Д-р Стела Нихризова
Нещо в новата дясна партия на Миглена Кунава скърца и пука. Въпреки 40-градусовите жеги скептицизмът от поредното политическо инженерство сякаш поохлажда първоначалния всенароден патос.
Преди по-малко от година почти всички знакови фигури от царската кохорта НДСВ се струпаха на откриването на предизборната кампания на Кунева за президент на страната. Дадоха и мощно рамо и демонстрираха твърдо, че са зад нея. Но тогава снахата на Политбюро на ЦК на БКП играеше ролята на независима и проповядваше, че партиите са с грешен формат и са си изпяли демократичната песен.
В понеделник обаче, жълтите показаха другото си лице и с нарочна декларация заподозряха доскорошната си съпартийка в номадство и ренегатство. Повод за
„аристократичния” им гняв
се оказа кражбата на няколко общински съветника на НДСВ из страната, които минали в редиците на бившата еврокомисарка. Царистите, които при управлението на Симеон Кобургготски развратиха политическите нрави на територията България, сега призовават за морал в политиката и искат предателите да освободят места в общинските парламенти за следващите жълтури в листите. Вероятно е съвпадение, но и сега ако изпишите в търсачката на Гугъл „политически номади и ренегати”, още на първата страница се поевяват една дузина стари муцуни, а образът на Кунева е най-често срещаният! Предупреждението е просто знаково, а бившият еврокомисар на България има над какво да размишлява по време на жегите.
Трудно е да повярваме, че цялата акробатика от партия в партия се прави заради нови принципи и норми, заради уникална програма и извънземна идеология, които Кунева изповядва и смята да установи в българското общество. Реално никой не е видял и една от идеите й пресътворена в дела, а тогава най-логично притокът на симпатизанти от целия политически спектър може да бъде обяснен с
кариеристични мераци и лапане от очаквана власт
15-те процента, които Мадам Йес взе на президентските избори и които сега социолози услужливо и дават, привличат мухите като мърша. Затова на този летен етап е доста трудно и рисковано да се каже какво животно е партията „България на гражданите”?
На Кунева и се иска да е дясна, да е гражданска, да е прозрачна и отворена, да дава равни шансове за старт и реализация, и т. н. Но поне от това, което непредубеденият избирател наблюдава се оформят шест проблемни теми, по които лидерът на новата формация не дава ясен и еднозначен отговор и в никакъв случай няма да я превърнат в отличник за гласоподавателите.
Натрапчиво е усещането, че „България на гражданите” преяжда с ренегати, сменили през последните 22 години по няколко партийни фланелки. Голямата част от тях са продънени политици, с номенклатурен имидж – като се почне от Даниел Вълчев, та до Прошко Прошков, Найден Зеленогорски и внукът на екс вътрешния министър Йордан Соколов. Няма проблем тези хора да искат да са в тази партия, но с предимство да получават постове и власт – това е просто грозно и отблъскващо. Кунева обаче явно се чувства зависима и продължава да пълни без мярка търбуха на новото ОФ.
„България на гражданите” няма ясна позиция по стратегическата тема за Държавна сигурност и доносниците. Взеха привидно решение да нямат в редиците си хора, свързани с комунистическата милиция, но неофициално се говори, че до Кунева стои лице, което е свързано с ДС, което обаче не е обявено от Комисията по досиета, защото законът го пази като действащ агент.
„България на гражданите” до сега
не е дала оценка и за комунистическо минало, за жертвите на БКП
и червения терор, и за наследниците на този мракобесен режим. Мълчат и за историческата истина за близкото миналото и опитите за реживковизация, за митологизиране на тоталитарния режим и някои от лидерите му. Сигурно заради този пропуск медиите не спират да представят водачката Кунева просто като снаха на Политбюро и така да я отъждествяват с режима на Живков.
„България на гражданите” няма и ясна позиция за АЕЦ. Тя се размива с обяснителни и оправдателни изявления на лидера, но партията е безмълвна. Несериозно е бившата царска министърка да се оправдава, че прителството на НДСВ извадило от фризера „Белене”, защото тогава имало перспектива. Важното е обществото да знае сега каква е перспективата на проекта, в какви зависимости е от външни сили.
Новата дясна формация коментира БСП, ГЕРБ, сините, но подозрително мълчи за ДПС. А отношението към формацията на Доган е чиста проба лакмус за политическа чистоплътност. Отговор по тази тема очакват и самите български турци. В щаба на „България на гражданите” сигурно не знаят, но в смесените райони поне засега имат фенове. Естествено е, че социолозите не им казват тези подробности. Проблемът на феновете на Миглена от турската общност е, че искат да са граждани, а не крепостни. Никой обаче не знае като какво предпочита Кунева българските турци, има ли задкулисни договорки със Сокола, или просто общ кукловод?
Партията на гражданите
мълчи като комунист на разпит,
като не иска да обясни и защо проспаха гражданските протести преди няколко седмици на Орлов мост, защо не са до хората в недоволството им срещу високите цени на тока и горивата. Няма яснота, а и гаранции как „България на гражданите” ще бъде партньор на народа в бъдещите му недоволства.
Тези шест проблемни теми Кунева може да подмине с високомерие, или да отговори в стила на Величеството: „Когато му дойде времето”. Това обаче не я измъква от конфузната ситуация и от диагнозата, че освен преяждането с цветарки, нездравословно е и преяждането с мълчание.