„Генерал Армагедон“: от руините на Сирия до ударите по Украйна — ще потърси ли Хага отговорност от Суровикин?

Олександър Левченко*

Армейски генерал Сергей Суровикин получава прозвищата „сирийският касапин“ и „генерал Армагедон“ по време на руската военна кампания в Сирия в подкрепа на режима на Башар Асад. Той командва руската военна групировка в Сирия от април до декември 2017 г., както и в периода януари–април 2019 г. Дейността му в Сирия, а впоследствие и в Украйна, става обект на критики от страна на правозащитни организации заради мащабните удари по гражданска инфраструктура и въпросите, свързани с възможната отговорност на руското военно командване за последиците от тези операции.

Сирия: удари срещу цивилното население и инфраструктурата

На 13 ноември 2017 г. руската авиация нанася серия от удари по централния пазар в град Атариб, провинция Алепо. Според заключенията на Независимата международна анкетна комисия на ООН за Сирия при атаката загиват 84 души, сред които пет деца и шест жени, а около 150 души са ранени. Ударите разрушават значителна част от търговските обекти, жилищните сгради и прилежащата гражданска инфраструктура. Комисията установява признаци за използване на неуправляеми авиационни боеприпаси от руски самолет.

През 2017 г. руските и сирийските правителствени сили многократно нанасят въздушни удари по болници и други медицински заведения в провинция Идлиб. По време на настъпателната операция, започнала през септември същата година, са унищожени или повредени шест болници и пет центъра на гражданската отбрана. Кампанията води до смъртта на над 150 цивилни и значително ограничава възможностите за оказване на медицинска помощ на местното население.

Международните правозащитни организации документират и използването на касетъчни и запалителни боеприпаси по време на бойните действия в Сирия. По-конкретно, Human Rights Watch регистрира най-малко 238 случая на използване на касетъчни боеприпаси в периода от август 2016 г. до юли 2017 г., както и съобщава за 22 атаки със запалително оръжие през 2017 г. Тези данни характеризират общия мащаб на употребата на съответните видове въоръжение в сирийския конфликт, но сами по себе си не установяват отговорността на конкретен командир за всеки отделен случай.

Отделен епизод е химическата атака от 4 април 2017 г. срещу град Хан Шейхун в провинция Идлиб. Според данни на Human Rights Watch в резултат на използването на зарин загиват най-малко 90 души, включително деца. Съвместният механизъм за разследване на ООН и Организацията за забрана на химическото оръжие възлага отговорността за атаката на сирийските правителствени сили. Събитието се случва по време на първия период, в който Суровикин командва руската военна групировка в Сирия, подкрепяща правителството на Башар Асад. Самият факт, че той заема тази длъжност обаче, не е достатъчен за автоматичното установяване на лична наказателна отговорност за конкретно престъпление.

Идлиб: въпросът за командната отговорност

На 15 октомври 2020 г. Human Rights Watch публикува мащабното изследване Targeting Life in Idlib: Syrian and Russian Strikes on Civilian Infrastructure („Атаки срещу живота в Идлиб: сирийски и руски удари по гражданска инфраструктура“). В него са документирани 46 атаки на сирийските и руските сили срещу граждански обекти в периода от март 2019 г. до март 2020 г. Според данните в доклада при тези удари загиват най-малко 224 цивилни, а други 561 души са ранени. Повредени са 12 медицински заведения и 10 училища, а военната кампания предизвиква принудителното разселване на приблизително 1,4 милиона души.

Изследователите анализират сателитни снимки, над 550 фотографии и видеозаписа, както и свидетелства на повече от 100 очевидци. В редица случаи те не откриват признаци за наличие на законни военни цели в близост до местата на ударите. Human Rights Watch включва Суровикин и в списъка на високопоставените руски командири, чиято евентуална командна отговорност за военни престъпления според организацията трябва да бъде разследвана.

Този извод има принципно значение за оценката на ролята на Суровикин. В международното наказателно право отговорността на командващия зависи не само от заеманата длъжност, но и от установените обстоятелства: ефективния контрол над подчинените, осведомеността за извършваните престъпления или наличието на основания той да знае за тях, както и предприемането или непредприемането на необходимите и разумни мерки за предотвратяване на престъпленията или наказване на виновните.

