Европа се движи с бързи темпове към своето технологично поробване

Д-р Боян Радойков, epochtimes.fr

Още през ноември 2025 г., в статията „Китай е на път да победи във войната за изкуствения интелект, която САЩ са длъжни да спечелят“, вече отбелязах: „Европа и останалият свят по принцип са изключени от тази битка и в близко бъдеще ще понесат последствията от тази „цифрова колонизация“, която се развива с главоломна скорост“. За по-малко от една година, зависимостта на Европа и изоставането ѝ се задълбочиха значително.

В резултат на това Европа сега „открива“ статистически данни, които всъщност са отдавна известни на политическите лидери и основните икономически играчи в технологичния сектор. За обикновения гражданин обаче всичко това досега е имало малко значение, стига да може да прекарва часове от живота си в безкрайно скролване на съдържание в социалните медии. Доказателствата за технологичната зависимост на Европа говорят сами за себе си и пораждат сериозни опасения.

В резултат на това Европа се озовава

 в менгеме между Съединените щати и Китай 

и плаща цената за своя избор да инвестира другаде, а не в собствената си цифрова автономия. Тази очевидна липса на стратегическа визия доведе до ситуация, в която Европа в момента внася над 80 % от своите цифрови технологии, услуги и инфраструктура, което я поставя в положение на критична зависимост от американските и азиатските технологични гиганти. Всъщност Съединените щати и Китай заедно представляват близо 90 % от световния компютърен капацитет, както и всички петдесет водещи модела за изкуствен интелект, докато Тайван произвежда 90 % от световните полупроводници. Освен това контролът на Китай върху критичните минерали — страната контролира 70 % от световното производство и 90 % от рафинирането на редкоземни елементи — пречи на останалата част от света да си осигури и да диверсифицира доставките си.

Европа зависи почти изцяло от Съединените щати за cloud услугите (Amazon Web Services, Microsoft Azure, Google Cloud), интернет търсенето, мобилните операционни системи и офис софтуера. Например Microsoft Office 365 се използва от 80% от компаниите в индекса CAC 40 във Франция. Страните от Стария континент представляват по-малко от 10% от световното производство на електронни чипове и до голяма степен отсъстват от пазара на високотехнологично компютърно оборудване. Американските компании доминират напълно и в комуникационните връзки между Съединените щати и Европа чрез подводните кабели, които са от съществено значение за нормалното функциониране на интернет.

Освен това прилагането на законодателство с извънтериториално действие, като американския Cloud Act, подчинява европейските данни, съхранявани от трети страни извън Европа, на чуждо законодателство, превръщайки по този начин европейския цифров суверенитет в чисто теоретично понятие.

И накрая, икономическата цена — да не говорим за политическата — на тази зависимост остава изключително висока. Сметката за ИТ услугите, закупувани от Съединените щати, възлиза на над 260 милиарда евро годишно, а липсата на алтернативи излага европейските предприятия на едностранни увеличения на цените, срещу които те не могат да се защитят. Така, въпреки че Европа е предприела мерки за освобождаване от тази зависимост, се смята, че те ще дадат резултат едва около 2040 г. Това означава, че в най-добрия случай — ако приемем, че няма едностранни увеличения на цените на предоставяните услуги — през следващите години Европа ще трябва да се изправи пред сметка в размер на 3 640 милиарда евро.

В настоящия контекст на засилващо се геополитическо напрежение европейците постепенно осъзнават, че цифровата им зависимост е основен фактор за икономическата, сигурностната, стратегическата и демократичната им уязвимост. За да намалят тази зависимост, няколко държави членки и институции на Европейския съюз се стремят да разработват решения, „made in Europe “. Така Европейският съюз насърчава инициативи като 

Закона за цифровите мрежи (Digital Networks Act),

 както и инициативи, свързани с отворения код. Европейският парламент дори предлага „обществените поръчки да бъдат пренасочени в полза на европейските доставчици в стратегически сектори като облачните услуги, телекомуникациите и критичната инфраструктура“. Обсъжда се и европейски регламент, но колко време ще отнеме всичко това, особено като се има предвид, че междувременно технологиите се развиват с изключително бързи темпове?

