В бедни региони като Балканите икономическото въздействие на пандемията ще бъде широкомащабно и съвсем точно ще тества социалната устойчивост там. Това обаче ще предостави възможности за автономност и съобразителност, от които би могла да се възползва цяла Европа. Международният валутен фонд ( МВФ ) и Европейската банка за възстановяване и развитие ( ЕБВР ) изчисляват, че спада в икономиката на Балканите ще варира между 3% и 10%. МВФ също така прогнозира, че балканските икономики, които са прилагали строги ограничения за овладяване на пандемията, могат да започнат да се възстановяват по-късно тази година с темп в производството от 4,2% след като бъдат облекчени социалните ограничения. Няколко държави вече позволяват на малки и средни предприятия да заработят отново през май, докато събирането на повече хора на публични места, включително училища, търговски центрове, паркове и спортни заведения, ще бъдат отваряни поетапно, ако броя на заразените продължава да намалява.
За повечето балкански държави
двата източника на приходи - туризъм и парични преводи - ще бъдат тежко засегнати
от пандемията. Икономиките им са уязвими по отношение на проблемите в туризма, като приходите в Албания, Хърватия, Гърция и Черна гора надвишават 20% от БВП. Семейните доходи, набавяни от работници мигранти в ЕС, представляват повече от 10% от БВП за няколко държави, което ги прави уязвими, ако загубят работни места в Западна Европа. Това особено силно се отразява в земеделието. Последните двустранни споразумения, като тези между Албания и Гърция, ще помогнат да бъдат осигурени значителен брой сезонни работници за намиращите се в критично състояние икономики на двете страни.
На лице са големи фискални разходи, което означава рязко увеличение на публичния дълг. За да помогне да бъдат ограничени последствията от това, Европейската комисия прие предложение (подлежащо на одобрение от Европейския парламент и Съвета) за осигуряването на макро-финансова
помощ от 3 млрд. евро на 10 страни,
„партньори и свързани с разширяването“ на съюза.
Пренастройването на икономиката ще доведе до преоценка на рисковете в глобалното производство и поставяне на нов акцент върху диверсификацията, успоредно със запазване на националната самостоятелност в ключови сектори и независимост на региони, които са отдалечени един от друг. Това предоставя нови бизнес възможности. А Балканите са добре позиционирани, за да се възползват от тях.
Във вътрешния пазар услугите като транспорт, ресторанти, спорт и развлечения могат да изпитват затруднения за един продължителен период от време, но други сектори могат да отбележат значителен ръст, особено в онлайн пазаруването, доставките, телекомуникациите, компютърните продукти и фармацевтичното производство. Букурещ се превърна в лидер като най-добра европейска столица за работа онлайн благодарение на модерните си интернет услуги. Други градове трябва да възприемат това като модел.
България също проявява устойчивост
Страната преживя пагубна икономическа криза през 1997 г., когато 16 банки се сринаха, инфлацията нарасна неимоверно, а заплатите буквално се стопиха. Но благодарение на добрата правителствена политика кризата беше бързо преодоляна и успя да направи така, че да насърчи обществения ресурс и привлече чуждестранни инвестиции. В рамките на седмици след епидемията от Covid-19, България започна да произвежда висококачествени въглеродни маски за лице и други предпазни средства за болниците. Такова производство може да бъде значително разширено, както и да бъде въведено и друго оборудване в здравеопазването, особено ако могат да бъдат привлечени чуждестранни инвестиции, предлагайки им сравнително малки разходи за труд.
Всички столици на Балканите трябва да мислят как в регионален план тяхното местоположение, работна сила, технически грамотни млади поколения могат да подпомогнат развитието на нов капацитет в производството на продукти от първа необходимост или за спешни случаи при необходимост в ЕС. Производството на фармацевтични продукти е водещ сектор, който има потенциал да бъде разширен. Фармацевтичните компании в Хърватия, България и Северна Македония, които вече са добре познати в ЕС, ще се стремят да увеличат значително доставките на лекарства за европейския пазар.
Освен това
западните държави ще трябва да преразглеждат своите икономически връзки с Пекин,
за да защитят националната си сигурност. Някои европейски и американски компании вероятно ще напуснат Китай или ще търсят ограничения на риска от него, като потърсят добронамерени домакини на Балканите. От друга страна, нарастващото подозрение за икономическите и политическите цели на Китай може да възпрепятстват Пекинската инициатива „По пътя на коприната“ (Belt and Road Initiative -BRI) и нейното продължение - „17 плюс 1“. Това също предоставя възможности за засилване на общоевропейските проекти като „Три морета“ за развитието на надеждни вериги за доставки, подпомагане на защитата срещу бъдещи кризи включвайки целия Балкански полуостров.
Обществата, които десетилетия преживяват комунизма, войната и икономическата несигурност, отново могат да покажат своята устойчивост. Във всяка държава, фокусирана върху развитието на собствения си капацитет, балканските правителства ще играят важна роля за привличане на нови инвестиции и защита на новосъздаващите се компании от враждебното желание да бъдат погълнати заради корумпирани бизнес интереси. По-ефективната политика към бизнеса и неговите инициативи сама по себе си ще се превърне в ценен тест за държавите, които кандидатстват за присъединяване към ЕС - цел, която се споделя от всички страни в региона.
Превод: Faktor.bg