Марина Борисова, Дойче веле
На 3 октомври, преди 33 година, през 1990 година, Германската демократична република официално се присъедини към Федерална република Германия. Германците заживяха в една държава.
Тази глава от историята на Германия е свързана с историята на ССР и бившия и президент Михаил Горбачов. И ако с различията в оценките за ролята на Горбачов – и на Изток, и на Запад, отдавна сме свикнали, то новата „интерпретация“ на обединението на Германия в съвсем новия учебник по история за 11 клас на училищата в Русия предизвиква твърде емоционална реакция.
Работата е там, че в руските училища, вече ще учат, че не става дума за обединение, а за „анексиране на Източна Германия“.
Учебникът от 2021 година и "учебникът на Медински". Каква е разликата?
До неотдавна, събитията от 90-те години руските ученици изучаваха като акт на обединение на ГДР и ФРГ. В учебника за 11 клас се говори за „нежна революция“ в ГДР и за обединение на двете Германии.
Пак там се говори за „дълбоката политическа криза в Германия, която можела да бъде решена само със смяна на властта“. Говори се и за договора за присъединяването на провинциите на ГДР във ФРГ. Учебникът е преиздаден за трети път през тази година, но неочаквано се оказва „остарял“, „предоставящ само базово ниво за изучаване на историята“. И затова на 1 септември (началото на учебната година в Русия) в училищата се появи известния като „учебника на Медински“ нов учебник по история.
И в него се разказва съвсем друга история. В раздела „Новото мислене и промените във външната политика“ е включен урок, в който се казва, че „едностранното изтегляне на съветските войски от Източна и Централна Европа е било необмислено решение“, което е „довело до отслабването на военното присъствие на СССР в съюзните страни“, предизвикало е „рязка активизация на националистическите и антисъветските настроения“, от което, на свой ред, се възползвал колективният Запад“. Като последствие това „необмислено решение“ довело до „нежните революции“ в Полша, ГДР, Чехословакия, Унгария, България, Албания.
И понататък четем:
"ГДР била погълната от ФРГ
При това лидерите на Запада дали на Михаил Горбачов устни обещания, че НАТО няма да се разширява на изток, но тези обещания били нарушени“.
Към урока като илюстрация е включен плакат от 1990 година: „Западът и Изтокът заедно създават бъдеще за Германия“, но надписът под снимката гласи: "Анексирането на Източна Германия от ФРГ предизвикало еуфория в германското общество. Но скоро става ясно, че обещанието за рязко повишаване на жизненото равнище на бившата ГДР до нивото на ФРГ няма да се състои“.
Създава се впечатлението, че заедно с Горбачов, в Русия са погребали и цялата история на обединението на Германия.
Какво казват историците за „анексирането на Източна Германия“
Припомняме, че след Втората световна война четирите съюзни държави - СССР, САЩ, Великобритания и Франция – се договарят за разделението на капитулиралата Германия на четири окупационни зони. Източната е окупирана от Съветския съюз, Западната – от останалите три държави. В края на 40 са създадени и двете германски държави: ФРГ на запад и ГДР в източната част на Германия. Краят на това разделение е сложен през 1990 година.
„Истината е, че съществуват различни интерпретации – включително митове или фейкове. Още тогава, през 90-те това беше борба на наративите и правото на интерпретация. По време на предизборната кампания през 1990 година само партията на Хелмут Кол, ХДС беше за единство на Германия, другите настояваха да не се бърза. Но въпросът се реши на общогерманските избори (първите след 1932 година) на 2 декември, когато победи именно християн-либералната коалиция на Кол“, коментира преподавателят по история Нико Лампрехт, председател на Съюза на учителите в Германия.
„Някои бивши граждани на ГДР също говорят за „аншлус“, прибягвайки съзнателно до семантика, която ни препраща към 1938 година, когато германските и австрийските нацисти решават да бъде включена Австрия в „Германския райх. Използвайки този провокационен термин, те изразяват своите чувства на разочарование и озлобление срещу обединението от 1990 година. Според тях, както и от гледната точка на Путин и неговите фалшификатори на историята, обединението на Германия е
„акт на колониализъм“:
силният империалистически Запад подчинява на себе си слабия Изток. Макар че това не отговаря на историческите факти в никаква степен. Но това пасва ва антизападния наратив на путинския режим и неговата агресивна империалистическа политика“, казва по този повод Уте Фреверт, директор на Института „Макс Планк“.
Според Нико Лампрехт „Путин напълно пренаписва историята“.
„Ние наблюдавахме същото при неговите твърдения за началото на Втората световна война и пакта Хитлер-Сталин (по-известен у нас като „Молотов-Рибентроп“. – бел. ред.). Сега той постъпва по същия начин и с историята на следвоенния период и с най-новата история. От негова гледна точка, руската империя винаги е права и може да вземе за себе си всичко, което си поиска. За укрепването на тази позиция са му нужни аналогии и затова трябва да се каже, че ГДР е била „анексирана“, тоест, ето, спорна сфера, към която той може и да се върне някой ден.
От моя гледна точка, това вече няма нищо общо с историята и международното право. При това искам да подчертая, че по повод обединението на Германия имаше различни гледни точки, включително и за поглъщането на Източа от запада, но тогава се използваше токсичната дума „аншлус“.
Путин пренаписва историята на обединението,
което беше постигнато по демократичен начин, прибягвайки до понятия, които тогава бяха популярни сред маргиналните кръгове и ни извежда на ново ниво: от „аншлус“ към „анексия“.
Според Путин легитимността на границите на Източна Германия е спорен въпрос, защото, според неговото преосмисляне на историята, това е било завземане на територии.
Ако ме попитате, то ще ви отговоря: да, имаме си работа с политически мотивирано преосмисляне на историята, основано на лъжливи факти. Никога не е имало мнозинство против обединението на Германия! Мнозинството поддържаше тази идея!
През 1989 и 1990 година нямаше танкове на ГДР, които са пресекли границата, за да окупират територията на ГДР“, коментира Нико Лампрехт.
„През последното десетилетие в Русия се случи ярко изразена и очевидна „национализация“ на дискусията за историческите събития. Един от главните елементи на този процес е радикализацията в избора на думи и аргументи. В това отношение на особено силно влияние са подложени именно училищата и учебниците по история.
След анексирането на Крим и нахлуването в Украйна през 2022 година този феномен се засили. Обединението на Германия се разглежда в контекста на перестройката на Горбачов, която от гледна точка на настоящия управляващ елит в Русия, стана причина за разпада на съветската империя. Путин и неговият режим проклинат обединението на Германия като знаково събитие в преориентацията на Източна Европа към НАТО. И може би това е причината да наблюдаваме такава радикална подмяна на понятията“, смята Заур Гасимов, преподавател по източноевропейска история в Бонския университет.
Превод: Faktor.bg