Генадий Габриeлян, радио „Свобода“
Сръбският президент Александър Вучич нарича последните седмици „най-лошото време“ от неговото управления – а той е на власт вече шест години.
Поредното нажежаване на конфликта с Косово се разви мълниеносно и постави на
ръба на военен конфликт
Западните Балкани.
В крайна сметка Белград получи предупреждение, което по своята същност е ултиматум: Сърбия няма да може да стане член на ЕС, ако не признае независимостта на Косов.
Обективно казано, и това се признава дори от кремълските анализатори, Сърбия няма къде да се дява. Страната зависи от европейските си съседи и партньори, тя няма никакви алтернативни пътища за развитие освен евроинтеграцията.
Очевидно и това е целта на Брюксел, да затвори въпроса, като демонстрира на всички, че на Балканите решаващата сила е Европейският съюз.
Русия би трябвало силно да нервничи заради това, че нейната позиция в този критично важен въпрос за Сърбия принудително се свежда до безкрайно повтаряните мантри за това, че Москва ще остане вечен съюзник на сърбите и няма да допусне нарушаването на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Този документ отрича осъществяването на Косово като независима държава, макар че тя в настоящия момент вече е призната от по-голямата част от международната общност. Ако действително няма да го допусне, то тя ще блокира решаването на косовския проблем – следователно, и европейското бъдеще на „братския сръбски народ“.
При това любопитното е, че в рамките на ООН Белград не е провалил нито една резолюция осъждаща войната в Украйна.
Но пък Сърбия остава единствената държава от кандидатите за ЕС, която не е въвела санкции срещу Москва.
Добре дошли в Русия
Затова изявлението на първия заместник-председател на комисията по международни отношения на руската Дума Алексей Чепа в ефира на радио „Говори Москва“, че „в случай на геополитически трудности Сърбия може да влезе в състава на Русия“, прозвуча, да го наречем, свежо.
"Това трябва да решат хората, на референдум. Това волеизявление на народа е необходимо, за да не може после някой да каже, че това е окупация и преврат. Защото ще има много противници на тази идея. Затова всичко трябва да се прави много точно. Ще чакаме да видим какви съобщения ще получим от Вучич", добави Чепа.
Малко по-късно говорителят на руското МВнР Мария Захарова официално заяви: „Посланикът ни в Сърбия е получил поръчение за конкретни стъпки в подкрепа на нормализация на ситуацията около Косово, Москва чака реакцията на Белград“.
Може би изявлението на Чепа е просто блъф или параван, зад който се крие съвсем конкретна подривна дейност на Москва на Балканите.
Италианската La Repubblica цитира думите на министъра на вътрешните работи на Косово Джелал Свечли за това, че на сръбско-косовската граница „многократно са били засичани наемници от ЧВК „Вагнер“.
„Ние имаме подробна информация за руснаци, които няколко пъти са пресичали границата. Кремъл не изпраща тук войници за разпалване на недоволство и проникване на демонстрации, за тях е достатъчно да изпратят „инструктори“ и „агенти 007“, коментира Свечли.
По думите на министъра, присъствието на наемници от ЧВК „Вагнер“, „хората за най-мръсната работа, които Путин използва в Либия, Сирия и в украинския Донбас“ ще станат фактор, който може да подтикне ситуацията до границата на нов конфликт и „дори по-далече“.
Интересът на Путин към Балканите е добре известен: да не се допусне стабилизация в региона, да се контролират стъпките на НАТО, „използвайки Сърбия като плацдарм в сърцето на Европа, като и се помага да има най-добре въоръжената армия сред страните от бивша Югославия“, смята косовският политик.
Свой анализ на руската политика в региона предлага Орхан Драгаш, директор на Института за международна сигурност в Белград.
„Русия търси нов конфликт, за да изглежда нейната агресия в Украйна като новина „втора ръка“, смята Драгаш.
„В неотдавнашната криза в северно Косово Русия видя възможност да разпали такъв конфликт. В тези няколко дни, когато косовските власти обявиха конфискуването на сръбските регистрационни табели на автомобилите и сръбските лични документи на местните сърби, и когато те организираха барикади на улиците, Русия проведе мащабна и много агресивна хибридна операция.
Нейната цел беше да бъде провокиран конфликт,
да предизвика кръвопролитие
и след това да получи реакция от Сърбия и участие във въоръжен конфликт с НАТО (във формата сили на KFOR). В критичните моменти чрез силно контролирани канали за връзка Русия предаваше фалшиви новини, например, за това че при блокадата на КПП Ярине е бил ранен сърбин, че сръбската армия разполага своите бойни части и самолети по границата с Косово, че се очаква нападение на силите на Прищина срещу сърбите.
