Владимир Пастухов*, Каспаров.ru
Ако се опитаме максимално кратко и съдържателно да определим съдържанието на вътрешнополитическия курс на Кремъл, то може да бъде сведено до формулата
“умен геноцид”
Той се превърна в своеобразен отговор на властта срещу "умното гласуване".
Разбира се, става дума за културен геноцид. Това е много специфичен геноцид, осъществяван не по расов, не по етнически и не по религиозен признак. Става дума за ментална дискриминация, тоест културната прослойка руски европейци да бъде избутана, изтормозена, изпарена от икономическия и обществено-политическия живот на исторически формираното общество в Русия.
Трябва да сме наясно, че руските европейци не са либерали, както е прието да се смята, още по-малко са опоненти на Путин, не са и англомани, франкофили и прочие “извращенци”, побъркани по всичко западно. Това са просто хора, които мислят по европейски, тоест рационално - както в Русия основно започнаха да мислят едва през първата четвърт на XIX век.
Руски европейци има от двете страни на политическия фронт, но дори тези, които се оказаха от “правилната” страна от гледна точка на властта, едва ли ще успеят да оцелеят – те са потенциални жертви, точно както техните опоненти с по-малко късмет, които са избрали неугодната (на властта – б.р.) страна.
Просто "късметлиите“ ще бъдат натоварени на следващия ешелон. Определящ признак за това, че си
в зоната на риска,
вече не е това за какво мислиш, а как мислиш, конструкцията на мислите ти, а не самите мисли.
От ден на ден става все по-очевидно, че това е културен геноцид. Но защо е "умен"? За последните сто години това е вторият подобен геноцид. Но този път той е и с постмодернистичен характер: засега биват потискани не толкова представителите на преследваната класа (нивото на директните репресии остава достатъчно ниско в сравнение с първия геноцид), колкото условията за нейното възпроизводство – всички форми на инакомислие, възможността за разпространяване на информация, участието в образователния процес и т. н.
При това на руските европейци настойчиво им показват вратата, предлагайки им да напуснат страната (фактически ги тласкат към емиграция), включително за да не помрачават делниците на режима с кървави разправии с опоненти. Ето това наистина е умно. Първо да бъдат изгонени колкото може повече хора, а после да се затвори изходът за останалите.
В перспектива всичко ще опре, както винаги, до "предателите на своята класа" – произхождащите от средите на руските европейци, които са станали част от културния геноцид, работейки за режима. В някакъв момент ще бъдат изправени пред съвсем простия избор да дръпнат внезапната спирачка (както през 1953 г.) или самите те да легнат под гилотината.
Важно е да сме наясно, че без участието на самите руски европейци машината на терора ще изпадне в състояние на ступор и няма да може да работи ефективно, тъй като ще се лиши от един от най- важните си драйвери. Тя ще започне постоянно да забива докато в края на краищата екранът й угасне окончателно (както през 1917 г.). Историята изглежда не е предвидила сценарии, при които този геноцид
ще работи като вечен двигател
Въпросът е само в това кой от вариантите ще се случи по-рано: дали някой от пътниците ще дръпне аварийната спирачка или опушеният отбор огняри ще изстреля един откос срещу парния локомотив.
*Владимир Пастухов е руски политолог, публицист и юрист, доктор на политическите науки. Заради наказателно преследване през 2008 г. емигрира във Великобритания. Работи в Университетския колеж в Лондон. Той е работил и като юрист за фонда Hermitage Capital Management.
Превод: Faktor.bg