Боян Радойков*
В петък върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей предупреди по време на седмичната молитва, че неговите съюзници, главно Хизбула и Хамас, ще продължат борбата срещу Израел, и защити ракетното нападение на Иран срещу заклетия му враг на фона на засилените опасения от регионална война в Близкия изток. Речта бе произнесена в разгара на въоръжените операции между ливанската Хизбула и Израел, който в средата на септември прехвърли основната част от операциите си на северния фронт в Ливан, след като отслаби Хамас в ивицата Газа.
Последният път, когато Хаменей води петъчните молитви, беше през януари 2020 г., десет дни след смъртта на Гасем Солеймани, бившият ръководител на външните операции на Революционната гвардия, който беше убит при удар на американски дрон в Ирак. Тези най-нови изявления на лидера повтарят заплахите, отправени от други висши ирански служители, които през последните дни заплашиха Израел с „по-сериозни атаки“, ако реши да отвърне на удара.
Във вторник Иран изстреля близо 200 ракети към Израел, като заяви, че това е ответна реакция за убийството на Насрала и Хания и обяви, че 90 % от ракетите са поразили целите си и че са причинили „катастрофални щети“, най-вече на израелската военновъздушна база в Неватим. Реалността е много по-скромна, въпреки че сателитните снимки и видеоклиповете с геолокация показват, че няколко десетки ракети - от общо 180-200 изстреляни - не са могли да бъдат прихванати от Цахал и че няколко попадения са регистрирани в близост до, или в рамките на военни обекти. Човешката жертва, по иронията на съдбата, е само едно цивилно лице, но не евреин, а палестинец от Западния бряг, убит от падането на прехваната ракета.
Нападението доведе до
взаимни заплахи за ответни действия между Израел и Иран
В четвъртък президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че „обсъжда“ с Израел възможните удари срещу Иран.
Тези последни събития подчертаха една малко позната трескавост в процеса на вземане на решения в Техеран. За пръв път режимът се оказва изцяло в отбранителна позиция, системата му от съюзнически партньорства бе разклатена, а доверието в него като регионална сила очевидно бе накърнено от израелската офанзива. Затова Иран трябваше да реагира по осезаем начин.
Управляващата върхушка в Техеран е смесица от духовници и военни - шиитско духовенство и Революционна гвардия -, обединени от агресивна реторика срещу Израел и Съединените щати. След като допусна множество грешки в геостратегическото си разузнаване, върхушката реши, че войната между Иран и Израел трябва да премине в нова фаза.
Това е нова стратегическа реалност - Иран пое риска да се изправи директно срещу Израел във война с непредвидим за режима изход. И това действително е истинска новост - защото историята категорично свидетелства, че досега режимът в Техеран винаги се е ръководил в действията си от неговата първостепенна цел, т.е. от собственото си оцеляване на всяка цена.
Един от ключовите моменти в настоящата конфронтация се крие в историята на Иранската република. Ударите, които иранците понасят вече 12 месеца, застрашават цялата им отбранителна система. Със силно намалената численост на Хизбула и унищоженото ѝ ръководство, Иран стана свидетел на срива на един от стълбовете на своята система за сигурност и се оказа в капана на мрежата от регионални съюзи, които създаде с цел да закриля режима, да насърчава интересите си и
да установява господството си в Близкия изток
Иранските стратези сами се оплетоха в мрежата, която са изплели. За да се очертае цялостната картина, трябва да се спрем на самото възникване на иранската теокрация. Конфликтът между Ирак на Саддам Хюсеин и Иран, продължил от 1980 до 1988 г., оформи профила на страната. В тази война загинаха стотици хиляди млади хора. Новият режим осъзна своята уязвимост и изолация в края на войната. В този момент иранците изработиха новата си отбранителна доктрина. Техеран поднови ядрената програма, започната от свалената династия Пахлави, която бе спряна от Ислямската революция и в същото време режимът започна да изгражда все по-усъвършенстван арсенал от ракети.
Също така, в тази доктрина режимът реши, че войната никога повече не трябва да се води на иранска територия и че следователно трябва да се изгради отбранителна линия на Запад. По този начин Иран започна да обучава и въоръжава приятелски милиции в шиитските общности в арабския свят, най-вече в Ирак и Ливан.
Ядрени оръжия, ракети и милиции - този триптих, който е в основата на отбраната на режима, беше отслабен от тежките загуби, нанесени от Израел на Хизбула.
В този контекст е необходимо също така да се изясни защо огневата мощ на ливанската милиция - говори се за повече от 100 000 ракети, доставени от Техеран - има много специфична функция, която няма нищо общо с палестинската кауза. Тази колекция от летящи машини би имала способността да насити противоракетния щит на еврейската държава, като по този начин застраши всички израелски градове. Огневата мощ е предназначена да защитава ядрените съоръжения на Ислямската република от израелско или израелско-американско нападение въз основа на принципа « ако се насочите към нашите ядрени производствени съоръжения, ние ще ударим вашите градове ».
Тази възпираща мярка работеше доста добре до неотдавна, но тази есен, Партия на Бога (Хизбула) беше обезглавена, нейните командири унищожени, бойците ѝ избити със стотици, а голяма част от арсенала ѝ унищожен. В продължение на една година, в знак на солидарност с палестинците в Газа, те бомбардираха Северен Израел. Хасан Насрала заложи на премерения отговор от страна на Израел, но сгреши и беше убит.
Днес Иран със загриженост отбелязва, че най-важният компонент в неговата мрежа от арабски милиции, която включва иракските милиции, йеменските хути - и макар и сунитска, палестинската Хамас - е значително отслабен. Това е голяма загуба за иранския режим. В замяна на помощта, която получава, Хизбула винаги се е подчинявала на иранския си господар, когато е трябвало да убива противниците му или да води война, както в Сирия, за да спаси управляващото семейство Асад, лоялни съюзници на Ислямската република. Тя също така осигуряваше влиянието на Иран върху бъдещето на Ливан. Партията на Аллах несъмнено все още разполага с ресурси, особено с някои от най-модерните си ракети, но за да ги използва, се нуждае от зелена светлина от Иран. Играта остава широко отворена.
С последните си действия двете основни военни сили в региона се подготвят за
дългосрочна спирала на насилие
Правителството на Нетаняху обеща да предприеме ответни мерки, а администрацията на Джо Байдън обеща да помогне. Очевидно е, че ракетите не са приключили с летенето си над региона и от двете страни и посоки.
Религиозните лидери на Иран загубиха много със същественото разрушаване на Хизбула. Ще имат ли нервите да отвърнат още по-агресивно на Израел? Това изглежда малко вероятно, ако преди това не получат подкрепата на Китай или Русия. Те са наясно, че Нетаняху ги причаква някъде зад ъгъла, уверен в непоклатимата американска подкрепа в случай на нарастване на интензитета на конфликта.
С американска помощ Израел би използвал възможността за да унищожи веднъж завинаги ядрената програма на Иран. Ето защо в Техеран вероятно ще се опитат да спечелят време, но решителността на отсрещната страна няма да намалее. Израел не може да си позволи да загуби нито една война, защото първата загубена ще бъде и последната. Историята се ускорява пред очите ни, а европейците си остават жалки наблюдатели.
*Боян Радойков е дипломат, бивш международен служител на ООН и доктор по политически науки в Сорбоната. Повече от 20 години живее и работи в Париж.