Хибридни атаки в света и килимени бомбардировки в Сирия трасират близкото бъдеще на кремълската стратегия
Васил Данов
Наближава 9 март, когато в Хага ще започне дългоочакваният процес срещу убийците на 298-те пътници и екипажа на малайзийския «Боинг» с полет МН-17, поразен с руска зенитна ракета «Бук» на 17 юли 2014 г.
Събраните доказателства и стотиците свидетели неминуемо ще посочат като причинител на смъртта на 198 холандски и на другите 100 граждани на различни държави
въоръжените сили на Руската федерация
и подпомаганите от тях украински отцепници.
Затова режимът на Вл. Путин бърза да натрупа «актив», да извлече някакви мними победи преди за пореден път да бъде прикован на позорния стълб и осъден да плати астрономически обезщетения на семействата на загиналите.
На информационния фронт Москва продължи да бълва фалшиви новини, че уж «Нидерландия била отстранена» от разследването на престъплението срещу МН-17, извършвано от украински прокурори и че точно дни преди процеса в Хага на руска страна се бил появил «нов свидетел», който щял «да обърне хода на съдебното разследване».
Стана тъкмо обратното: пред американската телевизия CBS ръководителят на Международната следствена група (JIT) Фред Вестербеке заяви, че следователите разполагат с категорични данни за ракетната система, с която е бил унищожен малайзийският „Боинг”. Зенитната установка е била в състава на руската 53-а зенитна ракетна бригада с постоянна дислокация в гр. Курск.
Четиримата обвиняеми по делото -
руснаците Игор Гиркин, офицерът от ГРУ Олег Пулатов, генерал.майор Сергей Дубинский и украинският гражданин Леонид Харченко са обявени за международно издирване.
На 13 февруари световните агенции съобщиха, че още през октомври 2019 г. Москва е предложила на Нидерландия делото за гибелта на самолета да се гледа в Русия (за да манипулират хода на процеса), но е получила категоричен отказ.
Яловите кремълски медиии за пореден път превъртат старите версиии на лъжите си, че в района на Снежное, контролиран от сепаратистите през юли 2014-а, «нямало никаква зенитно-ракетна установка «Бук». Тази и други подобни дрънканици тиражира държавният пропаганден канал на Руската федерация, легендиран като пиратска станция с инициалите RT («Раша тудей»).
Преди съвещанието на Съвета за сигурност, състояло се на 18 февруари и посветено на петата годишнина от Минските споразумения и резолюция № 2202, Русия предприе безпрецедентни стъпки за дезорганизиране на ООН и за всяване на хаос в световното информационно пространство.
Нищо не излезе от поредната хибридна офанзива. В структурите на световната организация режимът на Путин получи яки плесници от водещите дипломации, чу поредица от твърде неприятни за себе си истини и констатации в политически, хуманитарен и социален план.
Без да щади човешки и материални ресурси, Кремъл съчета информационната си атака с военни операции в Сирия (Идлиб) и в Източна Украйна (Донбас). Председателят на външнополитическия комитет в Бундестага Норберт Рьотген вече определи действията на Руската федерация като военно престъпление, нарече «срамна» позицията на Запада и призова за «максимален политически и икономически натиск» върху Москва.
«И в бъдеще ще полагаме усилия да модернизираме армията и флота, да укрепваме стратегическите сили, да снабдяваме войските с най-нови оръжия и техника, включително и с лазерни, хиперзвукови комплекси и високоточни системи», заяви кремълският Дарт Вейдър
Офанзивата на руски войски и на проирански групи в Сирия даде възможност на Башар ал Асад да установи контрол над по-голямата част от района на Алепо. В подкрепа на сирийския касапин руската авиация извърши жестоки бомбардировки срещу граждански обекти в достатъчно съсипаната западна и доскоро гъсто населена част от многострадална Сирия.
Само през последните два месеца руските агресори са извършили повече от 400 атаки срещу украинските позиции, в резултат на които са загинали войници на суверенна Украйна.
Кремъл продължава да заплашва Запада и украинската държава,
че конфликтът може да бъде решен, само ако бъдат изпълнени ставащите все по-абсурдни претенции на Руската федерация срещу правителството на «братска» Украйна.
На Путин не му трябва компромис или мирно затихване на военните действия. Нужни са му ескалация, резки, болезнени кръвопускания и неспирни заплахи срещу украинската страна. Като пореден изблик на агресия звучат декларираните и повторени от Москва претенции на сепаратистите от гротескната «Донецка народна република» (ДНР), че имали право на «териториално море», с което посягат върху суверенна акватория на украинската държава.
Кремъл продължава да русифицира Източна Украйна. Според официални данни на РФ, през 2019 г. във временно контролираните от сепаратистите части на Донбас са били издадени 125 000 руски паспорта. След което руската дипломация се опитва да пробута този разорен и путинизиран район за изхранване и възстановяване от украинската държава, като оставя при себе си контрола за изпълнението на неприемливите «споразумения», с които се опитва да измами жертвата на своята агресия.
От Иван Грозни да наши дни отличителна черта на руската и на съветската политика винаги са били безогледното нахалство, нескриваната и цинична наглост, че така трябва, щом отговаря на „справедливите” интереси на Петър Първи или Екатерина Втора, на Николай Първи или на Александър Трети, на СССР с генерален секретар Йосиф Сталин или на СССР-2 с президент Владимир Путин.
„Искам Украйна, сега я искам”,
заяви в интервю пред ТАСС националният фюрер на Руската федерация. Точната му оферта бе формулирана така: „Обединението на Русия и Украйна, възможностите и конкурентните им предимства означават да бъде създаден мощен конкурент в мащабите на Европа и на света”. Въпреки военните действия, Путин неведнъж говореше за руснаци и украинци като за „един народ”, но досега нито веднъж не бе посочвал толкова ясно стратегическата цел на геополитиката си: обединението на Русия и на „цяла Украйна”.
Как и кога би могла да се осъществи подобна утопия вероятно знаят само кремълските стратези и тайните статски съветници на руския президент.
Показателни в това отношение са и социологическите допитвания сред украинците: „Какво е отношението ви към Русия?”
Засега украинските граждани са на друго мнение. Последните проучвания на общественото мнение в Украйна сочат трайно отрицателно отношение на населението към руския агресор, за което основен „принос” имат не „коварният Запад”, не „фашистите-бандеровци”, а анексията на Крим и наглата руска политика спрямо украинската държава.