Доц. Момчил Дойчев
Съществуват три разрушителни кливиджа за българската парламентарна демокрация
1. Комунизъм- антикомунизъм;
2. Лява и дясна политика;
3. Руска зависимост - Европейска принадлежност на България.
Първият разрушителен кливидж действаше през 90-те години. Той не получи решение, защото половината народ искаше да остане в миналото, не разбирайки, че с това минало няма бъдеще. Силите на промяната тогава получиха надмощие едва 8 години след 1989 г. едва след като доминиращите дотогава социалисти не фалираха за пореден път българската икономика през 1997 г. Но силите на промяната получиха само 4 години за да изправят България на крака и да тръгнем
по пътя на евроатлантическия избор
При наследената комунистическа разбита икономика и изгубеното време, което нямаше как да се навакса, това бе грандиозен успех. Но силите на миналото взеха реванш през 2001 г., с което забавиха темпото и спряха устрема на България към Европейския съюз и НАТО, към цививилизования свят. Това стана не само по волята на държащия все още реалната власт филиал на КГБ чрез своята агентура, но и поради волята на мнозинството българи, които предпочетоха лесни решения, които доведоха и до днешната задънена улица.
2. "Има два пътя - ляв, лесен /и грешен!/ и труден /и десен!/" - това допълнение към определението на Тачър за тези два пътя - "грешен и десен!" е важно с оглед на втория разрушителен кливидж. Проблемът за разделението между лявото и дясното в политиката от вече повече от век насам става все по-сложен и комплексиран. От времето на комунистическата диктатура доминира погрешната представа, че "дясното" е лошо, а лявото - символ на доброто, че левите се грижат за бедните, а десните - за богатите. Ако беше така, щеше да е неясно защо проспериращи са държавите, в които доминират политики, които определено са "десни", а страни, в които доминират леви политики са бедни и изоставащи. От друга страна партията, която се представя за Българската левица всъщност защитава олигархичния посткомунистически модел, който едва ли може да се определи като "ляв". От другата страна партиите които се определят като "десни" съвсем не провеждат последователни десни политики. В повечето случаи става дума за предимно центристки партии с по-силен ляв, отколкото десен уклон. Става дума и за партии, които са не по-малки популистки от консолидираната партия на т.нар. "левица". Последната се стопява бавно и постепенно, но неотклонно след 1990 г. и това става не само поради възрастовите характеристики на нейния електорат. Допълнително объркване внасят вече много бройните партийно-подобни антисистемни политически проекти, които торпилират нормалността на демократичната политическа система. След началото на войната на Русия против Украйна у нас се усили ролята на противопоставянето между русофили и българофили, наричани от русофилите "русофоби", макар че фобия, страх или страхопочитание към Русия изпитват именно "русофилите", които биват наричани напоследък от "русофобите" "русороби". Този кливидж е израз на цивилизационен разлом и той изглежда ретрограден, но всъщност е най-опасен, защото именно
"русоробите" си мечтаят за възстановяване на авторитарната диктатура
у нас по путински образец, а българофилите искат България да си остане евроейска държава и да не се насочва към Евразия, към "руския свят" на диктатурата, мизерията и войната. От тази гледна точка как може да се разреши политическата и вече конституционна криза у нас? Разположението на парламентарно представените партии в сегашния парламент ни дава частичен отговор. Единствената партия, наследник на първия кливидж безспорно е БСП. Срещу нея са разположени посткомунистическите партии в този ред ДПС, ПП, Възраждане, ГЕРБ, ДБ., а зад нея е Български възход. Ако погледнем по същество най-отдалечени от комунистическото минало са всъщност ДБ, ГЕРб и ПП, между които обаче има фундаментални различия. От друга страна посткомунистически партии като БСП, ДПС и Възраждане имат още по-голяма несъвместимост. Разделението "ляво-дясно" дава още по-ясни индикации какво може да се постигне. Тук виждаме, че всъщност обявената за дясна, а по-късно самоопределила се като центристка партия /всъщност политически проект!/ ПП е по-скоро лява. От леви до крайно левичарски са и възгледите на Възраждане, а и Български възход. В "десните" партии като ГЕРБ и ДБ има широки "лявоцентристки" крила. Например "Да България" и "Зелените" в ДБ. А ГЕРБ поначало е създадена като центристка партия, покриваща отсъстващия "десен сектор". Най-любопитното е, че създадения като софт версия на „Да, България“ политически проект ПП е все по-близо до БСП, а не до ДБ, особено по отношение на икономическата политика. И вместо да са заедно с ДБ най-вдясно в залата, логично те са разположени вляво от центъра. По отношение на третия кливидж градацията русоробски- проевропейски партии е в тази низходяща градация: Възраждане -БСП- Български Възход-ДПС- ГЕРБ-ПП-ДБ.
Какъв е изводът?
За да заработи това народно събрание е очевидно неизбежно създаването на тематични коалиции. Например по отношение на руската заплаха– ГЕРБ-ПП-ДБ-ДПС. БСП, Възраждане и Възход остават в опозиция. По отношение на икономическата политика: повече леви политики: ПП- Възраждане- БСП-Възход. Повече десни политики - ГЕРБ-ДБ-ДПС. По отношение на евроатлантическото ни членство има най-широк консенсус, макар и с доста условности. Само Възраждане тук остава в пълна изолация, така че тук може да се постигне възможно най-голям консенсус по повод бъдещи политики. Започването на разговори между противопоставящите се партии оттук нататък може да отпуши и пътя за постигане на поне временно парламентарно евроатлантическо мнозинство поне от ГЕРБ, ДПС и ДБ, което да приведе страната от кризата, стига да има капацитета за това.