Ако Гоце Делчев е и българин, и македонец, може ли да бъде и турчин, и грък!

За македонските илюзии частично вина имат и България, и "вечната българо-съветска дружба"

Владо Перев

Владо Перев

Отворено писмо от Владо Перев, журналист от Скопие, Република Северна Македония 

До,
Проф. д-р Ангел Симеонов Димитров, член на Научния съвет на Института по история на БАН и на Общото събрание на БАН. Председател на Общото събрание на учените в Института по история. Член на Съвета за българските читалища към Министерството на културата.

Уважаеми г-н Димитров, 

Познаваме се повече от 25 години, още от времето на Вашия пръв дипломатически мандат в Скопие. Винаги със задоволство изтъквам, че взаимните ни отношения бяха изпълнени с респект и уважение, а разговорите с Вас бяха приятно и поучително преживяване. Затова и Ви пиша, за да изкажа моето недоумение и неразбиране около Вашата работа в Смесената македонско-българска комисия за преодоляване на разногласията по факти от общата история на нашия/те народ/и. 

Изненадан съм от бездействието и стерилността в работата и, но най-много съм изненадан от липсата на информация за работата на тази "проблематична научно-идеологическа, но и политическа" институция, както наричат някои македонски журналисти комисията. Някои от нас изпитват чувство на сериозна загриженост от позициите на македонските членове на комисията, че Гоце Делчев е "българин" колкото и "македонец", че цар Самуил "не е имал национално съзнание", затова царството му е колкото българско, толкова и македонско и подобни някакви недомислици, каквито няма и в букварите на малките деца. 

Какво прави Вашата комисия, къде сте, има ли "светлина в края на тунела" или пак си 

оставаме в задънената улица на македонското сърбоманство и българското русофилство…

дали още смятаме да се съобразяваме с политическите и разузнавателните интереси на "големия брат"!?

Преминаваме през един сериозен момент от общата ни история, по-точно, през "кризисен" момент, когато трябва да реагираме смирено, но целенасочено за осъществяването на идеалите на нашите предци, идеали пълни с творчество, но и напоени с кръв през последните 150 години. 

Не знам как реагират учените в такива моменти, виждам, че реакцията Ви е слаба и неадекватна, и се сещам за една малка история, за това как обикновените, не толкова образовани хора реагират в подобни ситуации.

Някъде през пролетта на 2005 година, аз и тогава вече бившият председател на МПО (Македонската патриотична организация в САЩ и Канада)  Георги Лебамов, заминахме на няколкодневна обиколка из Костурския край от където е семейството на Лебамов. Георги Лебамов е човек от американския елит, сътрудник на полковник Донован и личен приятел на Роналд Рейгън и Буш-баща. Той много държеше, може би за последен път, да посети гробищата в с. Вишени и в с. Блаца Българска, където са погребани неговите дядо и баба, както по бащина, така и по майчина линия, борци от Илинденско-Преображенското въстание и негови жертви. На връщане, на ГКПП-Евзони, гръцкият полицай взе документите ни, отиде в полицейския пункт и след около 20 минути се върна заедно с добре възпитан цивилен, авно агент на гръцката ДС. Цивилния държеше документите ни и започна на английски, с учтив тон: "Извинете, но вие двамата сте много интересни пътници. Единият има американски паспорт, а другият (гледайки мен)пътува с български паспорт. На едния баща му се казва Аргир (на Лебамов) а на другия - Хараламби…обаче, и на двамата майките имат едно и също име - Елена…как обяснявате това нещо?" 

Останах изненадан, че гръцкият полицай знае имената на майките ни, затова мълчах, но Лебамов се обади: 

"Това с имената на майките е съвпадение, аз и Владо сме стари приятели и отиваме да посетим родните места на моите предци". 

"Аха, рече полицаят, значи сте грък". 

Лебамов го погледна и студено му каза: "Не, аз съм роден в Америка, аз съм американец". 

"Да, отговори полицаят, но Вашият баща Аргир е от тук, значи той е бил грък".

"Не, студено му отговори Лебамов, моят баща беше турчин".

