Марк Олшевски, Украйна, специално за Faktor.bg

„В руски бар влиза клиент и иска чаша бира. Сервитьорът му казва – 200 рубли. – Нали преди беше 100? Да и сега е 100 за чаша бира и 100 за „Крим е наш!“. Клиентът дава 200 рубли, сервитьорът му връща 100. „За какво ми връщаш 100 рубли?“, пита посетителят. „Ами, бира няма“, отговаря сервитьорът.

Този виц в голяма степен обрисува сегашното състояние на нещата, година след така наречения „референдум“ и последвалата анексия на Крим. Може би щеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно.

Москва използва западноевропейските общества за прилагането на своите „мръсни технологии“ по света (както и от страна на ИДИЛ). Това е свързано с постоянните войни: в Чечения, Грузия, Украйна.

Трябва да се има предвид и корупционно-криминалния характер на властта в Русия (изводи на британския съд, в т.ч. относно личността на В. Путин). Холандците би трябвало да не забравят сваленият от руските войници Boeing-777 полет МН-17, за което Руската Федерация не иска да поеме отговорността, въпреки изводите на комисията.

Събития в Крим и неговото последващо анексирането са следствие както на агресивните действия на Русия, които противоречат на всичките норми на международното право, така и следствие на престъпната дейност на властта на бившия украински президент Виктор Януковича. 

Тоталното подчинение на нарежданията от Кремъл, присъствието на руското лоби в Украйна, доведоха до поява на протестни настроения в обществото, от които се възползва Русия.

Кримската анексия не е изключение. Русия никога не е скривала своето „особено“ отношение към полуострова и през цяло време откакто Украйна обяви независимост е провеждала политика за създаване на условия за анексирането на полуострова.

Дълго време тя не беше способна да извърши това, но Москва успяваше осигури пребиваването (с изгодни условия за себе си) на руския военно-морския флот в Севастопол, и провеждането на политика на русифициране на Крим, което наред с използването на най-новите технологии, създаде предпоставки за незаконната анексия на Крим.

Руските емисари и военните формирования са пряка заплаха за националната сигурност на всяка страна.

Русия провежда скрита пропагандистката политика в ЕС 

с цел преодоляване на политическата изолация и сваляне на санкциите, включително и по отношение на референдума в Холандия относно европейската перспектива на Украйна.

За това свидетелстват активизирането на крайно дестните партии в различни европейски държави, изявленията на отделни европейски политици за „нецелесъобразността“ на продължаването на санкциите срещу Русия.

Като един от основните механизми на своята пропаганда Москва използва механизма на референдумите. Не е изключение и референдумът в Холандия.

Корумпираната Русия винаги намира приятели сред европейския политически елит, граждански организации, които въз основа на общите интереси, в това число финансовата заинтересованост от страна на последните, са готови да предоставят всяка подкрепа на „руските братя“, за да реализират своите външнополитически цели.

В случая с анексията на Крим, за да се даде действия на Русия „правна форма“ и „легитимация“, в качеството на наблюдатели на т.н. „референдум“ от 16.03.2014 бяха използвани представители на национал-европейските, ултрадесните, ултранационалистическите и левите партии от Австрия, Унгария, България, Гърция, Испания, Холандия, Италия, Германия, Белгия, които изповядват евроскептицизъм, сепаратизъм, расистки и русофилски възгледи.

Именно такива „наблюдатели“ присъстваха на референдумите и изборите в Южна Осетия, Абхазия. Поради различни машинации от страна на руското лоби, процентът на фалшификации достигна 20-25%. По този начин „под контрола“ на така наречените „наблюдатели“ се осъществява политиката на РФ. Референдумите в Крим и Холандия са различни, но резултатът както за украинците, така и за европейците може да бъде същият.

Инициира и плаща Русия!

„Контролираният“ референдум в Холандия и неговите възможни резултати, които са насочени срещу европейския избор на Украйна, са заплаха и за самата Европа. Понеже ясната и консолидирана позиция на ръководството на страните-членки на ЕС за европейското бъдеще на Украйна, може да бъде разрушена чрез създаване на прецеденти на формиране на различни позиции на всяка от страните членки на ЕС.

Трябва да се вземе предвид и фактът, че през 2016 г. съществува пряка заплаха за съхраняване на единството в ЕС. Русия трябва да отговаря за престъпленията си срещу мира (гражданска война в Сирия, войната в Украйна, тероризмът в Турция, свалянето на малайзийския самолет, бежанска криза в ЕС). И затова ЕС е длъжен да бъде консолидиран, последователен и устойчив относно запазване на политика на санкции и сдържане на агресивната политика на Кремъл.

Механизмът на „референдуми“ бе изпробван от Русия по време на кризата в Молдова (откъсването на ПМР и „русифицирането“ на Гагаузката автономна република), войната с Грузия (откъсване на Абхазия и Осетия) и войната с Украйна (откъсване на Крим и Донбаската инвазия).

