Д-р Георги Боздуганов
Не ви ли е срам дами и господа реформатори? Гледах първия ви рекламен клип от кампанията за избори за европарламент с очакване да науча посланието ви , но останах изумен от видяното.
Не ви ли е срам да изплагиатствате “като две капки вода” клипа на Леонардо ди Каприо и още 25 американски артисти за своята предизборна кампания? Изкопирали сте не само идеята и формата на посланието, но и думите произнесени от холивудските знаменитости в адаптиран превод. Точно вие, музиканти, артисти и политици които сте пледирали за уважение към интелектуалното творчество и стриктно спазване на авторските права. Дори да приемем, че артистите и изпълнителите са се предоверили, то с какъв акъл политическите лица отговарящи за кампанията, без свян рекламират гордо "постижението си"? Но явно това е в стила на мнозина от тях...
Миналата година г-жа Кунева обяви за свое, мотото на министър-председателя Филип Димитров от 1992 година: “България - нормална държава”.
Използва за своята кампания и символни кадри от митинги на СДС от времето когато самата тя работеше за мутренското правителство на Любен Беров.
Преди няколко месеца водещи политици от РБ присвоиха идеята на "Движение 22 септември" за нова конституция и мнозинство от 3:1, без обаче да пояснят как ще постигнат това воювайки с всички останали в десния политически спектър.
Години преди това Иван Костов присвои от СДС не само тъмно синия цвят, но и фондация "Демокрация", създадена по идея на Филип Димитров и учредена през 1991 г. от Евгений Михайлов и юристите Николай Данев, и Константин Муховски.
Неспособността да измислиш собствена идея, мото или рекламна кампания не са оправдание, когато си се устремил да управляваш държавата. Да се разчита на късата човешка памет също не е.
Но, когато през годините фокусът за присвояване е останал почти незабелязан, вероятно не е далеч от от ума да се опита и плагиатство от по-близкото минало, в случая от 2008 година.
Грозно и срамно...
Как ще спечелите доверието на българските граждани? Как да ви повярват, че именно вие сте “автентичните десни”, когато не сте в състояние да създадете дори едно автентично политическо послание? Кой да повярва, че се борите за почтеност в политиката, когато започвате с кражба на чужда интелектуална собственост?
Какво ли ще откраднете утре дами и господа реформатори? Може би за пореден път вярата и надеждата на младите хора, и доверчивите избиратели?!