Полицаят с ужасен поглед, пълен с неверие изгледа Лебамов, после въпросително погледна и мен, а накрая Лебамов, все така спокойно продължи: 

"Знаете ли, баща ми отишъл в Америка когато е бил на 15 години, в далечната 1905 година. Тогава това е било част от Турската империя и неговият паспорт е бил турски, той е бил дете без родители, носел е името Аргирис Султанис, поданик на султана, значи, е бил турчин". 

Полицят ядосано махна с ръка, върна ни паспортите и даде знак да се вдигне бариерата на границата. След това, в продължение на много дни слушах размишленията на Лебамов за проклятието на името, документите, властта и парещото желание да има своята националност в една свободна страна като Америка. Между другото, Аргир Лебамов беше един от основателите на МПО и твърд българин, до последния си дъх привърженик на Тодор Александров и Иван Михаилов. 

Сега, когато слушам изявленията на македонските членове на общата комисия и когато 

"чувам" мълчанието на българската страна,

 оставам с впечатлението, че нещата може да се проблематизират на по-високо ниво.  

Питам се, ако гръцката страна извади кръщелните на Никола и Султана (родителите на Гоце), кръстени в патриаршеската църква и каже, че според това и Гоце Делчев е грък... Напълно вероятно е из турските тефтери и архиви да се намерят документи, че и самият Гоце Делчев след като е пътувал с турски документи е бил ...турчин…

Дали и тогава ще мълчите, доли и товага академичният мир и миролюбивост ще бъдат позиция за действията на Вашата комисия?

Неведнъж съм казвал, че ние, македонците имаме илюзии за нашата роля в историята. Мнозина си мислят, че македонците са началото и края на времето, че първият човек е бил македонец, и, следователно, и последният човек пак ще бъде македонец.

Имаме и други илюзии, но за тях частично вина имат и България, и "вечната българо-съветска дружба". Именно, тази дружба подхранваше илюзията, че ние, македонците сме победителите в две световни войни, а Бугария губеща в двете войни, плюс и една балканска. Някой, знаем кой, притискаше България цели 50 години да не надига глас в защита на своя народ в Македония. Така беше създадена илюзията за "победителите македонци" и "победените българи". Същите тези, заедно със сръбските националисти, комунисти, възпитаници на Белградския университет ни натрапиха "македонската азбука, нация и език". 

Да, ама никой не казваше и все още не казва, че нямаше македонци, а победители бяха сърбите-югославяни като съюзници на победителите, а България не е изгубила войната, а стана жертва на своето съюзничество с Германия. 

Денес вече я няма Югославия, Тито отдавна е умрял, само разголените сръбски певици по българските стадиони продават сръбския "културен" империализъм...

СССР се разпадна, а Русия, с цялата си военна сила е само бледа имитация, както на СССР, така и на империята на Романови. 

Членовете на македонската част от комисията говорят от позициите на още живия югославизъм, говорят с обиден за българския народ и история тон, а българската страна, конкретно Вашата комисия мълчи, както по времето на съветската окупация на България, времето на димитровския период или живковизма. 

Да Ви информирам, това време отмина...

Господин Димитров, това е Вашето време, време, за което ще съди или ще ВИ осъди историята. На Вас се е паднала честта да възобновявате и отстоявате традициите за 

единството на българското племе от "Черно море до Охрид" 

Ако Гоце и Самуил са и македонци, и българи, тогава Вие отваряте път, един ден те да бъдат и гърци, и турци.

Не, аз нямам нищо против гърците, нито против турците, освен отова, което казва за тях историята...но все пак, нека всеки си държи на неговото.

След петдесет години никой в България нема да помни имената на някакви новоизпечени банкери или мошеници с милиони евро, застреляни на софийските улици. Те никога не са били част от българската идентичност. 

Историята и съдбата са показали благопазположение към Вас и са Ви натоварили с най-сериозната задача, която е получавал български учен през последните 50 години. 

Да, историята е имала милост към Вас, но историята може да биде и безмилостна, ужасно безмилостна…

Лъвът от българския герб е изправен пред Вас, във Ваша подкрепа. Внимавайте, да не го убиете! 

Накрая, ето го "нашият" и "вашият" Вапцаров…аз съм там някъде между "неизвестните хора". Вие трябва да намерите своето място…

Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,