Д-р Георги Боздуганов
Известен български интелектуалец е сред многото, споделили във Фейсбук тест по история на Втората световна война. Той е дал верни отговори на девет от десетте въпроса. Повечето читатели са отговорили правилно на шест-седем. Всъщност тестът е елементарен и не би следвало да е проблем за осмокласниците, ако учебният материал за този период се преподаваше адекватно в училище. И само там ли?
Спомням си, че преди няколко години гледах предаване от шоу-поредицата “Стани богат” с участието на младите журналистки Ани Цолова и Мирослава Иванова. Един от въпросите бе - “Кой български монарх пръв е летял със самолет?” Отговорът – цар Фердинанд – вероятно не е толкова лесен. В хода на дискусията обаче двете журналистки демонстрираха сериозни затруднения при определяне на времето, през което е управлявал цар Борис III !? Неволно се прекръстих, после ме напуши смях, а след това се разгневих. Не ги съдя. Очевидно нивото на
обучение и във Факултета по журналистика е потресаващо ниско, с което продължавам да си обяснявам множеството гафове, допускани от редица видни представители на гилдията. Проблемът е, че тяхната непросветеност влиза
от теливизионния екран в умовете на зрителите,
създава фалшиви знания и същевременно косвено демотивира хората, които знаят повече, но разбирайки невежеството им и си казват – е, след като тези видни лица говорят нелепости, защо ми трябва още да уча. Конкретният проблем би могъл само частично да бъде решен, ако телевизионните компании назначават журналистите с конкурс след проведен тест за обща историческа осведоменост. Причината е, че историята, особено на XX век, продължава да бъде целево идеологизирана и пропагандно експлоатирана за създаване на емоционален заряд на любов и омраза в обществени групи, от които впоследствие се очаква пристрастност и подкрепа за определени политически сили. В тази псевдодидактика истината често бива погазена от измислицата и можем само да се утешаваме, че в държави като Русия, Белорусия и Китай нейното оповестяване се преследва и наказва от закона, включително със затвор.
И докато откровените лъжи все пак останаха предимно в периметъра на комунистическото историческо наследство, то премълчаването на важни събития и манипулативното изказване на полуистини, оплетени във витиевати и неразбираеми тълкувания, продължават да шестват със страшна сила.
Отговорността за това състояние е на корифеите на историческата наука, които пишат базовите учебни помагала и изнасят лекции на бъдещите училищни преподаватели. Повечето са бивши членове на БКП, но не мисля, че са обладани от носталгия по тоталитарното живково време. Те познават много добре материята, работят с чуждестранни архивни фондове и почти всички например се възхищават на забележителния научен труд на Николай Генчев – „Външната политика на България 1938–1941 г“. За тази изгорена в пещите книга покойният професор
отнесе поне 100 тояги на голо от цензорите на ЦК на БКП,
позволявайки си да изгради привлекателен образ на цар Борис III като политик и държавник. Н. Генчев имаше смелостта да се изказва още през 80-те години срещу терора на “Възродителния процес”, а по-късно определи комунистическата власт като “тирания, съчетана с корупция, цинизъм, разврат от всякакво естество, алчност и грабеж от държавното имущество, липса на ред и законност”.
Защо днес неговите бивши колеги и съпартийци хем изразяват огромно уважение към професора, хем не назовават и не преподават цялата истина за Втората световна война, за съветската окупация и наложения престъпен комунистически режим? Мисля, че основната причина е страхът. Всеки е свободен да се промени и да тури пепел на проболшевишките измишльотини, които някога е писал, но дали има смелост да го направи?
Те си дават сметка за крехкостта на българската демокрация, за неутъпкания европейски път на страната ни, за възможен евразийски завой и не смеят да рискуват върховите си позиции в Софийския университет, БАН и други престижни институти, които им осигуряват добра финансова обезпеченост.
Техният страх обаче убива публичното познание
и мястото на истината веднага се заема от измислицата. Сътвореният вече алманах на митовете е източник на илюзии и предпоставка за уродлива оценка на миналото, която създава изключително опасни обществени нагласи на нихилизъм към реалните ценности и омраза с фашизоидни измерения. Достатъчно е да се замислим за дефилетата с портрети на масовия убиец Сталин и съветски знамена или за шествията с факли на Луковия марш, за да ни стане кристално ясно, че от разкривените в злоба физиономии не можем да очакваме нищо добро за днешния и утрешния ден на страната ни.
Неотдавна задавах на младежи, завършили средно образование, въпросите: “Какво е Европейският съюз?” и “Какво е НАТО?”. Преобладаващите отговори бяха, че ЕС е организация, която дава на България пари, а НАТО е някаква обща армия, в която страната ни участва. Вероятно, ако е пил поне три ракии, някой по-образован човек би ги приел за смислени.
Очевидно
историческото невежество
съвсем не е безобидно — прераства в политическо, разпростира се върху настоящето и заплашва да превърне големи групи илюзорно образовани хора в лесна плячка за разрушителни червени и кафяви тоталитарни доктрини.
Ксенофобията и бръщолевенията за етническо и верско превъзходство в условията на пълен медиен комфорт успяха да привлекат достатъчно гласоподаватели, които осигуриха представителство в българския парламент на задгранични кремълски служители, предвождани от двама медицински нацисти. Единият пише антисемитски книги и участва в палене на молитвени килимчета, другият малтретира на границата възрастни жени с чужд етнос, инициира погазване на конституционни права и използва злостна риторика, за която в едни други времена би получил медал със свастика. Днес вместо да бъдат изправени пред съда, те вече управляват и позорят лицето на страната ни пред света. И го правят, защото хора, лишени от истински познания за миналото, лесно избират безумно бъдеще.
Въпросът за историческата и политическата образованост е неотложно важен в условията на ескалираща дезинформация от Решетниковия московски институт, директно насочена срещу суверенитета и евро-атлантическата идентичност на България. Продължаващото мълчание за безобразно опорочените последни избори недвусмислено показва, че обществото губи критичност и е готово да приема някакво “по-малко зло” за сметка на принципите на демокрацията. Една от главните причини е именно историческата неграмотност, която е предпоставка и за бъдещ успех на Решетниковите деструктивни планове.
В приетия през септември 2015 г. Закон за училищното образование българският парламент отхвърли предложението комунистическите престъпления да влязат в учебниците. Депутатите прецениха, че масовите убийства, концлагерите, опитите за превръщане на страната ни в част от СССР, престъпното потулване на информация за смъртоносната Чернобилска радиация и терора на “Възродителния процес” не заслужават вниманието на учениците. В групата на БСП останаха изключително доволни и след края на заседанието отидоха да се почерпят.
В своята предизборна програма ПП ГЕРБ посочват образованието за свой главен приоритет, без да уточняват дали имат предвид и обучението по Нова история, утвърдено със съответните законови промени. Защото в противен случай следва да си дадат ясна сметка, че броят на червено-кафявите рожби на историческото невежество ще продължи да нараства и е много вероятно след бъдещите парламентарни избори да получат предложение за миноритарно участие в едно съвсем националсоциалистическо правителство.
В случай че този въпрос отново се шмугне под килима, ще се решат ли най-после представители на академичната общност да поискат от Народното събрание включване на необходимите текстове в образователния закон? За да се изучават престъпленията на насадената от болшевишките танкове комунистическа власт такива, каквито са били, такива каквито имаше смелост и доблест да ги опише, независимо от членството си в БКП, проф. Николай Генчев.
Истината ни прави свободни е казано и в Светото писание, дами и господа.