В Париж Тръмп беше облечен в цветовете на украинския флаг -  ясен знак за Путин и за всички, които имат илюзии, че ще прави отстъпки в Украйна

Лъжа са новините, че Радев говорил с  президента на САЩ, как да спрат войната, световният лидер едва ли помни с кого се е снимал за 15 секунди, казва пред Faktor.bg експертът по национална сигурност и член на Управителния съвет на Атлантически съвет за България

Интервю на Мая Георгиева

- Г-н Георгиев, само преди девет дни публикувахме ваш коментар, че режимът на Асад пада, но загатнахте, че същото може да очаква и Путин. Какви бяха признаците, които предвещаваха този бърз край на диктатора?

- Още в първите часове на офанзивата на бунтовниците срещу режима на Асад няколко неща ми направиха силно впечатление.

На първо място – бързината и мащабът на техните действия.

Те се развиваха на широк фронт с изключителна скорост, която ми напомняше пробивите в дълбочина на моторизираните армии по време на Втората световна война.

Формированията на бунтовниците използваха слабите места в отбраната на армията на Асад. Вместо да се опитват да елиминират противника чрез ангажиращи време и ресурси боеве, те изолираха големите градове и превземаха военни бази, включително и руски.

Това доведе до хаос и объркване в сирийската армия, което от своя страна даде допълнителна увереност и стимул на бунтовниците да действат дръзко и решително.

Организацията, комуникацията и координацията между бунтовниците бяха на изключително високо ниво. Това подсказваше за военна подготовка и подкрепа, вероятно от инструктори от Турция, а може би и от САЩ, Израел и Украйна.

Тези действия нямаха нищо общо със стихийните нападения на ислямистки групировки, които тероризираха цивилното население в Ирак, Сирия и Израел.

От кадрите и снимките в социалните мрежи се виждаше, че това са мотивирани хора с боен дух и ясна мисия – неща, които отдавна липсват в сирийската армия.

От друга страна, поведението на Турция и особено на Израел, който нанесе удари по проиранските сили преди и в началото на офанзивата, беше ясен знак, че бунтовниците имат директната подкрепа на тези страни.

Всичко това ме накара да вярвам, че тази операция ще бъде успешна и ще има стратегически негативни последици не само за режима на Асад, но и за Русия.

- Какво губи Кремъл в региона с падането на режима на Асад?

- Руските бази в Сирия са от ключово значение за операциите на Кремъл в Африка.

Поражението в Сирия е смъртоносен удар за глобалните амбиции и имиджа на Путин.

Базата „Хмеймим“ е единственият логистичен център в региона, от който се планират и провеждат операции в Судан, Централноафриканската република, Мали и Източна Либия.

Загубата на тази база ще доведе до катастрофални последствия за проруски режими в Африка, които разчитат на руската подкрепа.

- Случващото се в Сирия не е ли поредното доказателство, че Русия и Путин губят способността си да защитават прокситата си?

- Разбира се. Това е пореден удар върху имиджа на Русия като гарант за диктаторите и „приятелите“ ѝ след началото на войната в Украйна.

Помним как руските войски се изтеглиха от Армения, което позволи на Азербайджан да наложи волята си.

Казахстан също вече предпочита закрилата на Китай. На последния форум там Путин беше буквално унизен.

Всяко мислещо политическо ръководство по света вече разбира, че Русия не може да генерира сигурност.

- Как да разглеждаме кризата в Близкия изток? Хизбула също показа, че не може да защити режима на Асад.

- Русия доскоро беше основният двигател, който поддържаше Иран и съответно Хизбула. Тя ги снабдяваше с технологии, оръжие и логистика, както и ги подкрепяше в международните организации. Днес ситуацията е точно обратната – Русия разчита на Иран за оръжие и на Хизбула, за да създава напрежение около Израел, разсейвайки усилията на демократичния свят в подкрепата му за Украйна.

Русия претърпя тежък провал в Сирия, който е непоправима стратегическа загуба с тежки последици за развитието на войната в Украйна. Загубата на Сирия и Африка ще има не само морални, но и решаващи икономически последици за режима на Путин. Войната се води с оръжие и финанси, а за Русия те стават все по-оскъдни.

Поражението в Сирия ще доведе до отслабване на Иран в геополитически план, а това от своя страна ще разклати още повече властта на Путин. Днес режимът в Иран също е изправен пред огромни вътрешни проблеми, които могат да доведат до краха му.

Това е добър знак и реална помощ за военното и политическото ръководство на Украйна.

-  Историята показва, че диктаторите си отиват или чрез насилствена смърт, или в изгнание. Асад се укри в Русия. Какво очаква Путин?

- Путин се крепи на тотален терор и насилие, с които смазва опозицията и всяко недоволство. Това обаче може да се промени за часове.

Зад привидната подкрепа има натрупана омраза. Никой не обича победените, а Путин не само е победен на международната сцена, но и изглежда жалък и унижен. В момента той дори се моли на Ердоган да осигури коридор за обкръжените в Сирия руски войници. Унижението ще бъде още по-голямо, ако тези войници попаднат в плен и бъдат показвани по света.

На последните избори Асад „победи“ с над 90% от гласовете. Къде са тези хора днес? Ако някой руски генерал последва примера от Сирия (спомнете си Пригожин), никой няма да се бие за Путин. Той ще свърши като Кадафи – убит от собствените си охранители.

- Виждате ли връзка между победата на бунтовниците и победата на Тръмп на изборите в САЩ?

- Който е запознат с начина на действие на американската държавна администрация, знае, че в момента нищо не се случва без санкцията на Тръмп. Още след срещата му с Байдън и признаването на съкрушителната му изборна победа, службите и Пентагонът работят под негов контрол, и с негова санкция.

Опитите на опонентите му по време на предизборната кампания да го представят като приятел на Путин са абсурдни и несъстоятелни. В Париж, точно когато стотици американски самолети нанасяха удари по прокситата на Иран в Сирия, Тръмп беше облечен в цветовете на украинския флаг. Това е ясен знак за Путин и за всички, които имат илюзии, че ще прави отстъпки в Украйна.

Няма такова нещо като „Америка велика отново“ без САЩ да е абсолютен световен хегемон. Дали с моркова или с тоягата, Тръмп ще преследва тази цел и нищо по-малко. Победа на Русия не е част от този план.

- Реална ли ви се струва разпространената вчера информация, че в Париж Тръмп е обсъдил с българския президент Радев възможностите за мир в Украйна?

- Това е поредната лъжа на Радев. Тръмп едва ли помни с кого се е снимал за 15 секунди.