Д-р Валентин Янев
Не му се размина и на дядо Коледа, който се беше запътил за Западните Покрайнини на 20 декември тази година, за да раздаде коледни подаръци на малките босилеградски дечица. Сръбските митничари и гранична полиция го спряха на граничен пункт „Олтоманци” и след щателна проверка на торбата му с подаръци за 180 деца преценили, че вафличките, намиращи се вътре, крият сериозен риск като хранителен продукт за здравето на децата! И дядо Коледа си прибрал торбата с валфлички, книжки и цветни боички и
поел обратно към България
Заедно с подаръците пътували и клоуни-артисти от атракционен клуб „Найа” към Дома на културата „Средец”. Те като хора професионалисти успели да преодолеят мнителността на сръбските гранични полицаи и митничари и минали успешно границата. Вероятно е помогнал артистичния им чар и неподправено сценично поведение, което е зашеметило граничните власти. Та малките дечица скупчени в училищния стол на местното основно училище дочакали все пак артистите от София, които изнесли чудесен спектакъл пред тях. Артистите успели да превърнат децата не просто в впечатлени малки зрители, а в активни участници в клоунадата и зрелищния артистично-музикален и танцувален спектакъл. Е, накрая подаръци нямало, защото дядо Коледа останал с торбите от другата страна на границата. Вероятно са пробвали със Снежанка вкуса и качеството на спрените „опасни вафлички”, част от коледните пакетчета-подаръци.
Но понеже става дума за деца, които са останали разочаровани от това, че дядо Коледа/българският/ не е стигнал до тях са реагирали по своему, по детски, с унили и тъжни лица. Също така реагирали по своему и домакините от Културно Информационния Център на българите в Босилеград, но не по детски. На всичкото отгоре реагирала и Дирекция „Култура” към Столична община-своевременно и твърдо.
И най-накрая неочаквано реагирал и самия дядо Коледа/българския вариант унижен на българо-сръбската граница/ и се получил един мъъъничък скандал, който стигнал до ушите на най-големите държавници на Балканите, които в тоя времеви период
Говорили министър-председателите на Сърбия, България, Гърция и Румъния за тръби, газ, пътища, енергийна свързаност, международни отношения, общочовешки ценности, СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО ПО ФУТБОЛ НА БАЛКАНИТЕ и прочие все велики дела. Абе въобще голяма политика. И изведнъж някакъв си дядо Мраз /прощавайте дядо Коледа/ с една торба подаръци се намесил в голямата политика. И сега с тези вафлички развалил добрата атмосфера на разговорите.
Все пак справедливостта възтържествувала в крайна сметка. Българският премиер и съпровождаща го делегация са оценили ситуацията и са разбрали, че „голямата правда” не изключва съществуването и на „малката правда”, тази на децата и на дядо Коледа. Премиерът ни е поставил въпроса пред сръбската си колежка Ана Брънабич и изведнъж станало възможно преминаването на границата от дядо Коледа и подаръците му.
Активно са се намесили един куп хора и институции: българското посолство в Белград, сръбското посолство в София, един от младшите ни консули в Ниш, столична община в лицето на главен експерт Ирина Михайлова, местни българи и родители, КИЦ-Босилеград и прочие и прочие.
Да но празника на децата вече бил помрачен. Българският дядо Коледа не бил допуснат при тях и то на „българската Коледа”, защото сръбската Коледа се празнува в първите дни на януари на следващата 2019 година. Това навярно е засегнало нашия дядо Коледа и той си се прибрал в България. Детските коледни подаръци след известно разкарване насам-натам/вероятно с надеждата да им мине срока на годност/, все пак достигнали до помещенията на КИЦ и сега „изморени” очакват датата 24 декември, за да стигнат до детските ръчички.
Урокът, който беше даден за пореден път на България е, че през сръбско-българската граница /особено при Олтоманци/ трудно може да се мине. През изминалите години тук винаги трудно са преминавали по повод на различни празници: книги, озвучителна техника, икони, черковни камбани, календари, плюшени мечета, картонени зайчета, детски библии, рекламни тениски, ученически чанти, вестници, списания, паметни плочи на убити българи, лекари, някои политици и депутати.
Да, Сърбия иска да е в Европейския Съюз но не желае да пропуска през границата си помощи и материали, които биха способствували по някакъв начин за съхранение на българщината сред сънародниците ни от Западните Покрайнини. Това е истината.
Но виж отровена вода в обратната посока може съвсем спокойно да си преминава пренасяйки тежки метали, арсен и реагенти към Кюстендилско и към река Струма. Това може.
Това, че рудодобивните мини „Благодат” и „Караманица” бълват и изсипват по водосбора на река Драговищица и Караманичка река метали с карцерогенно и всякакво друго увреждащо действие не бива да впечатлява България.
Трогателна е грижата на официалните сръбски власти
да задържат първоначално вафличките от коледните подаръци заради опасност от евентуално въздействие върху местните хора, ако вафлите не са качествени и в годност. Но искам да попитам местната управа в лицето на Владимир Захариев - какво ще кажат за Тлъминската река /приток на Караманичка река/, която тече в тръбите и вече като питейна доставя отрови, които със сигурност ще пратят населението на Горно Тлъмино и Долно Тлъмино след 5-10 години в гробищата и децата там няма да имат възможността да се срещнат с дядо Коледа, защото ще им гостува дядо Поп за последен изпроводяк.
За да не бъда обвиняван от някои фактори, че разпространявам лъжи, за да плаша населението на Босилеградско правейки политика, ще приложа официални резултати от изследване на питейна вода от село Долно Тлъмино. Водата е изследвана според официалните изисквания и правила за провеждане на такъв тип изследвания:
Арсен (As) mg/L /БДС EN ISO 11885:2009/ 129mg/L /при норма до 10/
Изводите оставям на читателите.
П.П. Обърнете внимание на концентрацията на арсен, скъпи читатели. Тя е такава, че след години ще доведе до обезлюдяване на въпросните селища, а труповете на хората в селските гробища няма да претърпят разлагане, а ще се балсамират, така както се е балсамирало тялото на Наполеон Бонапарт, тровен в продължение на години с арсен на острова „Света Елена”, където е бил заточен в края на живота си.