Силоваците и източването на необятните природни ресурси на Русия крепят режима на Путин

Международният олимпийски комитет даде твърд пример за пресичане на кремълските измами в спорта

Силоваците крепят режима в Кремъл

Силоваците крепят режима в Кремъл

Александър Николов

Политическите репресии и показните покушения срещу несъгласните с Кремъл се превърнаха в запазена марка за режима на Владимир Путин. Но в Русия упорито отказват да направят обективен анализ на този противен и несъвместим с цивилизования свят стил на действие. А той неизбежно всеки път предизвиква негативни и остри реакции и води до тежки последствия за режима и народа. 

Предизвестен беше и световният гняв за ареста на завърналия се в родината Алексей Навални, след нескопосания опит на ГРУ да го убие с „новичок”. Естествено ответната реакция на световните демокрации е да поискат и наложат нови и по-тежки политически, административни и икономически санкции на авторитарния режим на Путин. И санкциите няма да закъснеят – за това вече заговориха новият президент на САЩ Джо Байдън, лидерите на Прибалтийските държави, ръководителят на Съвета на Европа Шарл Мишел, а Европейският парламент се събира извънредно, за да дискутира ареста на Навални. Реално това са основните 

инструменти за демократично сдържане и противодействие на руския произвол

Но Западът все по-ясно разбира, че ограниченията, които налага през последните пет години на политиците в Кремъл и вярната им свита от олигарси и чекисти са все недостатъчни и неефективни. Анализатори като Андрей Пионтковски директно сочат, че режимът на Путин продължава да се съхранява и да е жизнен благодарение на източването на необятните природни ресурси, които страната притежава. Всъщност още след анексирането на Крим  Пионтковски, който е и един от основните консултанти на Американския сенат по отношение на Русия, призоваваше да се блокира износът към западните държави на природен газ, нефтени продукти, природни  изкопаеми, ядрено гориво и т.н. Гласът му не бе чут, а много от европейските страни продължиха да планират успешен бизнес с Руската федерация, разчитайки на суровините й. Рязкото намаление на световните цени на суровия петрол и блокирането на „Северен поток” и провала на „Южен поток” нанесоха тежък финансов удър на путинова Русия. Не по-малко основателни са и предупрежденията за санкции към компромисния  „Балкански поток”, а преориентирането на Полша, Харватия и Гърция от руски към втечнен американски газ разхлаби още повече московската енергийна примка за Европа.

Другият стълб, гарантиращ жизненост на Путиновия режим във вътрешен план се оказа

използването на службите за сигурност и държавния апарат

За днешна Русия те отдавна не са инструмент за защита на националните и обществени интереси, а ефикасно средство за постигане на личните политически и властови цели на Владимир Путин. В битката за защита и съхранение на режима са впрегнати наследникът на КГБ – ФСБ, военното разузнаване, прокуратурата и съдът. Но Путин и свитата му от олигарси разчитат и на частни военни милиции като „Вагнер“ и съмнителни патриотично-националистически   сдружения като „Нощни вълци”. И двата типа формации се оказаха много по ефективни от редовата руска войска и милиция, особено при високорискови операции в чувствителни точки по света като Сирия, Либия или Централната африканска република. 

Въпреки санкциите, Путин умело използва връзките на руските олигарси в международните среди за прокарване на политики и изграждане на лобита и позиции, като по този начин заобикаля легитимния министерския кабинет, превръщайки го в безгласна буква. В същия измамен стил той се опитва да неутрализира или приглуши и руската опозиция чрез посредници и провокатори, тъй като руската президентска администрация няма необходимата компетентност да предложи управленска програма, отговаряща на интересите на народа, както и да инициира жизненоважни реформи в управлението.

И докато Западът налага санкции, режимът в Русия привидно търси явна подкрепа за сътрудничество, сигурност, прозрачност и мир, но задкулисно работейки в напълно противоположна посока. Крещящ пример в това отношение са подписаните от Русия международни съглашения като Виенската конвенция, Будапещенският меморандум, както и Минските споразумения за Украйна. Световните лидери все повече осъзнават, че е крайно време

Путин да поеме отговорност

и да бъде лишен от възможността да се възползва от добрата воля на междуанародната общност. Правозащитници и политици настояват да бъдат набелязани конкретни мерки, които недвусмислено да накажат злонамерените действия на Русия срещу Запада.

Положителен пример в тази посока даде Международният олимпийски комитет (МОК). Той се оказа една от малкото международни структури, предприели ефективни мерки срещу Русия, заради редица установени случаи на забранен допингов прием от руски спортисти. Действията на МОК трябва да бъдат модел за подражание, който показва, че отстояването на законна позиция пред Руската федерация не е пагубно и опасно. Олимпийската кауза не е претърпяла никакви последици поради това, че отстоява установените международни стандарти и норми, въпреки заплахата от репресивен отговор.