Докато Европа говори за замяна на своите софтуерни продукти, двата гиганта — единият американски, другият китайски — се готвят да затвърдят пълното си господство във всички области, дори това да означава да оставят европейците да  разработват собствен софтуер след десет или двадесет години. Например 2030 г. е общият краен срок, определен за европейското „Цифрово десетилетие“. ЕС си поставя за цел, наред с другото, да изгради сигурна цифрова инфраструктура, да укрепи европейската полупроводникова индустрия и да увеличи цифровите възможности на Европа. 2030 г. е и ключов срок за инфраструктурата: Европейската комисия предлага до тази година капацитетът на европейските центрове за данни да бъде утроен. 2035 г. бележи друг важен етап. В предложението за европейски закон за развитието на облачните услуги и изкуствения интелект от юни 2026 г. Комисията предвижда до тази дата европейският изчислителен капацитет да бъде достатъчен за удовлетворяване на собствените нужди на Европа, а зависимостта от неевропейски доставчици на облачни услуги да бъде намалена. За най-критичните публични приложения целта е те да функционират и чрез суверенни облачни услуги и системи за изкуствен интелект.

И все пак всичко това не е нищо повече от 

проекти и прогнози на хартия

 Нито в една страна и в нито един момент не сме станали свидетели на истинска вълна от амбиции и конкретни действия по този въпрос. Постепенната цифрова колонизация на Европа сякаш не предизвиква особено безпокойство. Това е още по-изненадващо, тъй като, ако има континент, който добре познава последиците от колонизацията и всички нейни вредни проявления, това е именно Европа. Подобна липса на далновидност само ще засили тенденцията Европа да продължава да разчита единствено на добрата воля на Съединените щати, за да поддържа същия стар европейски подход на „бизнес както обикновено“.

Но един континент, поробен в цифровата епоха, не може да се надява да играе значима или водеща роля в света на XXI век и след това. За съжаление, с настъпването на ерата на изкуствения интелект онова, което беше вярно само преди няколко години — макар и в по-малък мащаб — придобива съвсем други, експоненциални измерения и е наложително това да бъде осъзнато. Традиционните зависимости — икономически, енергийни, промишлени и военни — вече нямат същата тежест в сравнение с технологичната зависимост и почти сигурната загуба на цифров суверенитет. Европа не може да управлява информационните потоци чрез технологии, контролирани от други и предоставяни ѝ единствено по лиценз срещу заплащане.

В настоящия контекст Европа, която премина през процес на взаимозависимост и интеграция, днес се оказва в положение на зависимост и изолация поради неспособността си да разработва модели на изкуствен интелект и да участва в надпреварата във въоръжаването в цифровата сфера, доминирана от Съединените щати и Китай. Както обикновено, Европа в крайна сметка ще се опомни и ще осъзнае, че стратегиите за господство на силните са заменили стратегиите на съюзничество, от които тя се е възползвала в продължение на години.

Някои гласове се надигат в подкрепа на създаването на нов блок от демократични държави, които биха могли да споделят инфраструктура при взаимно доверие, да си сътрудничат в областта на изкуствения интелект, да защитават данните и да обединяват определени изследователски ресурси в рамките на ново сътрудничество, насочено към укрепване на застрашените свободи. Така Европа, осъзнаваща загубата на своята динамика, но лишена от средствата да промени положението, се стреми да изгради съюзи с Канада или Япония. Това обаче ще доведе до ситуационни партньорства между сили, отслабени от изоставането си в овладяването на изкуствения интелект.

Парите са двигателят на технологичната война. Например през 2025 г. Apple и Alphabet отчетоха всяка поотделно приходи над 400 милиарда долара. Ако се сравнят с БВП на държавите, тези суми биха поставили двете компании съответно на 12-о и 13-о място сред икономиките на Европейския съюз. Въпреки това Европа продължава да инвестира масово в социални програми, за да запази качеството на живот на своите граждани, като същевременно пренебрегва — поради липсата на растеж и ресурси — инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в областта на авангардните технологии. Това е сериозна стратегическа грешка, която в дългосрочен план ще има вредни последици за влиянието на Европа, което вече отслабва, и най-вече ще затвърди положението ѝ на подчинена сила. Ето защо Европа трябва значително да укрепи способността си за индустриална автономия в областта на високите технологии — и то преди следващите очаквани технологични пробиви, сред които квантовите технологии заемат водещо място.

Китайският техноавторитаризъм и американското технологично господство 

смазват Европа

 под тежестта си, а без мащабни инвестиции нейната демократична устойчивост ще бъде трайно засегната. Благодарение на регулаторната си политика Европа до известна степен успя да се противопостави на големите платформи. Но регулирането е оръжието на слабите, а когато Европа е в слаба позиция, самият модел на функциониране на европейската демокрация се оказва застрашен. Времето за реакция изтича с тревожна бързина.

Превод: Faktor.bg