В българския език има три думи, които са почти несъвместими в триада. Историята след 1944 г. сочи, че винаги едната се е оказвала излишна. Ето ги: Интелигентен, почтен и комунист. Ако даден човек е интелигентен и почтен, невъзможно е да бъде комунист. Ако е интелигентен комунист, надали е почтен. Ако е почтен комунист, интелигентността му е под въпрос.
Тази логическа конструкция навремето остана енигматична за мнозина, но не и за службите, които и отредиха заслужено място в класацията за „Златната решетка“. Ала ако я екстраполираме във времето, тя се оказва непреходна и актуална за днешния ни ден.
Да погледнем към „партиите на протеста“
Кавичките тук са задължителни, защото поне две от тях нито са партии, нито са убедени протестъри. ИТН и „Изправи се...“ са насипни групировки, които изпълниха чужда политичска поръчка и действаха под правен чадър. Зулумите, които извършиха водачите на „Изправи се...“ заслужаваха да бъдат санкционирани по редица законови алинеи и параграфи, но вместо санкции извършителите получиха министерско кресло и няколко депутатски места. Колкото до шоумените на Слави, оказа се, че освен да сринат Борисов, другата им цел е била да сринат до основи политическата система, за да разчистят пространството пред мераците на президента Радев. И едните, и другите сега засвидетелстват благодарствената си подкрепа за неговата кандидатура. Повтарям, те не са системни партии, не са и протестиращи, а елементарни изпълнители на политическа поръчка, за което ще разчитат на нови компенсации.
Класическият пример е самата Мая Манолова. Тя беше острие на БСП с болезнени лидерски амбиции. След като те се провалиха тя направи и невъзможното за да получи благословията на Бойко Борисов за поста омбудсман. Знаем какво последва след присъединяването й към „мутри вън“. Тя обича да се отъждествява с народа и да говори от негово име, но стилистиката и е на скандалджийка от Димитровградския пазар. При нея не виждам грам почтеност или интелигентност. Има допотопен комунизъм, ашладисан като хамелеон заради и според актуалната конюнктура.
Да погледнем към Харвардското дуо
Господата Петков и Василев не могат да бъдат наречени комунисти, защото де юре и де факто са бизнесмени и капиталисти. Образованието и успешният им бизнес определено говорят за интелигентност. Двамата са разперили амбициите си като паунова опашка над цялото политическо пространство. Единият явно се вижда като бъдещ премиер, другият минимум като финансов министър. И в това нямаше да има нищо лошо, докато не опрем до почтеността. Формулировката за постигането на леви цели с десни средства е логично следствие от „в политиката вече няма ляво – няма дясно“, която цели единствено да заблуди лековерните избиратели и в ляво, и в дясно. Затова говорят и за център, но без всякаква конкретика. Почтено ли е това?
Почтено ли е също така крещящото мълчание около канадското гражданство на единия и бизнес еквилиблистиките в миналото на другия. Не бих казал. Колкото до заявената и от двамата безрезервна подкрепа за нов мандат на президента Радев, тя ме навежда на мисълта, че и те, както и „партиите на протеста“ имат отредени роли за промяна на конституционния ред в държавата, в частност за преминаване от парламентарно към президентско управление. Все още не смея да мисля за промяна на геополитическия ни избор, но то не е заради тези двамата или президента Радев, а заради финансовите интереси на висшите кръгове в бизнеса и политиката.
Да погледнем накрая към „драгия избирател“
Бързам да уточня, че избирателят е „драг“ само в качеството си на електорално тяло, т. е. преди избори. През останалото време в очите на приемащите се за патриции властващи елити, народът е стадо от плебеи, които безропотно трябва да вярват и изпълняват волята им. И най-страшното е, че в казаното има и истина, и основание.
Истината е, че в преобладаващата си част днешните елити не са израснали по естествен път в конкурентна среда, а са назначени. Дори масоните ни са назначени и днес изпълняват функциите на първичните партийни организации на БКП в Държавна сигурност. От тях хората не могат да очакват нито отговорност, нито съпричастие. Примиряват се се сякаш. Но точно на примирението се основава превърналото се в елитарен спорт безнаказано крадене на милиони и милиарди и като следствие - непреходната бедност и маргинализация на големи обществени групи.
Знам че ще прозвучи цинично, но у нас приказката, че всеки народ си заслужава управляващите, е безусловно вярна. За последно това пролича както от инспирираните под юмрука на Радев „спонтанни“ протести миналата година, така и от простащината, която се лееше от парламентарната трибуна през последните два състава на Народното събрание.
Който разбрал – разбрал. Предстоят ни двойни избори и ако ме е страх от нещо, то е че и „честни избори“ у нас масово се приема като оксиморон.