След дълга борба на мотиви „за” и „против”, осмелявам се да изразя виждането си за т. н. „Съдебна реформа”, която в последно време е твърде актуална.
В послеслова на една от книгите ми, озаглавена „Съдии, казусът ви принадлежи”, написах: „Злободневна тема е реформата в правосъдието. Развиват се тези за необходимостта от нея. Мнозина не се уморяват да повтарят: „Реформи, реформи са необходими”. Какво следва да се реформира – отговор няма. И за това, когато на всяко второ изречение се казва „Реформи, реформи са необходими”, без да се сочат, това е нервен тик, заекване.
В тези, които настояват за съдебни реформи съзирам
измъчване на духа и суета
Мисля, че от дълго време идеята за реформи в правосъдната система се дирижира от хора със съмнителни амбиции.
Тя е поставена на изпитание от лица, непрекрачили съдебните зали, непознаващи действащото право и законите на тези зали. И за това, изправени сме пред уродливите белези на некомпетентността, която като пълзящ плевел, който, като намери благодатна почва в обществената нива избуява и за това нанася злини, затормозява и уронва престижа на правосъдната система.
Понеже пиша това, което мисля, без да се поддавам на съображения, особено когато защитавам своите убеждения, напомням:
Липсата на компетентност е социална заплаха,
обществен планктон, люлеещ се на повърхността на времето.
На ратуващите за съдебна реформа предлагам: Прекрачете прага на съдебните зали, в които се твори правосъдие. В тях, единствено в тях съществува етика, която е куражът да бъдете конкретни и индивидуални. Единствено съдебните зали дават безпощадния отговор на въпроса „Кой кой е в правото?”
И за това борбата за съхраняването на правосъдието е спешно необходима на обществото, което се задъхва от хладнокръвната активност на некомпетентните.
Отношението на мнозина към правосъдната система е смесица от страх и ненавист. И за това пледират за реформи.
Като психология, като нагласа, като липса на хуманитарна философия и демократично възпитание е вътре в тях. Време е да се проумее: Правосъдната ни система не следва да понася незаслужен менторски тон.
За мнозина реформата в правосъдната система се изразява в дезавуирането на главния прокурор Иван Гешев. И то от кого? От тези, които преди време излязоха пред съдебните палати в негова защита, а след това го предадоха, което е
чиста проба грубиянство
Един прокурор, па бил той и Главен, е останал сам, предаден от своите. И за това ще плати тежък данък, но още по-тежък данък ще плати правосъдната система.
Ние, практикуващите юристи, искаме във Висшия съдебен съвет да намерят място прокурори – притежаващи изискат стил, с език по-бърз от мисълта им, а не такива, които търсят думите и се препъват в тях, спират се често, за да намерят правилната дума, която все им се изплъзва.
Да помнят казаното от Джоузеф Конард: „Единственото, спрямо което човек може да извърши предателство, е неговата съвест”.
Случващото се в Родината ни приканва да се вгледаме в себе си, да се замислим за някои моменти от нашия живот, когато ни изневерява чувството за справедливост, да видим истината такава, каквато е, защото тя не може да се загъне в хартия, тъй като прегаря лъжите, измамите и фалшификациите и нейният дим действа издайнически.
И да не забравяме, че моралът е ценност от висш порядък.