Георги Даскалов
Идва ново поколение. В политиката, в бизнеса, в живота. И не само по света, и в България идва.
В София един такъв представител на това поколение даже стана кмет.
Както разказваше Георги Данаилов, светла му памет, за цар Борис III. Царят пътувал с колата си за Чамкория, след първата война, но колата се развалила. Спрял на стоп един самоковски селя-нин с каруцата, седнал до него на „капрата“ и го пита – ти мене познаваш ли ме.
На което селянинът вика – не те познавам, твоя милост. – Как, бе, аз съм цар, след войната станах цар.
Може, вика селянинът – през войната толкова копелета станаха подофицери, та ти няма да станеш цар.
Та няма да станеш кмет, особено при тия обстоятелства.
Но за поколенията
Идват нови хора, някои паралии, някои с потекло от ДС, тези подмножества обикновено се припокриват и смятат, че като се изкарали ня-колко милиона, разбират от всичко.
Не е ново. Няма да забравя как Емил Кюлев викаше на Иван Костов, който го врънкаше да спонсорира СДС и му обясняваше какви хубави неща ще направи. На което Кюлев му вика – ти като си толкова умен, защо искаш пари от мене.
Но тия новите са по-различни, макар генезисът да им е все там.
ДС.
Новите смятат, че понеже разбират от IT, могат да пишат кодове, софтуер, да продават на Евро-па, на Америка – могат да управляват държавата и градовете.
Не искам да давам примери, имена – не е това целта.
По-важно ми е друго.
Тези хора, несъмнено успели в трупането на богатство, несъмнено в определена сфера умни,
искрено презират тези, които напират да управляват
Щото тези, управляваните, са лузъри, рая - и си заслужават това, което получават.
Ще има челен сблъсък с реалността.
Съвсем скоро.
Имах случай такъв – специалист от Америка. Изучавал изкуствения интелект. Като се сблъска с естествения, хвана обратния полет.
Между другото, Станислав Лем е описал сблъсъка между видовете интелект. В „Приключенията на звездния навигатор Пиркс“.
Ама не вярвам новите кметове да са чели нещо такова.
И накрая - ще си разваля дописката - да пишеш кодове, да инкасираш приходи, да си живееш в перления свят – няма нищо общо с реалния живот.
И реалната политика.
Моля за извинение за директната поука.
Но вече няма как.