Кирил Кръстев, политолог
Още от времената на социализма руската държава утвърждава насилието като централен фундамент за създаването на новото съветско свръх-общество, функциониращо като единен организъм. Насилие, което има малко общо с Веберовата трактовка, определяща държавата като човешка общност, която на дадена територия претендира за монопол върху легитимното физическо насилие, тъй като „държава“ само по себе си предполага най-малкото колективен интерес на мнозинството. Парадоксално поради основната есенция на трудовете на Маркс, в Съветската концепция насилието по-скоро може да бъде възприето като способ за налагане, утвърждаване и узаконяване на индивидуални меркантилни и егоистични потребности чрез
силата на държавната принуда,
имагинерно представени за класов идеал. И докато повечето модерни общества избраха конституцията и законите за основополагащ гарант на демократичността, в постсъветските пространства държавното насилие продължава да бъде ползвано като тоталитарна функция на управляващия елит, осигуряваща му неприкосновеност. Западът винаги е забелязвал политическите и социални отклонения в руската действителност след Перестройката, но ги е възприемал като ефимерни явления на едно преходно общество, стремящо се към утвръждаване на демокрацията. Както изглежда през призмата на днешните дни, всички подобни надежди станаха принадлежност на историята след началото на режима на Путин.
Няма как да не направи впечатление на всеки любител на криминалните хроники как периодично в различни точки по света жертвите на показни убийства, естествено „съвсем случайно“, се оказват
неудобни за Кремъл лица
Един от най-пресните примери е демонстративната екзекуция на чеченския опозиционер Ирман Алиев в края на януари на текущата година. Случаят доби съществено медийно внимание поради критиките на Алиев към едноличния ръководител на Чечня Рамзан Кадиров – един от най-приближените до Путин лидери на съветските републики. Алиев бе намерен мъртъв на 30 януари в хотелска стая във френския град Лил, намушкан многократно с нож в областта на врата. По темата влогърът Тумсо Абдурахманов, живеещ във Франция, твърди че Алиев е бил в „списък с хора, осъдени на смърт“ и допълва, че разполага с още сведения, които възнамерява да предостави на германската полиция. В следствие на събраната информация от разследващите органи, за убийството е обвинен чеченецът Усман Мамадиев, който както впоследствие става ясно веднага след престъпното деяние е заминал за Германия, а от там за Русия. Особен интерес представлява и обстоятелството, че на 26.02.2020 г. Самият Абдурахманов става жертва на опит за убийство след като неизвестен мъж нахлува в жилището му в Полша и го атакува с чук. Влогърът успява да неутрализира нападателя си и прави видео запис, на който убиецът твърди, че е
изпратен от Москва
и добавя, че „те държат майка ми“. По случая тече разследване.
Известен е и още един подобен случай от август 2019 г. когато бившият боец от групата на чеченските сепаратисти, воювали срещу руските сили Зелимхан Хангошвили бе прострелян от упор два пъти в главата в Берлин. За покушението германската полиция задържа руснак, заподозрян и за убийство на руски бизнесмен през 2013 г. Тогава Германия обвини руските власти, че стоят зад случая. През годините критици неколкократно свързват имената на Рамзан Кадиров и със смъртта на активистката за човешки права Наталия Естемирова от 2009 г., както и с атаките към други политически опоненти в Дубай и Виена. Името му се свързва и с убийството на неудобния за Москва опозиционен лидер Борис Немцов на улица в руската столица, като особено показателно е, че всички заподозрени за престъплението са чеченци, а след самото му извършване Кадиров описва единия от тях – Заур Дадаев като „истински патриот от Русия“. Самият Кадиров в международен аспект е известен с подчинеността и лоялността си към руския президент, което заслужено му спечели прякора „кучето на Путин“. По тази причина не е трудно да се предположи, че фактически смъртните присъди са издадени или най-малкото утвърдени от самия Владимир Владимирович.
Няма как да не бъде направен паралел и с датиращите от последните години опити за убийства на бившия руски шпионин Сергей Скрипал и неговата дъщеря Юлия в Лондон със смъртоносното вещество „Новичок“, както и предполагаемите опити за използването на отровно вещество на българска територия от служители на руските служби. В амбициите на Владимир Путин да представи Русия като политически или най-малкото военен еквивалент на Запада, той
действа еднолично като съдия и екзекутор от последна инстанция,
без зачитане на международното право и човешкия живот. В зависимост от политическата потребност, санкционираните от Кремъл покушения целят както физическото ликвидиране на неудобни за властта лица, така и създаване на структурни уязвимости на опозиционно настроени сдружения, организации и движения – съветската геополитическа оптика никога не е познавала моралните и правните ограничения на Запада.