Диана Фишман, The Insider
Експертите
Експертите по Русия могат да бъдат условно разделени на 4 групи. Първата са академичните учени. Магистърски програми и цели департаменти, занимаващи се с Русия има в множество американски и почти всички европейски университети. Към втората категория се отнасят служителите в експертните центрове (think tanks), които имат академична степен по Russia studies. По-голямата част от тях се намират във Вашингтон. В много експертни центрове Русия се изучава не като отделен регион, а в рамките на големи евразийски програми, включващи не само постсъветските държави, но и Балканите и Турция. Третата група са бивши служители от държавната администрация – дипломати и бивши служители в разузнавателни структури. На четвърто място са приложните анализатори към международни НПО, но като правило техните интереси са в областта на правата на човека, свобода на медиите и т.н.
Влияние
Реалното влияние на експертите върху вземането на външнополитически решение не е голямо. Те могат да изолират проблема и да предложат възможни пътища за решаването му, но нямат пряко участие в процеса, така че в най-добрият случай независимата експертиза помага на политиците да „тестват качеството на идеите“, към които те изначално се придържат.
Think tanks често биват използвани в качеството на платформа за валидиране на решения: техните експерти коментират актуалния дневен ред за медиите, разясняват на широката публика какво се случва в сферата на международните отношения. Влиянието на академичните учени е ситуативно – с тях се консултират, например, при подготвянето на важна реч или преди официална визита. Крайно рядко политиците възприемат директно идеите на „академиците“.
Стивън Сестанович, професор в Колумбийския университет и старши научен сътрудник в центъра за руски изследвания към Съвета по международни отношения, смята, че експертните центрове в много по-голяма степен влияят върху мнението на елита, но не и на политиците.
Директорът на Института за международни изследвания при Станфордския университет, посланик на САЩ в Русия между 2012–2014 година Майкъл Макфол разказва, че администрацията на Джо Байдън поддържа редовни контакти с независими експерти:
«Това обаче съвсем не означава, че им оказваме влияние. Понякога това работи в обратна посока: те се опитват да повлияят върху експертите, да ни обяснят своята политика, за да транслираме техните идеи пред публиката».
По подобен начин стоят нещата в Германия. Политиците на различни ниво редовно обменят мнения с професионалните изследователи, потвърждава Фабиан Буркхардт, научен сътрудник в германския Институт за Източна и Югоизточна Европа и редактор на списанието Russland-Analysen. В същото време те трябва да общуват и с различни групи на влияние – с правителства на други страни, бизнес, гражданско общество, медии, съпартийци и избиратели. При това много политици вече имат затвърдена позиция към Русия и я отстояват до последно.
„В резултат дори и зад затворените врати да се проведе конструктивен диалог, с честна обмяна на мнения, в „реалния свят“ представителите на властта са ограничени в действията си. Публично те могат да се позовават на експертни оценки, за да легитимират собствените си възгледи и решения. С други думи, за влияние можем да говорим, ако позициите на експертите и политиците съвпадат. В противен случай е извънредно сложно да ги убедиш. А и с експертите се консултират, когато „къщата вече гори“ и много по-рядко – в относително спокойни периоди, когато трябва да се вземат стратегически решения с дългосрочна перспектива“.
Основи на изследванията за Русия
В годините на Студената война съветологията се смяташе за престижно направление за научна дейност. В САЩ активно се изучаваха руски език и култура, подготовката на специалисти-съветолози беше причислено към националните интереси, а проектите, свързани със Съветския съюз и страните от Варшавския договор получаваха щедро финансиране. Много от завършилите тези програми постъпваха на работа в правителствените структури. Съветологичен бекграунд имаха, например, държавните секретари Мадлин Олбрайт и Кондолиза Райс.
Всичко се променя през 1991 година с разпадането на Съветския съюз. Русия вече не се възприема като заплаха номер 1 и необходимостта от нейното системно изучаване сякаш отпада.
Затоплянето на отношенията води до орязване на бюджетите, съкращаване на образователните и изследователските програми и съкращаване на работните места за експерти по Русия. Интересът към Русия гасне, а към тези, които продължават да се занимават с нея се отнасят като към маргинали.
