Проф. Мартин Иванов: Комунистите криеха, че осъждат племенниците на Левски и Вазов, синовете на Райна княгиня, внука на Бачо Киро, роднини на Баба Тонка…

Оказва се, че близо 90% от „народните“ магистрати – съдии и обвинители са членове на комунистическата партия, а почти половината са близки роднини (бащи, майки, сестри, братя, деца и т.н.) на загинали партизани

Хора с най-различни професии – земеделци, работници, шивачи, овчари, домакини произнасят присъдите, а юристите са малцина, казва пред Faktor. Bg историкът

Интервю на Мая Георгиева

- Проф. Иванов, излезе втория том за „Народния съд“ (1944-1945). Герои и антигерои“. Промениха ли се първоначалните ви представи за тази институция, покрита с тъмна слава?

- Благодаря на Faktor.bg за трайния интерес към темата. Да, преди няколко дни излезе и вторият том на голямото ни изследване за „Народния съд“, подкрепено от Фонд „Научни изследвания“. В него са включени над 3700 съдени от трибунала в днешните областите Плевен, Ловеч, В. Търново, Русе, Разград, Силистра, Пловдив, Пазарджик и Смолян. Продължаваме да попълваме историческия пъзел като почти сме приключили работата и по последния трети том, в който ще попаднат софийските състави и онези от тогавашната Старозагорска област (днешни Хасково, Кърджали и Ст. Загора). 

Направихме и специално проучване на „народните“ магистрати – съдии и обвинители, което всъщност е новото и може би – най-интересното. Оказва се, че близо 90% от тях са членове на Комунистическата партия, а почти половината са близки роднини (бащи, майки, сестри, братя, деца и т.н.) на загинали партизани. Юристите сред тях са единици, а мнозинството са с най-различни професии – земеделци, работници, шивачи, овчари, домакини… С този социален профил на магистратите мисля вече не може да има съмнение, че става дума за един политически процес, с пристрастни, лично мотивирани да мъстят и партийно ангажирани съдии.

- Какви хора са били поставени на подсъдимата скамейка – определенията за тях са противоречиви и разнопосочни през годините?

- В публичното пространство противоборстват две противоположни тези – че „Народният съд“ въздава заслужено наказание на фашистките палачи и, според обратната гледна точка – че унищожава цвета на нацията. Събраните от нас данни показват, че картината е по-многопластова. Без да претендираме, че можем да преразгледаме присъдите и да  въздадем справедливост, все пак е ясно, че на подсъдимата скамейка са поставени три групи. 

Най-многобройни са представителите на силовите структури на предишния режим – полиция, жандармерия, армия. Сред тях без съмнение има хора, които са извършвали чудовищните неща, за които слушахме тъй често преди 10 ноември, пък и след него. Втората група е на представителите на националния, но и на местния елит – политици, журналисти, писатели, художници, инженери, висши военни. Немалко от тях са наследници на заслужили родове от периода на Възраждането и на изграждането на новата българска държава. Малцина до сега знаеха, че „Народният съд“ осъжда племенникът на Левски, племенникът на Иван Вазов, синовете на Райна княгиня, внукът на Бачо Киро, съпругът на внучката на Баба Тонка… Все фигури, които и до днес красят с портретите си училища и държавни институции. И на трето място са онези, които са арестувани, а след това и осъдени от революционния трибунал поради междуроднински, междусъседски, междуколегиални зависти и злоба. Хора, попаднали напълно случайно защото са били по-успешни, по-заможни или просто са имали нещастието да живеят със завистливи приятели, близки, съседи… 

- Един от големите спорове е дали така нареченият народен съд е бил наказателен механизъм за реални престъпления или преди всичко инструмент за политическа разправа?

- Тук мисля вече не може да има съмнение. Това, което споменах за профила на съдите, подбирани – цитирам Директива 100 на ОФ, да бъдат: „преди всичко предани антифашисти, които са се борили или са готови да се борят срещу фашизма“ е напълно достатъчно, за да постави точка на всеки спор относно истинските цели на „Народния съд“. Основната му задача, поставена от Комунистическата партия е да се разправи, веднъж и завинаги, с политическата опозиция и с конкурентите за властта. Това, че сред съдените има и истински престъпници не променя този генерален извод. Какво би попречило на правителството на ОФ да подбере наистина виновните, да ги изправи пред непартиен, професионален съд, пред който те да могат да се възползват от иначе конституционно гарантираното им право на защита и презумпция за невиновност до доказване на противното? Защо е всичкото това бързане, тази суровост, да не кажа – жестокост на присъдите, тази масовост на обвиненията. Сходни процеси има на много друми места след Втората световна война. Никъде другаде в Европа обаче не са осъдени толкова много хора, с толкова тежки присъди, за толкова кратък срок – практически за 4 месеца, с подготовката – за максимум половин година. 

- В изследването не посочвате кои са „герои“ и кои „антигерои“. Има ли риск обаче самото публикуване на огромен масив от документи да бъде използвано спекулативно за доказване на предварително избрани тези?

- Във века на социалните мрежи отдавна сме свикнали с тази опасност – всяка една дума, документ, свидетелство да бъде преобърнато, променено и подменено. И все пак, когато става дума за над 11 хил. биографии на подсъдими и 600 на съдии и обвинители мисля, че ще бъде много трудно някой да подмени истината, такава, каквато изплува тя от съдебните дела. С риск да се повторя ще кажа, че „Народният съд“ е политически, пристрастен, непрофесионален, дирижиран в партийните кабинети трибунал, разчистил окончателно пътя към властта на комунистите. Неговата истинска цел обаче, струва ми се, е да всее страх в цялото общество. Да срази, с един удар, съпротивителните му сили, да смаже всяка идея за противопоставяне. Как иначе да си обясним, че са съдени толкова много хора (над 11 хил.), за толкова кратко време, по една напълно изфабрикувана псевдоюридическа процедура, обявила със задна дата за престъпление деяния, които не са били инкриминирани по време на извършването им.

- Подобни процеси са се състояли в цяла следвоенна Европа, какво ги различава от българската практика?

- Наистина, подобни процеси протичат в цяла следвоенна Европа. В някои страни, например в Дания и Норвегия, са повдигнати обвинения срещу десетки хиляди лица. Произнесени са хиляди присъди, в това число смъртни, но единици от тях са изпълнени. И именно тази жестокост на българския „Народен съд“ е зашеметяваща. С уговорката, че разполагаме само с приблизителни числа за повечето от страните (в това число и за България) можем обаче да кажем, че броят на изпълнените смъртни присъди у нас е приблизително равен или само малко по-малък от числото на всички подобни екзекуции в цялата останала Европа. 

Много показателно е сравнението с Финландия, също като страната ни – съюзник на Третия райх, участвала във войната срещу СССР, но запазила дипломатическите си отношения с Великобритания и САЩ. През 1946 г. в Хелзинки са осъдени едва осем политици, а присъдите им са твърде меки по „българските стандарти“ – между 2 и 5 г. затвор. Нито една смъртна или доживотна присъда. Три години по-късно, през 1949 г., всички осъдени финландски политици са помилвани и вече на свобода.

- Как ще продължат проучванията на темата за "Народни съд"?

- На 6 октомври от 18 ч. ще представим новия том в Аулата на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Надявам се третият том да излезе в началото на февруари следващата година. През есента на т.г. планираме серия от представяния на първите два това. Вече бяхме в Бургас и Варна, а предстоят: Благоевград, Враца, Видин, Плевен, Русе, Провадия, Габрово, Добрич и т.н. Припомням и, че текстът на двата тома е свободно достъпен на сайта https://narodensad.bg/.