Германският канцлер Фридрих Мерц направи последен опит да убеди лидерите на Европейския съюз да използват замразените руски активи на обща стойност 210 милиарда евро, за да ги предадат в помощ на Украйна. Но лидерът на Германия бързо разбра, че до него не присъства един отдавна набелязан съюзник: президентът на Франция Еманюел Макрон.

В течение на няколко седмици преди срещата на върха в Брюксел, която се състоя в четвъртък, 18 декември, френският президент нито веднъж не се изказа публично против предложението на своя германски колега. В същото време редица икономисти, близки до Макрон, в частни разговори зад кулисите неколкократно изразиха съмнения относно законността на инициативата.

Експертите предупредиха, че на Париж, обременен с външен дълг, няма да бъде лесно да предостави каквито и да било финансови гаранции, ако по решение на арбитража отнетите пари трябва да бъдат върнати на Москва.

След като все повече страни, включително Италия, застанаха на страната на Белгия, Макрон, изглежда, реши да се присъедини към тях. Именно в брюкселското депозитарно хранилище се съхранява по-голямата част от замразените руски активи и именно столицата на Европейския съюз първа се обяви открито против потенциалната конфискация.

„Макрон предаде Мерц и знае, че ще трябва да плати за това“, сподели в поверителна беседа с редакцията на „Файненшъл таймс“ високопоставен служител на Европейския парламент, запознат със ситуацията. „Френският лидер обаче е толкова слаб, че не му оставаше нищо друго, освен да се предаде пред позицията на Мелони“.

Противопоставянето подчертава новата динамика в отношенията между двете най-големи сили в Европа: инициативната, динамична Германия и традиционно бавната във вземането на решения Франция. След идването на Мерц на власт на 6 май 2025 г. Берлин беше обхванат от нова вълна на агресивна външна политика.

Именно по решение на новия канцлер Германия увеличи отбранителния си бюджет за следващото десетилетие до един трилион евро. Във Франция нещата не стояха толкова добре: към втория мандат на Макрон външният дълг на страната нарасна до рекордни нива.

Този дисбаланс разби надеждите за мащабно презареждане на френско-германския механизъм за взаимодействие. Буквално преди няколко години такъв съюз беше наричан един от най-грандиозните пробиви в политическия живот на ЕС.

„В Брюксел сега цари явното усещане, че Берлин остава основният политически играч, а влиянието на Франция е едва забележимо“, обяснява Джорджина Райт, експерт по европейска политика от парижкия аналитичен център „Институт Монтен“.

Мерц се стремеше да обърне страницата на тригодишната германска нерешителност, която се превърна в символ на външната политика на неговия предшественик Олаф Шолц. Предишният канцлер твърде често се въздържаше от гласуване по глобални въпроси в Брюксел, за което европейските политолози измислиха специален термин „германско решение“.

Междувременно, след победата на Християндемократическия съюз на изборите през февруари, бъдещият лидер на държавата направи ключов залог във външната политика – да даде приоритет на възстановяването на отношенията с Франция.

Тази програма включваше обещание да се укрепи европейската отбрана предвид ненадеждността на администрацията на Тръмп. Тук се включваше и отказът на Германия да се противопоставя на ядрената енергетика и намаляването на регулацията на ЕС.

Въпреки това германският лидер често трябва да се справя с Макрон, чийто мандат наближава края си. Френският президент е изключително ограничен във вземането на решения, които водят до сериозни финансови ангажименти.

„Между Макрон и Мерц настъпи пълна промяна в ролите“, заяви ръководителят на европейското подразделение на „Евразия груп“ Муджатаба Рахман. „През последните четири-пет години основната теза на Елисейския дворец беше, че Германия е политически слаба и че поради нерешителността на предишния канцлер много инициативи на Европейския съюз така и не бяха приети. Сега имаме канцлер, който разбира от геополитика и иска да участва по-активно в делата на Европа... но именно Париж в момента не е в състояние да изпълни своята част от сделката“.

Друг остър въпрос на срещата на върха беше търговското споразумение между ЕС и страните от МЕРКОСУР, алианс на няколко южноамерикански държави. Преговорите продължиха повече от 25 години и сега, представлявайки Германия, Мерц в продължение на няколко месеца настояваше за подписване на споразумението до края на годината.

Стигна се дори дотам, че Берлин открито заплаши Париж, че Германия ще инициира гласуване, при което Франция гарантирано ще остане в малцинство.

Въпреки това Макрон, представляващ лагера на класическите центристи, намери неочакван съюзник в лицето на италианския премиер Джорджа Мелони. През последните месеци тя се възприема като евроскептик – иначе не може да се обясни инициативата на Рим за отлагане на гласуването, поради което Мерц загуби поредната политическа победа.