Тази технология се е доказала, в нея са задействани човешки ресурси, медии и спецслужби, както и значителен и финансово-икономически ресурс.

Същността на тази технология е доста елементарна: формира се изгодна за Москва позиция, която активно се внедрява в гражданското съзнание, за да се оформи т.н. „свободно изразяване на мнение“, използва се маргиналната част на обществото, както и политически сили, които финансово са зависими от РФ. Тази незначителна част на обществото проявява най-голямата активност, в частност, по време на „референдумите“ (в отличие от пасивното поведение н основната част на населението), като се приема предварително подготвеното от Москва решение.

Точно по този начин беше организиран референдумът в Крим, където главната движеща сила на т.н. „свободно изразена воля“ бяха „зелените човечета“, представители на ултрадесните проруски организации и казаците.

Руското ръководство струпа мощни военни формирования на украинско-руската границата, които са готови по всяко време да нахлуят в дълбочина в Украйна и Източната Европа. Само на участъка на границата между Черниговска област (Украйна) и Брянска област (Русия) са концентрирани силите на Тулската 106 гвардейска въздушно-десентната дивизия, значително количество бронетехника, мобилизирани са офицери от запаса, убаствали преди това в бойните действия в Чечня, изградени са полеви болници.

По данни на активистите от "Информационна съпротива" на украинско-белоруската граница в най-активната фаза на украинската криза е имало съсредоточени: 48 хиляди белоруски войници, 1,5 хиляди танкове, 2,2 хил. бойни пехотни машини, 1,3 хил. артилерийски системи, 125 бойни самолета и 20 военни хеликоптера.

По цялата руско-украинската граница „заради учения“ бяха съсредоточени над 80 хиляди руски войници (част от които заминаха за Сирия, а сега, най вероятно, ще ги върнат обратно), 270 танка, 1980 бронирани машини, 380 артилерийски системи, 20 системи с реактивни снаряди „Град“, 140 бойни самолета и 90 военни хеликоптера.

Да не говорим, че в Крим са дислоцирани около 20 хиляди морски пехотинци, 300 бойни пехотни машини, 40 артилерийски системи, 20 самолета, 30 хеликоптера и 19 военни кораби. В Приднестровието продължава да е дислоцирана 14-та руска армия, испълнаваща „миротворчески функции“.

Няма нужда да бъдеш военен стратег, за да се предвидят последиците за Европа, ако започнат отново бойни действия в Украйна. Оттеглянето на въоръжените сили на Украйна от територия на Крим може да се възприема като принудителна крачка на украинската власт с цел да се избегне пълномащабната война не само на полуострова, но и в цяла Украйна. Ръководството на украинската държава е направило всичко необходимо, за да не допусне масово кръвопролитие в Черноморския регион и да не провокира действия на руската страна, както беше в Грузия през 2008 г.

Но за Владимир Путин анексията на Крим е само част от по широк и мащабен план за овладяването на цяла Украйна. Затова след „блиц-крига“ в Крим последва Донбас.

Обаче, и Украйна, и световната общественост се противопоставиха на руската завоевателна политика, налагайки санкции и изолирайки кремълския лидер. Това беше особено очевидно по време на срещата на световните лидери в Австралия, където никой не искаше да стисне рака на Путин и той беше принуден да си тръгне по-рано от Сидней. И събитията в Донбас показаха, че, ако украинците са готови да умират за собствената си свобода, 

руските войници не са готови да умират за имперските амбиции на Владимир Путин и неговото обкръжение.

Преди инвазията на руските войски в Крим, неговата територия се е смятала за сигурно и мирно място за почивка, където всяка година са идвали близо 6 милиона души. Днес руската окупация донесе на Крим хаос, нестабилност, финансови загуби поради намаляване на количеството на туристи и срив на курортните сезони, ограничения, потискане на гражданските права на населението, проблеми с връзката с континенталната част на РФ, поскъпване на храната, недостиг на достатъчно количество на питейна вода и електроенергия.

Две години след „възсъединяването“ с Русия жителите на полуострова масово се оплакват (каквото и да говорят – „бира няма“) заради изключването на тока и парното по домовете, неспособността на местната корумпираната власт да реши проблемите с електричеството.

За да запази поне някакви позиции сред европейската общественост, Русия провежда особено активна пропагандистка работа, както сред политическите партии, така и сред широката общественост на страните-членки на ЕС, използвайки всички средства на медиите и социалните мрежи, за да постигнат успех и мнозина от западните информационни ресурси използват позицията на Кремъл, за да „представят“ т.н. алтернативна гледна точка.

На картата: английската версия на разположението на руските военни покрай украинската граница. 

Превод: Faktor.bg