Следователно сирийският опит на Суровикин е важен контекст за анализа на последващата му дейност в Украйна. Правната оценка на личната му отговорност обаче изисква установяване на конкретни заповеди, командни вериги и други доказателства, а не само позоваване на общия характер на военната кампания.

Украйна: кампания срещу енергийната инфраструктура

През октомври 2022 г. Суровикин поема командването на Обединената групировка на руските войски в Украйна. Той заема тази длъжност от 8 октомври 2022 г. до 11 януари 2023 г. Именно през този период се провежда една от най-мащабните руски кампании с ракетни удари и атаки с безпилотни летателни апарати срещу украинската енергийна инфраструктура.

На 10 октомври 2022 г., два дни след назначаването на Суровикин, Русия нанася масирани ракетни удари по Киев, Днипро, Запорожие, Житомир и други украински градове. Сред целите са енергийни обекти, жилищни райони, транспортна и друга гражданска инфраструктура. В Киев са повредени университетски сгради, културни институции, части от парка „Тарас Шевченко“ и пешеходен мост. Според данните, публикувани в първоначалните съобщения, загиват 11 души, а други 89 са ранени.

Впоследствие руските сили систематично атакуват електроцентрали, подстанции, обекти за топлоснабдяване и енергийни мрежи. В резултат възникват мащабни прекъсвания на електроснабдяването, водоснабдяването и отоплението, което допълнително изостря хуманитарната ситуация при понижаването на температурите.

На 15 ноември 2022 г. Русия извършва поредна масирана ракетна атака, като изстрелва срещу Украйна около 90 ракети според оценките, публикувани в тогавашните съобщения. Ударите са насочени, наред с другото, срещу енергийни обекти в различни региони. Засегнати са и жилищни сгради и цивилното население.

Според данните, посочени в международни оценки към началото на декември 2022 г., при атаките срещу енергийни обекти и свързаните с тях удари загиват най-малко 77 цивилни, а други 272 души са ранени. Международната анкетна комисия на ООН за нарушенията в Украйна посочва, че съответните удари може да представляват военни престъпления, а систематичният им характер изисква оценка в по-широкия контекст на международното наказателно право.

Анализаторите на фондация „Карнеги“ разглеждат кампанията срещу украинската енергетика като инструмент за отслабване на военния потенциал на Украйна и засилване на натиска върху украинското общество. Същевременно Институтът за изследване на войната (ISW) оценява стратегическите резултати от руската въздушна кампания като ограничени: въпреки сериозните хуманитарни последици, ударите не принуждават Украйна да прекрати съпротивата си и не осигуряват на Русия решаващо военно преимущество.

Следователно кампанията срещу енергийната инфраструктура трябва да се оценява едновременно в две измерения: като инструмент за военен натиск и като източник на мащабни рискове за цивилното население. Установяването на личната отговорност на Суровикин за конкретните атаки обаче изисква отделен анализ на неговите правомощия, издадените заповеди и фактическата му роля в планирането и осъществяването на операциите.

Международният наказателен съд: правни основания за разследване

Международният наказателен съд (МНС) вече е предприел процесуални действия във връзка с руската кампания от удари срещу украинската енергийна инфраструктура. През март 2024 г. Съдът издава заповеди за арест на бившия командващ руската далечна авиация във Военно-космическите сили, генерал-лейтенант Сергей Кобилаш, и на командващия Черноморския флот на Русия, адмирал Виктор Соколов. През юни 2024 г. МНС издава заповеди за арест и на бившия руски министър на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация Валерий Герасимов.

По тези дела съдиите стигат до заключението, че съществуват разумни основания да се смята, че заподозрените може да носят отговорност за военни престъпления, свързани с нападения срещу граждански обекти и причиняване на прекомерни случайни вреди на цивилното население. Това не представлява окончателно съдебно решение за виновност, но показва наличието на достатъчни правни основания за продължаване на наказателното производство.

Тези решения създават важен правен контекст за оценката на действията на други високопоставени руски военни, които може да са участвали в планирането, издаването или изпълнението на съответните заповеди. Издаването на заповеди за арест на едни командири обаче не означава автоматично установяване на вина на други лица. За всеки от тях трябва да бъдат определени конкретните основания за индивидуална наказателна отговорност.

Сведения за евентуална заповед за разрушаване на мостовете в Киев

Особено внимание заслужават публикациите на британския вестник The Telegraph, според които Владимир Путин вероятно е наредил на Суровикин да разруши мостовете над река Днепър в Киев. Ако тази информация бъде потвърдена от независими източници и подкрепена с доказателства за съдържанието на заповедта, тя би могла да има съществено значение за оценката на намеренията на руското военно ръководство и на евентуалния характер на планираните операции.

