Методий Иванов
Вчера научих много тъжна новина - къщата на Стефан Караджа в Тулча (на снимката) е била съборена и вече не съществува. През 2019 г., когато я снимах при своята обиколка на българските забележителности в този добруджански град тя се продаваше, както е видно и от табелата на фасадата. Тогава собствениците ѝ искаха около 50 хил. евро. Въпреки, че държавата ни беше сигнализирана на няколко пъти, имаше публикации в медиите и българските дипломати знаеха за нея, Министерство на културата, както и Министерство на външните работи не намериха за нужно да закупят тази историческа светиня и да се погрижат
да я превърнат в музей или в български културен център
Единственото, което МВнР направи още през далечната 2007 г., бе да постави съвместно с местните власти паметна плоча на фасадата, която през 2019 г. вече липсваше.
В изминалите години нямаше чествания, полагане на цветя, организиране на туристически групи от родолюбиви българи, реално нито един представител на държавата ни не си мръдна пръста. Никой чиновник не пожела да си развали рахата с писане на проект за закупуване, реставриране и последващо използване на сградата за културни и родолюбиви цели. И след повече от 160 г., през които тя бе оцеляла в няколко войни и времена на бурни промени, вместо да направим усилие да я съхраним за поколенията, я загубихме.
Новината ми бе съобщена от представител на Асоциацията на българите по света, към които се бях обърнал с молба за съдействие по казуса, след като наскоро прочетох, че те са успели да закупят родната къща на българския революционер и офицер Олимпий Панов в Тараклия и планират да я превърнат в музей. Като истински родолюбци, те веднага се отзоваха и направиха проверка за състоянието и статута на къщата на Стефан Караджа в Тулча. Оказа се, че след като години наред е била обявена за продажба и не е имало интерес към нея поради лошото ѝ състояние, накрая собствениците са намалили цената значително. В резултат я купил някакъв местен ром, който
неотдавна я разрушил,
вероятно за да освободи парцела за бъдещ строеж.
И ако се питате как е възможно да се стигне дотук, то отговорът е болезнено ясен. Поради безхаберие, липса на национално-отговорно мислене и интерес към историята от страна на тези, на които плащаме, за да се грижат за нашето културно-историческо наследство.
Да не забравяме, че преди година и половина служебният министър на културата Велислав Минеков отпусна близо 300 хил. лв. за ремонт и реставрация на омразния Дом на БКП на Бузлуджа и го обяви за национален паметник, за да се грижи държавата за него.
Добре, че все пак има организации, частни лица и дори чужди държави, които
милеят за нашите светини
и отделят време, усилия и средства за тяхното опазване. Ето няколко примера:
Асоциацията на българите по света и Световния парламент на българите по света спасиха къщата на Олимпий Панов в Тараклия, за която споменах по-горе. Тепърва ще събират дарения и доброволчески труд за нейното ремонтиране и въвеждане в експлоатация.
За Солаковия хан в Букурещ - друга историческа сграда, свързана с нашата история (в нея е била печатницата на Любен Каравелов, а в двора се е намирала мелницата, в която са пребивавали Ботев и Левски), тази година реши да се погрижи общинският съвет на румънската столица. С отпуснатите средства сградата ще бъде реставрирана, но за какво ще се ползва след това, остава неясно. Едва ли ще бъде за българска култура, предвид тоталната пасивност и безучастност на страната ни по темата.
Къщата, в която е живял Христо Ботев в бесарабското село Задунаевка през 2021 г. бе откупена от бившия ни консул в Одеса Димитър Тучков, който съвместно с местния българин Димитър Йоргачов я ремонтира и реставрира, а след това дари на българската държава. Идеята на родолюбците беше сградата да бъде превърната в образователен център на името на Христо Ботев, а Министерството на образованието и науката да осигури финансирането и организацията. Тогавашният министър на МОН Красимир Вълчев прие дарението, направи си ПР-снимки и пое ангажимент, но оттогава развитие по въпроса няма - безхаберието продължава.
След дълги години на безрезултатни опити и усилия от страна на различни лица и организации, това лято фондацията на издателя и новоизпечен политик Манол Пейков успя да събере чрез дарения необходимите средства за закупуване на родната къща на големия писател Димитър Талев в Прилеп, за да я превърне в културен център. Въпреки това, няколко месеца по-късно дългоочакваната сделка все още не е осъществена и няма яснота кога това може да се случи. Това подтикна група граждани, подкрепени от Съюза на българските писатели, да отнесат проблема към сегашния министър на културата Кръстю Кръстев с апел подчиненото му ведомство да поеме инициативата и да съдейства държавата да закупи къщата. Основания за това има – през юни тази година правителството на Гълъб Донев взе решение за закупуване на къщата, но оттогава развитие няма и нито държавата, нито частната фондация са извършили покупката. Междувременно домът на Талев се разпада, защото от години собствениците нямат възможност да го поддържат.