Фалшифицирани бяха и изявленията на президента на Сърбия Александър Вучич.
Говореше се, че Русия ще помогне на Сърбия, ако тя се окаже в конфликт със силите на KFOR, намиращи се под командването на НАТО.
Тези съобщения се разпространяваха чрез голям брой уеб сайтове, акаунти в социални мрежи и частни канали със стотици хиляди потребители, известни със своите проруски възгледи. Зад тях стоят организации и хора, имащи тесни връзки с Кремъл.
Обемът на дезинформацията беше толкова значителен, че част от него попадна в някои от основните сръбски медии ("полезните идиоти"), които послужиха като допълнителен канал за разпространение на дезинформацията, което беше от голямо значение за постигане на целите на Москва.
Тази хибридна операция беше толкова силна и опасна, че Министерството на отбраната на Сърбия беше принудено спешно да опровергае слуховете за това, че сръбската войска е влязла в Косово.
Иначе казано, тази операция сериозно заплашваше сигурността на Сърбия, нейните национални интереси и особено безопасността на сърбите в Косово.
Тя беше фабрикувана не само в киберпространството: тя беше публично подкрепена с участието и изявленията на почти всички важни лица в Москва – говорителят на Путин Дмитрий Песков, официалният представител на руското МВнР Мария Захарова, високопоставени представители на Държавната дума, посланикът в Белград Александър Боцан-Харченко, даже чеченският лидер Рамзан Кадиров.
Това беше руски държавен проект насочен непосредствено срещу Сърбия. За щастие той се провали, но не бива да се изненадваме, ако той се повтори“, пише Драгаш.
За необходимостта Русия да отвори втори фронт в региона говорят мнозина.
"Украйна е първият фронт, а Балканите – вторият и ние сме предната линия на този фронт“, казва Енвер Ходжай, член на парламента на Косово от Демократическата партия.
Вагнеровските "Орли"?
В същото време сръбските медии съобщиха, че Руско-сръбският културно-информационен център за дружба и сътрудничество „Орли“, базиран в Белград, се превръща в новият резидент на ЧВК „Вагнер“-център в Петербург.
"Орлите" се занимават с информационно противопоставяне на „руските либерали, емигрирали в Сърбия, които се опитват да водят там антируска дейност насочена към дискредитация на Русия и влошаване на отношенията между руския и сръбския народ“.
Директорът на Руско-сръбския център опровергава информацията за това, че ЧВК „Вагнер“ разгръща дейността си в Сърбия под неговата егидата – сръбският закон предвижда до 10 години затвор за участие във военни действия или конфликти на трети страни, а също така и за вербовка на сръбски граждани за война.
И въпреки това, по думите на руския правозащитник Владимир Осечкин, в редовете на „вагнеровците“, воюващи в Украйна, има сърби, при това на позиция командири на подразделения.
Порталът BalkanInsight разказва за сръбския снайпер Деян Берич, "известен в Сърбия с това, че е воювал на страната на Русия в Украйна“.
Берич публикува в YouTube видео, на което, по думите му, се вижда разположен на руска територия тренировъчен лагер за доброволци, готвещи се да отидат на фронта в Украйна на страната на Русия.
През септември Берич публикува видео, в което обяснява на потенциални сръбски доброволци как могат да се присъединят към руските части, воюващи в Украйна.
Участието във война в трети страни е забранено със закон в Сърбия, но проруските настроения са силни сред сръбските националисти. През последните 8 години, след като Русия започна намесата си в Украйна през 2014 година сръбските съдилища са осъдили вече 29 души за това.
Що се отнася до отговора на инициативата на Москва, който все още чакат в Думата и Външно, то той частично вече е получен.
Посланикът на Русия в Сърбия Александър Боцан-Харченко трябваше да напусне конгреса на Сръбската социалистическа партия на Ивица Дачич, първи вицепремиер и един от сподвижниците на Вучич.
"Бях принуден още в самото начало да напусна конгреса на СПС заради излъченото пред делегатите видеообръщение от гръцкия опозиционер Ципрас (Алексис Ципрас, политик от лявата партия „Сириза, премиер на Гърция от 2015 до 2019 година – бел. ред.), който се впусна в абсолютно безпочвени, лъжливи обвинения по адрес на Русия, започна да полива с помия моята родина. Много съжалявам, че в резултат не присъствах на изказването на президента Александър Вучич“, написа в профила си посланикът.
Превод: Faktro.bg