Калин Йорданов
Живея в малък провинциален град. Провинциален, не само защото е различен от София, а най-вече заради хората.
Тук те лъхат на провинция във всичко: от разбиранията за войната в Украйна, през носталгията по един отминал престъпен режим до абсолютната
празнота в погледа
От няколко години живея тук и почти не съм срещал човек, който да е наясно, че:
- Русия е агресорът, а Украйна - жертвата;
- Путин е масов убиец и доказан световен терорист;
- Комунизмът у нас е бил ужасен човеконенавистен строй с тежки последствия до ден днешен;
- Наличието на гей паради няма да направи децата ни гейове;
- Бил Гейтс не иска да ни чипира мозъците с ваксини;
- Българските ВВС не ни пръскат с кемтрейлс;
- Излизането от ЕС и НАТО не е добре за България...
И още, и още...
И другото, което се случва в този мой прованс: тук хората "доказват" правотата си с факта, че ВСИЧКИ мислят по същия начин. Буквално всички: и млади, и стари; и продавачи на зарзават; и лекарки; и детски учителки; и бивши директори на исторически музеи; и шофьори; и шпакловчици; и културисти; и хора с частен бизнес...
Нали сте гледали страшни филми за зомбита, където злото тръгва от едно зомби, което ухапва някой нормален човек и моментално го превръща в зомби? В малкото ми провансче вече няма нормални. Тук всички са
зверски изпохапани от руската пропаганда
Зверски! Но са окрилени от съзнанието, че са мнозинство и са навсякъде.
Количеството им гарантира уюта и убедеността, че са прави. И тъй като са мнозинство, това „предимство“ сякаш премахва необходимостта да си направят труда, за да проверят информацията, която редовно им спускат прокремълските инфлуенсъри. И която разпространяват със завидна страст.
Те ме гледат с насмешка.
Те ми казват, че АЗ съм жертва на пропаганда.
Те са убедени, че думите "евроатлантически" и "англосаксонски" са лоши.
Те ми обясняват колко хубаво е било по соца и колко лошо е станало след влизането ни в ЕС.
Бранят честта на Путлер, сякаш отстояват светостта на Левски
Често агресират. Радикализират се. Пишат ми на лични. Заплашват ме. През ден се караме в градинките.
Само не ми казвайте "Ми то и в София е така". В големите градове все пак можеш да си надуеш собствен балон на нормалност, да се затвориш или да се обградиш с човеци, които не са руски зомбита. Там все пак има и нормални люде. Тук познавам само четирима нормални, трима от които вече са в чужбина.
Как да си намери човек среда в бедно провинциално градче с 20 000 души население, половината от които са герберасти (разбирай некaдъpнuци, назначени с едничката цел да слушкат, ако искат да папкат), а другата половина са микс от необразовани ембриони от малцинствата, червени пенсионери и млади надъхани патриотари с татуировки на национални герои?!
Задушаващо
е да си сред същества, които вярват в конспирации, но не и в наука. Които четат и слушат изказвания на Цончо Ганев/Нешка Робева/Румен Радев, но не и репортажи на BBC/Reuters/Guardian или заключения от доклади на ООН и независими международни организации.
В подобен прованс човек е само на крачка да загуби вяра в себе си и в Човечеството. Вече избягвам нови приятелства от страх да не попадна на поредното комуно-руско зомби.
А всъщност проблемът не е, че живеем в провинцията. Проблемът е, че провинцията живее в мнозина от нас и няма никакво намерение скоро да се разкара.