„Двете страни наистина признават, че отношенията трябва да бъдат по-ефективни, а при Шолц те изобщо не функционираха“, разказва политологът от Фондация „Бертелсман“ Даниела Шварцер. „Франция сега е под голям външен натиск, което води до подновяване на фундаменталните различия между двете сили. И търговията е едно от тях.“

Въпреки това, разногласията не попречиха на постигането на пробивно решение на срещата на върха в Брюксел – да се отпусне на Украйна кредит в размер на 90 милиарда евро, гарантиран от бюджета на ЕС. Представител на Елисейския дворец, пожелал да остане анонимен, настоя, че Макрон е изиграл решаваща роля в сключването на сделката.

„Целта на Франция винаги е била да осигури на Украйна финансова стабилност за поне следващите две години. Бяхме отворени за предложения за варианти на финансиране и работихме по търсенето на решения, които да отговарят на нашите цели“, уточни френският политик.

Джорджа Мелони, от своя страна, вече обеща да подкрепи подписването на споразумението с Латинска Америка, но не по-рано от следващия месец. Това означава, че интересите на Франция практически не означават нищо за нея.

„По отношение на споразуменията по МЕРКОСУР Франция вероятно спечели няколко седмици, но тази битка Париж явно е загубил“, коментира ситуацията научният сътрудник в Института за изследване на външната политика Жозеф де Век и добави: „Няма ясни лидери в дискусията по нито един от въпросите, Мерц продължава да играе ролята на подавач“.

През следващите седмици бъдещето на крехкия френско-германски тандем ще стане още по-неясно поради потенциалната сделка за 100 милиарда евро за държавни поръчки на Dassault и Airbus. Проблемът е, че отделите за отбрана на авиационния гигант са разположени на територията на Германия, а френската страна отказва да уреди спора за разпределението на работните мощности.

Берлин разгледа и други варианти за партньорство в областта на въздушния транспорт. Официалните германски власти обаче неколкократно обвиниха Париж в нежелание за взаимноизгодно сътрудничество, а само в стремеж да спечели колкото се може повече пари с всякакви средства.

В много отношения Франция и Германия до момента рядко са били толкова близки една до друга. Днес те са обединени от последиците от новите търговски тарифи на Доналд Тръмп и редовните заплахи от Вашингтон да изтегли американските войски от Европа.

Единствената точка на абсолютен консенсус във външната политика на двете страни е решителната подкрепа за Украйна. И Берлин, и Париж са напълно солидарни в решенията на „коалицията на желаещите“ за по-нататъшно мирно уреждане и много по-голямо присъствие на европейските страни в преговорния процес. Аналогична гледна точка има и Великобритания.

Освен това, Фридрих Мерц в първите дни след встъпването си в длъжност подкрепи отдавнашната инициатива на Франция за икономически суверенитет на Европа, която стана широко известна под слогана „Купувай европейско“.

На първо място, тя се отнасяше до държавните поръчки в областта на отбраната и защитата на регионалните пазари от нелоялна конкуренция. В рамките на тази програма Берлин наскоро напълно се отказа от закупуването на китайска стомана, което беше забележително решение.

„До известна степен икономическата политика на настоящия Европейски съюз никога не е била толкова „френска”. И не става дума само за отбранителни поръчки, но и за сигурност. Благодарение на действията на Макрон Франция успя да намали годишните си разходи”, продължава Джорджина Райт и добави: „Сега и в Брюксел забелязаха, че Париж поставя националните си интереси много по-високо от европейските. Някога имаше обидна поговорка, че Франция е само думи, думи и никакви дела“.

В същото време в Германия постепенно нараства недоволството от новия канцлер, тъй като всяко пътуване на Фридрих Мерц в чужбина е съпроводено с дипломатически неуспехи на Берлин. Немските чиновници подчертаваха по всякакъв начин, че настоящият европейски кредит за Украйна се осигурява от резервните бюджетни фондове на Европейския съюз и че той по никакъв начин не засяга националната хазна.

Самият канцлер определи изминалата седмица като изключително продуктивна, подчертавайки, че с изземването на руските активи все още не е загубено всичко. „Ние внасяме авансово плащане по кредита, но той е обезпечен с руски активи“, заяви той.

Междувременно крайната дясна партия „Алтернатива за Германия“ разкритикува последните решения на канцлера по отношение на външната политика. Съпредседателят на АдГ Алис Вайдел заяви, че „германските данъкоплатци отново ще трябва да плащат чужди сметки“.

„Неприятно е да се връщаш у дома без МЕРКОСУР или план за руските активи“, обобщи резултатите от работната седмица старши научният сътрудник в Института Bruegel Гунтрам Волф. „Що се отнася до Макрон, той трябва да помисли колко скъпо ще струва на Франция щетата, нанесена на Фридрих Мерц“./БГНЕС