В Русия масовият протест отсъства и засега няма условия за неговото формиране. Броят на политическите затворници и осъдените за антивоенни протести варира в рамките на 0,001–0,01%. Ако се вярва на "Мемориал", те са над 600 души, по данни на "ОВД-Инфо" — около 3500. Има и друга статистика. Там числата са малко по-различни, но те включват и административните дела.
Всички тези хора напълно могат да претендират за статус на
затворници на съвестта,
независимо от тяхното отношение към религията, защото всяко несъгласие с властта в днешна Русия се възприема като ерес. И всички те са в правото си да разчитат на подкрепа. Но как да стане това?
На една от последните конференции на Форум „Свободна Русия“ беше организиран дискусионен панел за мерките за подкрепа на политическите затворници в Русия.
Беше много интересно как напълно сериозно се обсъждаха критерии за оценка на политическите затворници. Също и защо някои хора, реално действащи, нещо взривяващи или подпалващи, не съответстват на тези критерии, а хора, изричащи доста спорни неща, не скриващи желанието си да запазят с векове създадената аморална система - съответстват.
Какво се получава?
От една страна, алтернатива на масовите протести е моралният протест. А от друга страна се оказва, че може да си съвестен човек и едновременно с това да си поддръжник на империята. В такъв случай къде е съвестта, брат?
Морализация в аморална страна — това е и оксиморон, и антиномия, но преди всичко това е руската реалност. Която се опитва да използва за своите цели и власт включително тази част от опозицията, която съвместно с властта се опитва и да запази страната, и да не допусне в нея СВОБОДАТА.
Преобразуването на Русия от "свръхдържава" в нормална страна — това само по себе си е свръхзадача, съдържаща в себе си огромен морален компонент. В крайна сметка, на всички е ясно, че решаването ѝ с голяма вероятност застрашава самото съществуване на Русия.
Но, за голямо съжаление, не всички разбират това.
И приемат самозванци в благоприличното общество — имперски опозиционери, приемайки ги за демократи. И даже не отдават значение на това, че въпросните самозванци отгоре на всичко не са и напълно неадекватни. В крайна сметка, ако ги слушаш какво говорят, не президентът на Франция е оказал чест на една от опозиционните групи (постоянно събираща пари за нещо) с това, че я е приел, а излиза, че Юлия Навална е провела работна среща с президента на Франция.
За съжаление, на западните хора им е трудно да разберат, че в Русия понятия като съвест, морал, чест, репутация, за разлика от Запада, не са институционализирани, а са
девалвирани
И съответно не струват много.
Това, че в Русия днес основната форма на съпротива е нравствената, на Запада му е ясно, а какво е това нравственост в безнравствена среда – засега не. А това са сигнали, които трябва да бъдат правилно разчитани.
Съдейки по всичко, на съответните специалисти в областта на политическата и психологическата семиотика им предстои да разберат това.
В безнравствена среда морализацията мигновено се превръща в борба за морално лидерство. Лидерството се персонифицира и борбата за него, както е прието в Русия, се води без правила и морални ограничения. Само по себе си това вече е сериозен индикатор за морална деградация.
Освен това, моралното лидерство в Русия е много деликатна категория. То налага отговорност за разбирането на мащаба на проблемите, пътищата за решаването им и създаването на вярна представа за това у хората.
Просто ще замълча за това, че моралното лидерство е несъвместимо с аморални цели.
А с оглед на руските особености изниква и друг проблем. Когато съвестта се асоциира с други понятия.
1. Съвест — романтика. Това е когато хора с историческо образование абсолютно сериозно вярват във възможността за демокрация в Русия в сегашния ѝ състав, говорят за своята страна и т.н. "Русия е страна на символи". Но как може да вярваш, че в Русия може да има демокрация, ако тя не е неин символ?
2. Съвест — саможертва. Това е когато хора, претендиращи за политическа кариера, не са в състояние да предвиждат нещата няколко стъпки напред и да запазят собствената си свобода и живота си.
3. Съвест — бизнес.
4. Съвест — глупост.
Т.е. не всички затворници са затворници на съвестта.
Има и още: затворници на фантазиите, затворници на заблудите, затворници на глупостта. И т.н.
Изхождайки от гореописаното, има и опити да се конвертират нечии фантазии, понякога нечия подлост, глупост и продажност – да се конвертират в съвест и тя да се продава в качеството на позиция.
Трудно ми е да оценя същата тази ситуация, когато в Елисейския дворец – от близо 250 години в него цари духът на знаменития лозунг "СВОБОДА! РАВЕНСТВО! БРАТСТВО!" – идват хора позициониращи себе си като морален камертон, но отричащи правото на народите в Русия на свобода, равенство и предлагащи братство на тези, които искат завинаги да се избавят от тези тежко братски вериги.
И се поражда неразбиране на състезанието на съвестта с глупостта. Не може да мълчи, но защо заради това да влизаш доброволно в затвора? Морализация има, а рационализация не.
Предел на съвестта, честта, нравствеността за някои руски затворници или жертви на режима е
изграждането на по-малко кървава Русия
Не свободна, а именно по-малко кървава. При това по-малко кървава за самите тях.
А участта на съседите при това е да почетат Великата Руска култура, защото в противен случай са нацисти. Това съвест ли е или цинизъм?
А легитимирането на режима чрез избори какво е — съвест или глупост?
И, накрая, има хора, чиито постъпки се определят не от стремеж към политическа кариера, не от борба за власт, а изключително от техните убеждения.
А има хора, чиито постъпки, били те и благородни, преследват лични цели или реализация на амбициите им.
В първия случай — това е вътрешна съвест. А във втория е съвест за показ.
Още повече, че когато говорим за подкрепа на политически затворници, става дума преди всичко за няколко имена, докъм десет, а останалите хора, противопоставящи се на режима, остават в сянка.
И ако си зададем въпроса: за какво се борим на първо място — ЗА ЗАТВОРНИКА или за СЪВЕСТТА, то се оказва, че А. Скобов, Н. Буянова, М. Пономаренко, А. Горинов и много други, в най-голяма степен отговарят на критериите на съвестта и в много по-малка степен усещат подкрепата на обществото, преди всичко западното.
Ако говорим за бранда СЪВЕСТ, то А. Скобов е самото негово олицетворение. Той не се бори за власт. Той се бори за интересите на човека, за счупване на имперската идентичност, пред което много мъжествени хора пасуват.
Той мъжествено не приема статута "чуждестранен агент", не си слага етикета, не разчита на този съд и не легитимира този режим.
Така моделът на бъдещето на Русия трябва да се основава не на съвестта, а на пресметливостта.
Никога не се опитвайте да надмогнете човешката природа чрез морал. По този път ще ви застигнат големи разочарования. Човешката природа се осъществява чрез конкуренция и се ограничава от закона. Това не работи дори там, където са формирани народи, а в Русия, където не е формиран нито народ, нито човек, още по-малко може да работи.
Мащабът на моралната деградация на масата, не станала народ, пресича каквито и да било възможности на съвестта. Революция от типа на руската не е морална революция, а революция на пресметливостта и здравия разум.
И оказването на реална помощ на всички затворници на този режим е възможно изключително на базата на пресметливост. На пресметливост и на подкрепа за Победата на Украйна. Независимо колко са съпричастни към това.
Превод: Faktor.bg