдавайте този пъчещ се герой, както котката гледа дефилираща хлебарка по кухненския под. Копейкин грабна в движение палката от Сидеров и хукна из коридорите на българския парламент. Този човек сякаш е изпаднал от брехтовата пиеса Майка Кураж, като ярък представител на епичния театър.

 Не подценявайте маниакалността му

 Мисля, че ще е по-успешен от грохналия Сидеров, сполетян от изпреварващи тикове на устата, характерни за хора, които послъгват. Копейкин ще опита да обедини доста от разпръснатия боклук из Отечеството, пренебрегвайки европейския принцип за разделно събиране на боклука. Припряното и бързо бърборене на Копейкин в темпо алегрето издава психичен смут. Няма усет кога става арогантен, влезне ли в роля, няма излизане. Видите ли вискозен /лепкав/ човек, който говори за излизане от НАТО, против Европейския съюз, срещу правото на България да се защити от външна агресия, ще трябва да си отговорите на въпроса, дали пред вас стои луд човек или поредния специален пратеник на Москва. Зад този герой с тънки крачка и крушовидна глава вече се сформират батальони от русофилска масовка. Оста Радев, Рашков, мрачния и леко слоу военен министър, плюс Копейкин и Трифунов са напълно достатъчни 

да променят геополитическия курс на България

 Ще започнат с референдуми. Един объркан и статистически доказано умствено изостанал народ, само му дай референдуми и можеш да го накараш да обяви война на Америка и Китай едновременно. Историята у нас неизбежно се практикува като фарс с нашите мащаби и наличен състав. Русия, като всеки хищник, напада хромите, слабите и глупавите, както отбеляза Соломон. Не онзи с притчите, а нашия Мони Паси, прочее слушайте това побеляло момче от там извира мойсеева мъдрост.

Старата имперска тактика е обилно насищане с агенти, приятелски кръгове, следва нападение на вече дезорганизираната държава, която е имала глупостта да остане беззащитна, да няма силни покровители. Дано се зададе някаква комета с опасна траектория и заплаши с унищожение цялата земя с лайнявите човечета накацали по нея. Да мобилизира космическия потенциал на планетата и временно забравим отвратителния си инстинкт за превъзходство над другия. С надежда, че животът и на последния човечец има повече смисъл от непрогледния мрак на небитието.

PS
По повод излъчения разговор с Петър Стоянов. Ще познаете големия политик, когато в трудни времена, съобщава на висок глас истини, които никой не смее да обсъжда публично. Народът ни не умее да разпознава автентичните си лидери. Пилее политици, които светът признава, ние избираме Първанов, Корнелиус, все разкривени подобия на мечтателя Копьонкин, безнадеждно влюбен в Роза Люксембург. Не я виждал, но е пленен от идеите и за световна революция и равенство. Това е приказно фанатизиран герой от романа "Чевенгур", пояснение за шестте и половина милиона нашенци, които не са чели романа на Платонов. Българите още не са разбрали, че левите съсипаха България. 
През техните кухи глави, като понтонен мост, премина тежката руска агентура.
По обяд ще дефилира специалният пратеник на Москва - Копейкин. Кошмарът на всеки вманиачен лидер е, да остане сам на площада. 
Слушам днес Първанов, бавна остаряла мисъл, гримаси, скука смертельная. Хубава риза и вратовръзка. Усещане за остарял баща, който досажда с никому ненужни съвети на порасналите си синове, вече успешни бизнесмени и банкери.