При Джордж Буш-младши ситуацията още повече се задълбочава, терористичните атаки от 11 септември преориентират американската външна политика към Близкия изток и борбата с тероризма, а създаването на путинския режим се оказва
в „сляпата зона“ за експертната общност
Финалният акорд е през 2013 година, когато Държавният департамент прекратява финансирането на задълбочените изследвания на постсъветското пространство. Създадена от администрацията на президента Рейгън, за 30 години програмата е подготвила не едно поколение американски експерти по Русия.
И само една година по-късно става ясно колко недалновидно е било това решение. В навечерието на референдума в Крим, през март 2014 година, за плачевното състояние на професионалните експерти по Русия пише The New York Times:
„Сред експертите съществува убеждението, че недостигът на кадри в тази област плюс неефективната политика на Белия дом доведоха до формирането на опростена и карикатурна представа за бившата свръхдържава, която отказва да отиде на бунището на историята. Сега експертите по Русия се надяват, че глобалната криза, която, според някои от тях, е резултат от американската наивност и примитивен подход към Русия, може да послужи като катализатор за възпитаването на ново поколение специалисти“.
„За осем години кадровият проблем не е решен. След 24 февруари ние не започнахме да инвестираме повече пари за изучаването на Русия и региона, а би трябвало. Хората от моето поколение има голям опит в експертизата, но следващото ме тревожи“, казва Макфол и предупреждава, че заради липсата на нови специалисти, знанията за Русия в американското правителство с течение на времето „ще се изчерпат“.
Текущата криза вероятно ще доведе до ръст на инвестициите в изучаването на Русия.
За това, че в последните месеци има търсене на качествена експертиза за Русия свидетелства опита на Бен Ноубъл от Кингс колидж:
„След нахлуването на Русия в Украйна все по-често се обръщат към мен и към колегите ми от британското правителство по различни въпроси“.
По различен начин са се случили нещата в Германия. По думите на Фабиан Букхарт от Института за Източна и Югоизточна Европа, след анексирането на Крим в областта на изследванията на постсъветското пространство са „потекли нови пари“, дори са създадени нови институти.
„Спадът на икономиката води обаче до промени в тази област и аз не очаквам нов интерес към изучаването на Русия нито сред германските политици, нито от страна на научната общност. При това е съвършено очевидно, че в перспектива това ще се окаже стратегическа грешка“.
„Сега в научните и експертните среди се води и дискусия за това как да продължи изследователската дейност в условия, когато институционалните и личните контакти с Русия на практика са прекратени. В обозримо бъдеще ще стане невъзможно в Русия да се провеждат качествени „полеви изследвания“, добавя той.
Систематичното недооценяване на Путин ни струва твърде скъпо
Според експертите, западните правителства са осигурени с цялата възможна информация, а специалистите по Русия напълно трезво са оценявали накъде се движи путинският режим, затова проблемът не е в липсата или недостига на експертни знания, а в тяхното предаване на политиците и обществото.
„Нивото на компетентност на американските експерти по Русия е много високо, което не би могло да се каже за качеството на руската експертиза за Съединените щати“, смята Майкъл Макфол.
„Според мен, неразбиране на путинската система демонстрират тези, които нищо не знаят за Русия, но смятат себе си за специалисти по международни отношения изобщо. Тези теоретици силно се заблуждават относно Русия, но при това имат голямо влияние в американските външнополитически кръгове“.
„Разсъждавайки защо толкова малко експерти не се съмняваха, че Путин ще започне пълномащабна война срещу Украйна можем да направим паралел с разпадането на СССР. Малцина на Запада предвидиха как ще постъпи Горбачов, а и тези, които предсказаха края на империята, смятаха, че той ще дойде по други причини. Но тези пропуски не биха могли да се нарекат провал на експертизата, а по-скоро свидетелство за това колко трудно е да се прилагат знанията в „хаоса на стремително развиващите се събития“, казва Стивън Сестанович от Съвета по международни отношения.
„За почти всички руснаци, които познавам, дори тези, които са близки до Кремъл, случилото се на 24 февруари се оказа пълна изненада. Странно е да очакваме, че западните експерти ще се ориентират по-добре в случващите се в Русия процеси, отколкото руския елит, особено когато президентът на страната извършва нещо изключително глупаво“, коментира той.
