След като Вашингтон и Лондон започнаха сериозно да обсъждат възможността да позволят на Украйна да използва дарените ѝ оръжия, за нанасяне на удари дълбоко в руска територия, Путин отново заплаши, че това би означавало война между Русия и НАТО, включително и между Русия и европейските съюзници от НАТО.
Целта на репликата му е очевидно да уплаши не толкова Великобритания и САЩ, а европейските им съюзници.
Британският премиер Киър Стармър даде възможно най-смисления отговор. Русия е започнала тази война и може да я прекрати във всеки един момент. Едва ли има съмнение, че ако руската армия се изтегли от международно признатите граници на Украйна, няма да е трудно Украйна да бъде убедена да отговори със същото. И че ако Русия спре бомбардировките в Украйна, Украйна ще отговори със същото. Т.е. че
ключът към мира е в ръцете на властелина на Кремъл
Но нашите и някои други "миротворци" изглежда виждат друга картина. Според тях, включително и известният американски анализатор Джон Миършаймър, превръщането на Украйна в либерална демокрация и присъединяването ѝ към ЕС и НАТО се разглеждало от целия руски елит като екзистенциална заплаха. И Русия още през 2008 г. е дала ясно да се разбере, че това няма да се случи. Преди това да стане, Украйна ще бъде напълно съсипана. И вместо да дадат заден, западните сили продължили със своите напори, и това им усилие се взривило пред очите им. Оттук и единственият път към мир бил да се удовлетворят някои от щенията на Русия.
Мъиршаймър и неговите европейски последователи твърдят, че нямало никакви доказателства, че Путин се стремял да възстанови Съветския съюз или Руската империя. Той искал само страни като Украйна и Грузия да са "буфери". До 2008 г. Русия нямала проблем нито със съществуването на Украйна, нито с това, че Крим е бил част от нейната територия. Но когато на върха на НАТО в Букурещ през април 2008 г. западните държави обявили, че Украйна и Грузия (рано или късно) ще станат членове на НАТО, Путин, който бил поканен като гост на форума, недвусмислено дал да се разбере, че това няма да се случи.
От този момент нататък руският президент престанал да играе ролята на доброто момче и показал своите зъби.
За Миършаймър и за неговите съмишленици аргументът, че е абсурдно държави и народи да бъдат принуждавани от външни сили да играят ролята на "буфери" или дори на сателити, бил несъстоятелен. Америка имала своята Доктрина Монро още през 19 век, в която се давало ясно да се разбере, че САЩ няма да толерират външни за Западното полукълбо сили да сключват военни договори и да разполагат военни сили там. Карибската криза от 60-те години на 20 век, която довела света до ръба на ядрена война, била доказателство за американската решимост.
Щом за Щатите било допустимо, защо не и за Русия да има своя подобна доктрина? И понеже Западът не се съобразил с нея, той е виновен за войната!
Миършаймър обаче пропуска да спомене, че САЩ приеха Куба да бъде комунистическа страна и спазиха обещанието си да не я нападат, макар да наложиха десетилетно търговско ембарго, в отговор на конфискацията на крупна собственост на американски граждани и фирми.
За Путин присъединяването на Украйна към НАТО не представлява стратегическа военна опасност
След Путинистката агресия в Украйна, Швеция и Финландия се присъединиха към НАТО. Ако Путин се страхуваше, че Алиансът може да нападне Русия (а какъв по-удобен момент от сега?) той щеше да подсили дългата си граница с Финландия. Но видяхме точно обратното! Разположените там и в Калиниградска област войски бяха изтеглени и изпратени в Украйна.
Украйна наистина представлява заплаха за Путин, но от съвсем друго естество.
Когато СССР се разпадна, Русия и Украйна си приличаха като две капки вода. Но през годините пътищата на двете страни се разделиха. Русия пое обратно към тоталитаризма и изгради система, наричана "вертикал на властта". Украйна от своя страна пое по пътя към европейската демокрация. Бавно, трудно, колебливо, но към 2008 г. и особено към 2014 г. стана ясно, че процесът е необратим. И Путин започна своята война. Къде хибридно, къде с пряка военна агресия. Той няма да я спре докато не превърне
цяла източна Европа в сива зона на несигурност,
в която да си вихри коня. И ако американски стратег като Миършаймър, който вижда основната задача пред САЩ удържането на Китай, може да си позволи лукса да мисли, че Русия може да бъде спечелена като съюзник за удържане на Китай, като ѝ се предостави сфера на влияние в Източна Европа, то за нас подобен развой трябва да е тотално неприемлив. Политическата криза, която вече четири години се разиграва в България е тясно свързана с войната, която Путин води срещу принципите на които са основани ЕС и НАТО.
Ако целта на хибридната атака е да обърка тотално българите, трябва да признаем, че руските служби го правят доста успешно! Със или без тяхна намеса виждаме как един олигарх, санкциониран по глобалния закон "Магнитски" се изявява като най-последователния евроатлантик! Румен Радев - доскоро най-гласовитият ходатай за мир чрез отстъпки на Русия, заговори за стратегическо сътрудничество със САЩ! Докато "Възраждане", които настояват да напуснем НАТО и ЕС и да се присъединим към БРИКС, бавно и методично градят образ на стабилна и дори „системна” партия! Опасността за руски пробив в България е толкова реална, колкото и войната, която режимът на Путин отдавна води срещу нашия цивилизационен избор.
Ако не започнем да мислим за политиката политически, а продължим да гоним сенки и да горим вещици, ще загубим всичко, което постигнахме за последните 35 години. И на Кулата няма да има опашки, не защото сме в Шенген. А защото отново е наложен визов режим.