Калин Димитров*
Първа част
Как да слушаме с разбиране изявленията на премиера Петков и на военния министър Янев и да ни е ясно, че те, от военна гледна точка, значат една голяма кръгла нула. Nada. Nothing.
Да започнем с извода „Татко каза, че ще ми купи колело, ама друг път.“
Тази не остаряваща култова реплика от стар български филм се прероди отново, този път в думите на новия ни премиер и на военния ни министър: спешно – още днес – ни трябва модерна, окомплектована и боеготова батальонна бойна група и можем да я получим веднага назаем от съюзниците си, обаче премиерът каза, че ще скалъпи/купи наша „родна“ батальонна (евентуално бойна) група, ама друг път (след минимум четири-пет години).
Похвално е изявеното желание, както от премиера, така и от министъра на отбраната, България да започне да допринася в НАТО с нещо повече от гвардейския си духов оркестър и поддържащо участие в мисии, като охрана на вътрешен периметър, на вътрешния периметър на някое летище. Само можем да приветстваме подобно желание и готовност за инвестиции в отбраната, които са
закъснели с поне 10 – 15 години,
но по добре късно, отколкото никога.
Но имаме и друга поговорка – „(по-добре) малко акъл, но навреме да ти дойде“. Затова нека се възползваме от акъла си и да помислим, преди да ръкопляскаме на ентусиазма на тези наши министри.
Нека разделим въпроса на три части:
Може ли подобно заявление да даде смислен военен отговор на кризата от покачваното от Русия напрежение по границите на Украйна и в целия наш регион?
Краткият отговор е НЕ. Защото този отговор нито ще бъде достатъчен от военна гледна точка, нито е възможна реализацията му сега, когато е необходим.
Първо: Защо не е достатъчен от военна гледна точка?
1. Една бойна батальонна група представлява де факто усилен механизиран батальон, който в този си вид представлява интегрирано тактическо военно формирование за провеждане на операции с повишена автономност, главно заради придадените му допълнителни сили и средства: за разузнаване, огнева поддръжка, инженерна поддръжка, защита от ЯХБЗ, ПВО, специални операции, гражданско-военно сътрудничество, медицинско осигуряване, формирование от военна полиция и т.н. С други думи, това е „механизиран батальон на стероиди“. Ни повече, ни по малко. Численият състав от 1000 човека звучи впечатляващо, но от тях „щик и кашик“ ще са не повече от 70%, всичко останало ще е осигуряващи подразделения. Като разхвърляме този „механизиран батальон на стероиди“ върху застрашената ни територия, разбираме, че ще сме доста тънки откъм отбранителна способност.
2. Но коя е застрашената ни територия? Условно може да определим
две заплахи- източна и западна
Да ги разгледаме набързо:
2.1. Източната заплаха – към настоящия момент в Черноморския флот на Руската федерация (ЧФ на РФ) 197-ма бригада десантни кораби има общо 5 БДК (Голям Десантен Кораб) всеки от които превозва около 330 човека плюс 10 бронирани машини десант (усреднено за илюстрация). Дали нашият флот ще е в състояние да противодейства, и колко бързо ще успее да се противопостави някак на Черноморския флот на РФ, няма смисъл да говорим. Тези 5 БДК означават, че общото количество едновременно стоварени сили и средства е около 1500 човека с около 50 бронирани машини (включително танкове). Знаем, че подобен десант служи само и единствено за осигуряване на плацдарм за широкомащабна операция. Т.е. достатъчно е превземането на всяко дълбоководно пристанище, за да е практически приключила операцията. Това се случва при тотално доминиране на противника във въздуха, в РЕБ, в информационно-пропагандната дейност и прочие.
2.2. Западната заплаха – за нея можете да си направите справка за силите и средствата на Република Сърбия (наш традиционен спаринг партньор и традиционен руски съюзник в нашия тил) и сами да си отговорите.
Второ: Защо няма как да стане в реално време – а именно СЕГА?