Мостовете в Киев имат стратегическо транспортно и хуманитарно значение. Те осигуряват придвижването на цивилното население, функционирането на службите за спешна помощ, достъпа до медицински заведения, превоза на стоки и работата на градската икономика. Тяхното разрушаване би могло да предизвика сериозни нарушения на транспортните връзки и да затрудни предоставянето на жизненоважни услуги.

Правната оценка на подобна заповед обаче би зависела от конкретните обстоятелства. При определени условия мостовете могат да представляват военни цели, ако използването им допринася ефективно за военните действия и тяхното унищожаване, завладяване или неутрализиране осигурява конкретно военно преимущество. Дори в такъв случай обаче всяка атака трябва да съответства на принципите на разграничаване, пропорционалност и вземане на предпазни мерки. Умишленото насочване на атаки срещу граждански обекти, които не представляват военни цели, или извършването на непропорционални нападения може да съставлява военно престъпление.

Следователно сведенията за евентуална заповед за разрушаване на мостовете в Киев не бива да се представят като вече доказан факт или като автоматично доказателство за намерение за извършване на военно престъпление. Ако бъдат потвърдени обаче, те могат да се превърнат във важен елемент от разследването на планирането на военните операции, избора на цели и евентуалните намерения на руското ръководство.

Санкции и въпросът за заповед за арест

Въпреки участието си във военните операции на Русия в Сирия и Украйна и критиките от страна на международни правозащитни организации, Суровикин не е сред лицата, за които МНС публично е обявил издаването на заповед за арест. Същевременно Европейският съюз го включва в санкционния си списък през 2022 г., като свързва решението с ролята му в командването на руските сили и отговорността му за мащабните въздушни атаки, включително срещу украинската енергийна инфраструктура.

Ограничителни мерки срещу Суровикин са наложени и от Великобритания, Швейцария, Австралия, Нова Зеландия, Украйна и Япония. Санкциите и наказателното преследване обаче са различни правни механизми: включването в санкционен списък само по себе си не доказва извършването на военно престъпление и не замества съдебното установяване на индивидуална отговорност.

Предвид документираните атаки на руските сили срещу граждански обекти в Сирия и Украйна, както и заключенията на правозащитни организации за необходимостта от проверка на евентуалната командна отговорност на Суровикин, съществуват основания за допълнителен правен анализ на ролята му в тези операции. Ако събраните доказателства отговарят на установения стандарт, те могат да бъдат предадени на компетентните органи за оценка на възможността за наказателно преследване.

Същевременно твърдението, че вече съществуват достатъчни правни основания за задължително издаване на заповед за арест на Суровикин от МНС, би било преждевременно без достъп до доказателствата, на които би се основавало съответното искане. Издаването на заповед за арест е от компетентността на Съда и изисква изпълнение на условията на Римския статут, включително наличието на разумни основания да се смята, че лицето е замесено в престъпления, попадащи под юрисдикцията на МНС.

Опитът на Сергей Суровикин в Сирия и последващата му роля във войната срещу Украйна повдигат принципен въпрос: до каква степен висшето военно командване може да носи индивидуална наказателна отговорност за систематични удари, които причиняват мащабни цивилни жертви и разрушаване на критична инфраструктура.

Документираните атаки, заключенията на международните разследвания, материалите на правозащитните организации и решенията на МНС по отношение на други високопоставени руски длъжностни лица създават основания за задълбочено изследване на ролята на Суровикин в планирането и осъществяването на съответните операции. За привличането му към наказателна отговорност обаче е необходимо да бъдат установени конкретни обстоятелства, които го свързват с предполагаемите престъпления, включително съдържанието на заповедите, ефективният контрол над подчинените, осведомеността за нарушенията и реакцията му спрямо тях.

Международното правосъдие трябва да се основава не само на политическата оценка на действията на руското военно ръководство, но и на доказателства, които отговарят на изискванията на международното наказателно право. Именно този подход позволява да се гарантира индивидуалната отговорност за военни престъпления, да се засили възпиращият ефект на международното правосъдие и да се противодейства на безнаказаността за нападенията срещу цивилното население и критичната инфраструктура.

*Олександър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).