Първите три правила съм изпитал на собствен гръб след дълга политическа кариера като народен представител два мандата (1997 – 2001 ОДС и 2001 – 2005 ОДС и ДСБ), Областен и общински председател на СДС – Пазарджик (1995 – 2001), кандидат за кмет на община Пазарджик, член на националното ръководство на „Българска демократична общност, Доктор на политическите науки – НБУ, 2008 г.
Те са формулирани от мен и гласят:
Правило първо: В ПОЛИТИКАТА НЯМА ЧУДЕСА!
Правило второ: В ПОЛИТИКАТА НЯМА МИЛОСТ!
Правило трето: В ПОЛИТИКАТА НЯМА ПРИЗНАТЕЛНОСТ!
Четвъртото правило за пръв път е изречено като афоризъм от генерал Шарл де Гол:
„Самотата беше постоянната ми спътница. С каква друго да се задоволиш, когато до теб крачеше Историята.”
Политиката е като конвейер, който „препуска” неспирно и дори в сънищата не те оставя на мира. Схватките с опонентите ти продължават и превземат подсъзнанието ти с нестихнала ярост. Преследват те
срещите от третия вид – с отнесените избиратели
Но най-често се луташ в лабиринта на възможните спасения от поредния отчаян проблем, скочил върху главата ти. В търсене на изхода винаги оставаш сам, защото твоите съратници намират просто решение и отсичат с бръснача на Окам, че то е най-правилното.
Не мисля, че философският принцип на Уилям Окам е приложим в съвременната политика, защото тя е бездна от различни интереси и преодоляването на непрекъснато възникващите сложни казуси изисква многопластов анализ и формиране на успешната стратегия „Печеля – Печелиш”. Само опитът и интуицията не са достатъчни, за да проникнеш в сърцевината на конфликтния възел и да го разплетеш.
Необходимо е време, но тук се задейства
Парадокса на призрака:
„Колкото е по-сложен обектът /казусът/ за политическо въздействие, толкова по-малко време има политикът, за да го изследва”.
Защото мнозинството политици са отчайващо некомпетентни и преследват хибридни „призраци”: несъществената, фалшива, медийна-манипулативна обвивка, „плявата” на конфликта, отклоняващи ги директно към провала. Тук се проявява и масовата липса на дързост да забавят, дори да спрат конвейера и да определят главното, а то винаги е сплит от интереси. Лобният момент на повечето от тях, защото нямат обикновена смелост да разсекат възела.
Самотата проличава болезнено точно в тези критични моменти, които всъщност формират истинската, а не фасадната политика. При успех всички заедно създават илюзията за устремено, монолитно единство като партийната номенклатура ловко си присвоява заслугата и се кичи с лаврите. Но възникне ли нестандартна ситуация с неясен изход всички се разбягват - само ти поемаш риска и носиш тежка лична отговорност за последствията. Затова парадоксът е
тресавище за авангардни идеи
и смели ходове – дори лидерите с интуиция се нуждаят от времеви хоризонт, да вникнат в дълбочина, да фокусират погледа отгоре, за да вземат правилото решение.
Разделението на политическия конвейер е постоянно и заради Обобщеният принцип на Хайзенберг*, за който повечето политици дори не са чували макар, че той важи не само във физиката:
Не можеш едновременно да определиш точно къде е проблема и колко бързо ще се придвижи тоест реши.
Политиката е опасно занимание, защото е нестихващо бойно поле, където се сблъскват на живот и смърт чудовищни финансови „апетити”. В тъмните й потайности дебнат реални опасности, които могат да пречупят живота на всеки политик и да го преобразят в трагичен или водевилен герой. Най-опасното изкушение е неспирният парад на суетата да замени животът ти. Затова бъди смел, защото без смелост няма политика и свиквай със самотата, защото тя ще ти бъде постоянна и единствена спътница. Винаги ще бъдеш сам, когато правиш политически избор – той не е просто технология, а е трагично свързан с изповедта пред Бог: Дали стоиш от светлата или си преминал към тъмната страна, правиш ли добро или зло на хората? Дали си необходимият „грешник”, разпънат между риска и отговорността на взетите жестоки, но спасителни решения?
Политиката е самотно занимание, уж си непрекъснато сред хора, а винаги оставаш сам. Особено когато си на атакувана позиция и не я изоставиш, оправдавайки се с незнание,”стадно” гласуване, обществен натиск, партийна дисциплина. Смелостта да се изправиш срещу заплахите на престъпните кукловоди и да останеш чист пред себе си, те прави политик. Всичко останало е имитация!
*Немският физик Вернер Хайзенберг е формулирал принципа на неопределеността:
Не можеш да определиш едновременно положението и скоростта на елементарната частица.
За пръв път е използван от мен в политически контекст в книгата ми „Парадокс на призрака” (Правила за политическа безопасност, стр63), изд.Белопринт, 2020 г.