Преди години писах, че при фасадната или привидната демокрация няма политика, всичко е имитация. Партиите станаха инструменти за лично обогатяване и зарязаха основното си предназначение: „да определят законовите правила, по които да живеем и да осигуряват тяхното спазване”. Интересите винаги са движели и направлявали политическите действия, но бушуващата у нас корупция превърна политиката в бизнес без правила. Всъщност правилото е едно: всичко е за продан и пазарът работи непрекъснато, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, включително и през празниците. С всякаква валута в брой, имоти, акции, дялови участия, доходни постове, скъпи подаръци – яхти, джипове, часовници, бижута, оръжия, екзотични почивки, университетски такси, секспартньори и каквото се сетиш. Предлагането е голямо, качеството – съмнително, но сделките вървят – всички са на далавера, държавата плаща. Това е бизнес с добра печалба, защото
силата на парите в България е непреодолима,
особено за политиците.
Затова дискусията за кандидатурата на Васил Терзиев е интересна, но смешна. Изборът му е предопределен от тази трагична деформация и на десните софийски избиратели великолепната петорка /лидерите на управляващата коалиция/ предлагат бизнеспродукт „Направено от ДС” в лъскава предприемаческа опаковка. Защо Васил Терзиев не беше утвърден след
задължителна състезателна процедура
между поне двама кандидати, включваща допитване до симпатизанти и партийни членове, гласуване на национални форуми и евентуални предварителни избори? Отговорът личи от реакцията на дясната общност – въпреки аварийният пиар с амортизираната лустрация той нямаше да я спечели.
Всъщност Васил Терзиев е като емблема на ново, образовано и прагматично поколение кандидатполитици, за които тоталитарното минало, родовата памет, дясната традиция, демократичното наследство и неприкосновената морална граница нямат определящо значение. Те ги пресичат с красиви пожелания и абстрактни тези и не споменават за тоталната деградация на общинското управление.
Ако Васил Терзиев беше автентичен десен кандидат трябваше
да бръкне с пръст в раната
и да обясни на избирателите си как ще се справи с нея.
Отдавна общините са завладяни от бизнескоманди – кметски коалиции (от предани партии и лични послушници), партийни холдинги, предприемачески дружинки, които се мешат, прегрупират и коалират за всеки конкретен избор. Създавани с едничката цел да отмъкнат бюджетни средства чрез монопол върху обществените поръчки и върху общинската собственост, като си „делкат” териториите за експлоатация и грабеж.
В общинските съвети върлуват „плаващи” мнозинства и партийните групи и отделните общински съветници търгуват непрекъснато с гласовете си. Кметовете или управляват тези команди, или действат по правилото „Софиянски”: сложи опозицията на софрата, да ти е мирна главата. Така лесно се договарят за всяко решение. Общинската политика е превърната в срамен интензивен пазарлък и се характеризира с хаотичност и непредвидимост.
За съжаление, в него участват всички партии без изключение и гражданите не контролират местната власт, която е най-близо до тях и по принцип би трябвало да им принадлежи. Тъй наречените граждански квоти в партийните листи са имитация и включват лични представители на отделни бизнесмени и на кандидатите за кметове. Всъщност от 2003 година на общинско равнище няма политика – местните босове в коалиция с кмета преследват само своите интереси и не правят нищо без лична облага. Бедните граждани не разбират, че корумпираната политическа класа превърна
Общинските съвети в търговски дружества,
които се разпореждат с общинското имущество и бюджет като със своя собственост. И за участието си членовете им – общинските съветници - получават добро възнаграждение от няколко стотарки месечно (зависи колко богата е общината).
Но по описаните по-горе схеми те печелят поне с една нула повече пари. Затова изборният наплив преминава всякакви разумни граници и кандидатите са готови на всичко, за да се включат в сделките.
Те „инвестират”, но не в дружеството, а в избирателите и повечето от тях директно купуват гласовете, необходими за избирането им. Защото знаят, че с комисионната от една обществена поръчка за милиони или с придобиването на имот на „приятелска” цена ще „избият” платените средства.
Не коментирам личните качества на Васил Терзиев, но той и партийните лидери, които го „спуснаха” отгоре са длъжни да гарантират на избирателите, че ще ликвидират олигархично-мафиотския модел на управление на софийска община. Това е политическа задача №1 – всичко останало са сладки приказки.
Ако не го направят причината е в думите на Делян Пеевски:
”Христо Иванов не може да ми бъде морален съдник и той знае защо”.
*Панайот Ляков е професионален политик. От 1995 до 2001 г. е бил председател на Общинския и на Областния съвет на СДС – Пазарджик. Народен представител от СДС/ДСБ в 38-то и 39-то Народно събрание.
През 2008 г. защитава докторска дисертация в НБУ, в която модернизацията на политическите партии се свързва със съвременните управленски теории и се прилага компетентностен подход за изследване на тяхната конкурентноспособност. Изследването е базирано върху дейността на партиите СДС и ДСБ в периода 1997 – 2007 година.
Автор е на монографията „Партиите – компетентни или „мъртви” и на още пет книги, последната от тях „Кой уби СДС”.