Очевидно премиер и министър предвиждат да работим с каквото е останало от социалистическата БНА (Българската Народна Армия). Това, по огромен брой причини,
не може да бъде съвместима с НАТО
Батальонна Бойна Група, от който и ъгъл да го гледаме; а на хартия, и в момента имаме 5 такива ББГ на съветска техника от 60 те години. Следователно трябва да разбираме, че премиерът и министърът предполагат някакво магическо „придобиване“ (цялата дълга и бавна процедура на поръчване, плащане (ако парламентът даде пари), чакане на опашка за производство, получаване и усвояване за използване) на техника и въоръжение за тези 1000 човека както следва:
- Бойни бронирани машини – не по- малко от 35 броя (ако приемем условно че ще сместим отделение на една ББМ – то това са 10 ББМ в рота).
- Самоходни КОЛЕСНИ артилерийски установки калибър 155 мм.- не по- малко от една батарея.
- Самоходни миномети – не по- малко от една батарея.
- Инженерни машини за заграждения, инженерни машини за разграждане, машини за ЯХБЗ, командно – щабни машини, машини за ПВО , логистични машини и прочие и прочие.
Ако бяхме във вълшебния свят на „летящите слонове и розовите еднорози“, там със сигурност щяхме да имаме единна политическа воля за защита на българския национален интерес, не на руския, щяхме да имаме и осигурено финансиране, и най-важното – тези машини някой сигурно щеше да ги държи на склад, търпеливо чакайки нашето телефонно обаждане и плащане, за да ни ги докара – ей сега – другата седмица. Ние обаче, сме в горчивата реалност на производствени цикли и мениджмънт на нулевите складови наличности („Just in Time“, Тойота) – това изобщо не е така. Дори да приемем, че някъде по света има незает производител, който може в реално време, тоест днес, (а не да ни постави в графика за в края на 2026-та година) да изпълни тази заявка, чисто технически ще са необходими поне 18 месеца за да имаме пълния брой машини. И това е без да отчитаме спецификата на т.нар. специализирани машини, които в един от сценариите тепърва ще трябва да се интегрират с нужните ни съвременни типове въоръжение. Реалистичният сценарий клони към 28 до 32 месеца срок за получаване на машините.
Но дори и да имаме тези машини утре – строени на плаца, времето необходимо за „сглобяване“ на една бойна батальонна група (индивидуална подготовка, включително на операторите, механик водачите и мерачите), преминаването на пълният цикъл на обучение и сглобяване: отделение – взвод – рота – батальон, хеле пък с усвояване използването и насочването на артилерия от ниско ниво, насочването на огнева поддръжка от авиацията на ниско ниво и прочие и прочие – то съвсем спокойно можем да заложим един учебен цикъл от 18, 24 а дори и 36 месеца.
Въпроса, че няма абсолютно никакъв смисъл да развръщаш подобна група, използвайки тактика от 70-те години на миналия век и базираща се на мощни танкови колони заедно с механизирана пехота и тактически ядрени удари, дори няма да го повдигам, защото
Българската армия, за почти 20 години в НАТО, така и не роди нов Боен Устав
Темата съм я дъвкал много пъти и не мисля, че е нова.
Тоест, като решение за отбраната ни в днешната тежка военно-политическа криза, беше предложен недостатъчен като сили и средства отговор, който можем да дадем след най-рано 24 месеца. Лично аз бих го закръглил на 4 години. Което е крайно недостатъчно дори с оглед на програма 2032, а какво остава за извънредни спешни мерки по отбраната на Р. България днес.
И така, след като господин премиерът на Р. България е казал „А“, то очакваме господин министъра на отбраната да каже останалата азбука: а именно с каква техника, с какъв личен състав и след колко месеца ще е готов да изпълни тази функция.
Иначе става точно като във фразата с колелото…
Какво обаче каза Министъра на отбраната ще напиша в следващата част… Stay tuned….
* Авторът е военен експерт с дългогодишен опит в доставките и в оперативните и технически характеристики на широк спектър най-съвременни въоръжения и бойна техника и в бойната подготовка на съвременните армии.