И въпреки това има сериозни причини за критика.
Майкъл Кимидж от Американския католически университет отбелязва два сериозни проблема, възникнали в разбирането на путинова Русия в чужбина. Първо, там са склонни да разглеждат външната политика на Путин като „реактивна“, като предполагат, че Русия само реагира на импулсите от Запада. Но в последните години руската външна политика е твърде активна – започвайки с Грузия и завършвайки със сегашната агресия срещу Украйна.
Второ, западната експертна общност постоянно недооценява и самия Путин, и нивото на подкрепата за него и неговия курс, смята Кимидж:
„Руското нахлуване в Грузия през 2008 година не очакваха нито експертите, нито политиците. Анексирането на Крим беше абсолютен шок за западната система. Войната с Украйна през 2014-2015 година беше макар и по-малко шокираща, но също толкова неочаквана. Намесата на Русия в президентските избори на САЩ също не беше предсказано от нито един експерт. С февруарското нахлуване в Украйна всичко е различно. Разузнавателните служби дадоха твърде точна оценка на действията на Кремъл, а и в експертните кръгове още от ноември 2021 година звучаха предупреждения, че това може да се случи. Но мнозинството експерти все пак смятаха, че Путин няма да се реши да нападне, че това е блъф и твърде радикална стъпка за него.
Това систематично недооценяване на Путин ни струваше твърде много.
Логично е да предположим, че някои от стандартните представи за Русия са грешни и се нуждаят от преразглеждане“.
Майкъл Макфол е съгласен, че е имало грешки, но смята, че за тях са отговорни политиците – САЩ твърде дълго и твърде усърдно се е старала да не провокира с нищо Путин:
„След нахлуването в Грузия Буш не предприе почти нищо, нямаше нито санкции, нито военна помощ. След анексията на Крим Западът наложи санкции, но не даде военна помощ на Украйна. Трябваше да бъдем по-агресивни към този режим. Ако бяхме дали още тогава на украинците HIMARS и далекобойна артилерия, може би тогава Путин нямаше да се реши да нахлуе. Освен това беше гигантска грешка това, че САЩ направиха твърде малко за укрепване на демокрацията и пазарната икономика в Русия през 90-те. Ако тогава бяхме оказали по-сериозна помощ и Русия се беше оправила икономически по-бързо, Путин може би, изобщо нямаше да дойде на власт“.
„Нежеланието да бъде провокиран Путин е в концепцията за realpolitik, която преди доминираше в американската политика. „Реалистите“ настояваха с руския режим да се води диалог, независимо от всичко, че ако можем да поддържаме отношения със Саудитска Арабия, значи можем да ги поддържаме и с Русия. При това всеки американски президент е амбициран да изгради ефективна система на отношения с Москва и да сключи с нея „голямата сделка“, казва Олга Хвостунова от Института за изследване на външната политика.
„Една от стратегическите грешки на Вашингтон е привързаността към известната теория, че две страни, в които има McDonald’s, никога няма да воюват помежду си“, смята тя.
„Американските политици бяха сигурни, че ако Западът помогне на Русия да излезе на глобалните пазари, тя ще се промени. Може би, тази увереност е била основана на това, че това работи с други страни. Много изследвания са доказали, че търговските отношения действително снижават остротата на конфликтите, но всяко правило има изключени. И ето, Русия е това изключение.
„До февруари 2022 година в западните експертни кръгове активно се обсъждаше какъв трябва да бъде подходът към отношения с Москва. Едни смятаха, че е безсмислено да се поддържат връзки и конфронтацията е единственият възможен изход. Други бяха за баланс между взаимодействие противопоставяне. От началото на войната ситуацията се промени. И сега в експертните среди като цяло има консенсус по повод правилността на провежданата от Запада политика (санкции и военна помощ за Украйна).
Този консенсус предполага, че
с Путин не трябва да се водят преговори,
че неговите планове спрямо Украйна са съвършено нелегитимни, че той трябва да понесе пълно поражение в тази война.
И ако това се случи, политическата динамика в Русия, може би, ще започне да се променя и ще станат възможни промени в ръководството на страната. Но не е изключено, ние отново да недооценяваме политическата жизнеспособност на Путин“, прогнозира Кимидж.
Превод: Faktor.bg