Организираният от т.нар. отровно трио протест е отровен още в самото си начало. Той е с тежки вродени дефекти и оттук се предопределят и затихващите му шансове за успех. Протестът се характеризира със следните тежки недостатъци:
Първо, протестиращите не показаха, че са способни да представят програма за развитие на България, с ясно формулирани приоритети. Това, което виждаме са само искания за оставки. И нищо конкретно като политики за бъдещето развитие на България.
Второ, горепосоченото се дължи на факта, че протестът е амалгама от хора с различни убеждения, които се оказват често пъти несъвместими. Не е възможно с леви и с десни, с проевропейски и с проруски настроени протестиращи, с хора с различни и противоречащи си възгледи да се изработи политическа програма за бъдещо управление, около която да се обединят протестиращите.
В този смисъл, максимумът, който може да се получи в тази групова конфигурация е обединение ПРОТИВ нещо (искане за оставка на правителството и главния прокурор, призивът "Мутри вън!"), но не и ЗА нещо (как точно си представят да изглежда България и нейното управление по основните политики).
Отношението към, както и отношенията на значителна част от протестиращите с президента са
третият вроден дефект
на този отровен протест. Много трудно, даже невъзможно е голяма част от десните избиратели, които при това са различни от тези на ГЕРБ, да се присъединят към протеста, приютил се под прозорците на Румен Радев.
Партньорството с президента на част от т.нар. градска десница отблъсква традиционно дясноориентираните, антикомунистически, демократично и евроатлантически настроените избиратели. Обяснението на някои фактори на протеста, че сътрудничеството с Радев било от прагматични съображения и поради моментно съвпадение на позициите отвращава много от десните избиратели с късогледия си и тесен политиканстващ опортюнизъм. Хора, които до вчера са критикували публично президента и проруските му позиции, а днес го представят като едва ли не герой и отричат фактора Кремъл в неговото избиране на тази пост (напр., според някои негови довчерашни отявлени критици по руска линия, Радев никога не се е бил срещал с генерал Решетников), не могат да бъдат повече морални и експертни авторитети пред разумните и последователни хора с десни убеждения.
Четвърто, факторът служебно правителство
е убиец на разширяването на базата от десни привърженици на протеста. Протестиращите искат оставка на кабинета и нови избори, но Конституцията е кристално ясна по този въпрос - предсрочни избори може да има, но само като преди това президентът назначи служебно правителство и напрактика получи цялата изпълнителна власт в свои ръце, без да бъде ограничаван от действащ парламент. Това е червената линия, която разумните, последователните в убежденията си и загрижените за бъдещето на България проевропейски и пронатовски настроени граждани никога няма да позволят да бъде премината. Мнозина от тях може и действително да искат нови избори и промяна в управлението, но те виждат, че единственият възможен начин това да стане е преминаването през назначен от Румен Радев служебен кабинет. Това е цената, която тези граждани никога няма да се съгласят да бъде заплатена, колкото и несъгласни да са със сегашното правителство и особено с избора на главния прокурор.
Пето, никой не може да ти навреди така, както ти можеш да навредиш сам на себе си. Най-вече на каузата, за която се бориш. Нагледен пример за това са протестиращите, окупирали ключови кръстовища в центъра на София и по този начин тормозещи дни наред града с причинените адски задръствания на трафика в летните горещини. Същото се отнася и за окупацията ня пътища и магистрали. Блокирането на движението най-напред е израз на краен егоизъм и на незачитане на правата на всички останали. В случая едно наистина символично малцинство от няколко десетки протестиращи си позволява да тормози цялата столица, само и само за да постигне исканията си.
"Целта оправдава средствата." Ето това е истинското мото на този протест, както личи от упоритостта и арогантността в аргументите на окупиралите кръстовищата.
С такова деструктивно поведение, което е за сметка на останалите граждани, не е възможно да се генерира обществена подкрепа. Това още повече изолира протестиращите от обществото и стеснява все повече с всеки изминал ден базата от хора, сред които биха могли да намерят привърженици.
Някои протестиращи стигат дотам, че претендират, че неудобствата и страданието, което причиняват на хората с окупацията на кръстовищата е едва ли не за тяхно добро. Други стигат и до откровени нелепости в разсъжденията си, граничещи ако не със загуба на здрав разум, то най-малкото с моментно изпадане в състояние на липса на критичност в мисленето. Дори до комичност, погледнати отстрани. Например, появи се сравнението на сегашния протест с ... Априлското въстание, когато, според някои протестиращи, на "бизнеса" и хората тогава също било причинено неудобство, което накрая се оказало, че било за добро... Не е известно доколко част от сегашните протестиращи се изживяват като едва ли не модерни възрожденци, но сигурно е едно - егото замъглява разсъдъка. А оттам страда и стратегията. В случая
стратегията на протеста вече е отровена
Шесто, бесилките, червената боя по паветата, хвърлянето (унищожаването) на храна срещу сгради на държавни институции, черните чували, вербалната и физическата агресия отблъскват. Това генерира негативна нагласа. А тя не привлича хората по никакъв начин. С други думи, тези ненужни и заредени с краен негативизъм действия определено пропиляват натрупания политически капитал. Това е продукт на замъглена способност за преценка на ситуацията.
Последно, но не и по значимост, е фактът, че постепенно затихващият протест непрекъснато се радикализира. Това е причинено от чувството за безсилие и предстоящ провал сред организаторите. Дилемата пред тях е - протестът или се радикализира, или умира. Среден път няма. Това е причината и за търсене на нови форми на протест, включително и гладни стачки. Колкото повече обаче се радикализира, толкова повече този протест ще отблъсква хората. Накрая ще останат шепа хора, във все по-лабилно психологическо моментно състояние, които ще са готови на все повече като вид и интензитет провокации, с нереални очаквания, че исканията им ще бъдат изпълнени безусловно.
Незаконните блокади като форма на протест в случая са игра на нерви. Губи този, който си ги изпусне. "Отровното трио" на това разчитат, защото времето не е на тяхна страна. Затова може да се очаква да се радикалзират още повече в провокациите си и опитите да тормозят мнозинството от гражданите. Целта им е
да се изкарат жертви
Затова непрекъснато провокират. Това е асметрична тактика на слабия. Това е и последно негово убежище, при липса на други възможни средства да получи това, към което се стреми.
В заключение, протестът е с достатъчно вътрешни дефекти, така че да се провали. Независимо от това, той не трябва да бъде подценяван. Макар и с намаляващи шансове, протестът може да реализира в даден момент успех (пълен или по-вероятно частичен), само ако отсрещната страна сбърка фатално. Това сега значи да си изпусне нервите. Да мигне първа. И да предприеме необмислени действия против протестиращите. Засега обаче тя не допуска това.