Мисля си за неимоверния пат, в шахматен смисъл, в който ни постави историята. Ненаказаните комунистически престъпници, които очакваха с подвити опашки и широко разтворени уши откъде народът ще започне да ги бие с тояги и търнокопи, както те са го правили на девети септември, започнаха полека да
изпълзяват от дупките,
където се бяха скрили, като някакви комунистически мангусти, огледаха се и както казва поетът Христо Смирненски “ Огледа уличната пустота и в миг прекрачи дървеният праг...”
Да, мангустата видя, че на улицата никой не го чака да го обеси на първия дирек надолу с главата, нещо което той би направил несъмнено, ако ситуацията беше обратната. На улицата никой не го подгони и той разкърши рамене, вдъхна въздух през ноздрите и веднага започна да копае, да подрива, да се организира около тайните си структури, да образува нови с бандитите, с биячите, с борците, с другарите по кагебейска линия“от Съюза”, с масоните и прочие. В същото време, макар да знаеха за какви престъпници става дума и какви чудовищни злини са причинили на своя народ, така наречените демократи се самокастрираха незабавно и в самото начало на процеса, като приеха, че те “няма да бъдат като тях”, няма да отмъщават или ако търсят вина, ще бъде по съдебен правов ред, базиран на правораздаване от комунистически съдии или юристи завършили школата в Симеоново. Претенцията, че “ние не сме като тях”, “ние сме представители на демокрацията”, окуражи неимоверно нейните противници, които започнаха да я злоупотребяват по най-перверзен начин. Когато си се самопоставил в позицията пат или цугцванг по най-доброволен начин, неизбежно трябва да признаеш, че си
загубил партията на живота си
в позиция, когато би трябвало да спечелиш. Какво тогава ти остава? Ами да си признаеш, че си бил негоден слабак и не си бил наясно, че Старият Завет има своите предимства. Айхман, а и много други нацистки престъпници от 75 години насам, та до вчера, знаят, че възмездие има и то ги настига неумолимо, без да питат Хага, Хелзинкския Комитет или Желю Желев. Така правят истинските нации и хората с дух и достойнство. Няма кърпени чорапи, няма “Другари и ние сме хора!” Не, не сте!
И понеже това просто действие в името на възстановяване на нормалността се оказа невъзможно в “малка, клета България”, сега можем колективно да сърбаме или ако предпочитаме, да духаме супата. А някой ще пие вината с мезета.
Пат, на патката главата!