Кольо Парамов
Социалдемократите показаха, че има напредък в тази посока. Петър Дертлиев днес е знаме, което всеки иска да развява, включително и бившият президент Георги Първанов. Дертлиев си остана водач, подобно на учителя си Москов със своята уникална нравственост. Приживе той показа, че не банкнотите са важни, а политиката към народа чрез банкнотите. И с това чувство бе презрян. Както и част от нас.
Никога социалдемократите не са канили Георги Първанов в своите редици, както писа „Труд” преди две години. Тогава изпратих право на отговор, което бе озаглавено „Парамов го няма при Първанов”. Голямата политика обаче не се прави с „право на отговор”. Голяма е, защото се прави с цялостна и истинска интерпретация на политическа позиция. В противен случай пресата подвежда, прави лидерите безстойностни мекотели, нагаждачи и безволеви шмекери.
Твърдя, че не съм канил никога Първанов за какъвто и да е предизборен водач. С него участваме в голямата политика от 1991 г. и за всеки от нас се знае всичко. Той стана президент, а аз съм бил почти никой. Защо да се прави сравнение? Г-н Първанов беше държавен глава, но днес считам, че не може да бъде водач на социалдемократите, както му се иска. Силата на политическите обстоятелства в България днес диктуват други измерения, и нагласи. Никой не може да ги елиминира постфактум.
Политическата и финансовата криза не позволява аматьорството от 1990-1991 г. През 1997 г., например, Първанов беше убеден, че моделът на лявото обединение на Шрьодер ще се случи и у нас. Германските социалдемократи тогава искаха в България да има друг тип посткомунистическа левица. Управлението на Жан Виденов бе доказало такава категорична промяна. А и Първанов тогава беше последователен, възприеман в чужбина и се бе превърнал в знакова фигура в левицата. По време на новия обединителен процес на социалдемократите през 2012 г. той обаче не може да е новият водач, защото пропиля 15 години, за да се занимава с вътрешнопартийните интриги в БСП. Бившият държавен глава загуби инерцията на лявата вълна така, както я искаха германските социалдемократи. Днес еманципира друг стил и съдържание в разбиранията си за политика и за бъдещето на лявоцентристкия модел. Само споменът му за добрите намерения на Петър Дертлиев в тази посока вече не е достатъчен да възстанови доверието у хората. Първанов има много тесен терен за действие, колкото и да го убеждават някои местни гаулайтери в противното. Той може да разчита само на част от БСП. Като историк обаче, много добре знае, че вече не е вождът, а за българите като психологическа нагласа това е много водещо. Антилогичната политика и проолигархичните ценности на БСП не могат да олицетворяват лявото единство. Партията-майка пропагандираше отвратителното реживковизиране, което граничи с абсурда. Всичко това ставаше под зоркия поглед на Първанов и неговото обкръжение. Накрая той с почуда разбра, че Станишев е отишъл толкова далеч извън ценностните леви идеи, че вече е неконтролируем. Станишев бе препроектиран да оглави БСП с изричното настояване на германските социалисти и лично от канцлера Шрьодер. Германецът хранеше чувства към стария Станишев. Тъй като лидерите ни винаги са били утвърждавани отвън, и този път останахме зависими. Шрьодер обаче беше искрен в намеренията си. Той искаше да види в БСП една различна социалдемократическа и проевропейска партия. Станишев обаче, който е плод на стартовата слабост на „столетницата” , я профанизира. Дотолкова, че хората в БСП не знаят какви са. Дали са онези, които дърпат БСП към левите идеи, или работят за интересите на 40-50 милионери в партията майка. Станишев се намира в позиция а-ла „у чунг цванг” (позиция на "гълтане на фигури" и мат в шаха, б. р. ). Той няма никакъв ефективен политически ход освен да чака.
Ако загуби изборите в ПЕС, Станишев остава в България и БСП, където ще научи всичко за себе си. Осъзнатата лъжа и реалност в БСП ще даде шанс на истинските социалдемократи и за новата сила, която се задава. Имаме огромната сила да забравим за Централния комитет на партията и за Комсомола. Подобен шанс не бива да се изпуска. И Станишев, и Първанов тепърва ще разберат, че са загубили 15 години, за да родят една голяма обединителна лява формация по подобие на ПАСОК, и че времето им е изтекло. Те успяха да отчуждят хората от левите нагласи и създадоха условия за разграбването на България.
В момента 87,5% от хората са поставени в капан заради 2000 семейства, които контролират държавата и я поставят в пословична бедност, поддържат хаос в митниците и контролират контрабандата. Страната ни спешно се нуждае от германския социалдемократически модел. Не е нужно да откриваме наново колелото. Германската социалдемокрация е най-удачният ни пример за съвместяване на социалния старт с последващ държавен респектиращ ред и дисциплина на всички в обществото. Абсурдно е да има 1,5 млн. безделници, момичетата да раждат на 12-13 години, да се допуска сегрегация, а да говорим за демокрация.
Обединената социалдемокрация е реалност, изход и перспектива от тази тежка ситуация, в която е изпаднала страната ни по вина на БСП. България днес се нуждае от повече държавност и ново съгласие за предстоящото преразпределение. Имам предвид прилагането на закона за конфискация, който ще предизвика неистова буря и сътресения, които днес олигархията не може да си представи. При прилагането му ще стане ясно как БСП са били „настроени” на лявата социална вълна. Той ще разтвори книгата на нелегитимните доходи, на офшорките и на историята, която има политическата класа в „столетница”. Този момент ще бъде и краят на прехода и на нова България, която не може да съществува без истинската социалдемокрация.