Васил Василев
В навечерието на 1-ви ноември, Ден на народните будители, Гугъл изненада приятно като припомни за един от великите българи, които тънат в забрава. Най-голямата интернет търсачка в света почете д-р Стамен Григоров – първият учен, открил и описал микроорганизма, причиняващ ферментацията на киселото мляко. На 27-и октомври се навършиха едновременно 142 г. от рождението и 75 г. от смъртта на великия българин и изследовател. Гугъл ни припомни, че будителите не са само на портретите от стената, а са всички онези хора, които са
оставили ярка следа
не само в българската, а и в световната история.
Колкото необяснимо е как човек може да се роди и да напусне земния си път на една и съща дата, толкова странен е и фактът, че в училищата все още се учат куп щуротии, а за знаменития ни лекар няма и буква. Името му тъне в пълна забрава.
Освен гениален учен, д-р Стамен Григоров е и сред онези патриоти, за които не са написани стихотворения, балади или песни, но дават не по-малък принос в съдбовни за държавата ни моменти. Предложени са му редица престижни постове – професор в Женевски университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други, но той отказва и в края на 1905 г. се връща в своето отечество. Започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън, която днес носи неговото име. Зарязва предложенията за работа в най-модерните за времето си лаборатории в света и четене на лекции, за да се включва като лекар в две войни за Родината.
Благодарение на Лактобацилус булгарикус киселото мляко е естествен пробиотик, който има благотворно влияние върху човека. Един от първите пробиотици в света е разработен от проф. Никола Александров през 80-те години на ХХ век в България именно на базата на Лактобацилус булгарикус.
По времето на социализма името на д-р Стамен Григоров почти не се споменава и не се преподава в училище заради далеч по-важните биографии на Ленин, Сталин, Тито, Димитров и на още куп червени велможи, загробили страната ни. Ако по Живково време имаше що-годе „логично“ обяснение за манипулиране на историята и изхвърляне на велики личности, които са правили откритията си във „вражески страни“, то е непонятно защо днес в класните стаи само се споменава, че
ние сме открили киселото мляко
След промените, вместо признание, д-р Григоров получи паметник подигравка през 2010 г., открит от тогавашния земеделски министър д-р Мирослав Найденов. Великият учен е изобразен по нелеп начин и по-скоро прилича на открадната статуя от холивудски филм за извънземни. В Трън обещаха да поправят грешката през 2019 г. и да издигнат монумент на българина, но година по-късно всичко остава само на голи обещания от страна на кмета и на общината.
Д-р Стамен Григоров е роден в село Студен извор, Трънско през далечната 1878 година. Завършва гимназия в София, а след това следва „Естествени науки“ в Монпелие. Прави докторантура по медицина в Женевския университет. Дисертацията му е на тема „Принос към патогенезиса на апендицита“. Отличена е със специална награда на университета. Работи в Женевския университет като асистент на проф. Леон Масол, професор по бактериология. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.
През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен
„Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на неговия първооткривател
Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“.
Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия институт по микробиология в Париж. Ръководството на института възлага на руския учен Иля Мечников да потвърди докладваните данни. Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето, с която печели Нобелова награда за физиология или медицина.
След завръщането си в България д-р Стамен Григоров, започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза на 29 декември 1906 г. в парижкото списание „Прес Медикал“. През Балканската война заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън. По време на Междусъюзническата война в битката на Калиманско поле е ранен брат му Христо. Въпреки усилията на Стамен брат му почива от раните си на 32 години.
През Първата световна война д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко се бори с избухналата холерна епидемия. Награден е с
орден „За храброст“ и златен медал „Червен кръст“
В периода 1922 – 1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов (Александровска болница, София). Работи в Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна. След 1935 г. в Италия продължава изследванията си върху туберкулозата. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров.
Умира на 27 октомври 1945 г. в София. Днес в центъра на с. Студен извор в реставрирана къща, създаден е Музей на киселото мляко. Родният дом на д-р Стамен Григоров се намира в началото на селото в близост до музея.
Жалко е, че Гугъл трябваше за пореден път да ни припомни за големия учен и родолюбец, по-известен като „българина, открил киселото мляко“. Вместо да отегчават децата с излишна информация по естествени науки, е крайно време в МОН да се събудят, да рестартират учебния материал и да влязат в час с 21-ви век, но и с наследството, което са ни завещали строителите на съвременна България.
През 2010 г. беше показан паметник на учения, който предизвика разнопосочни коментари