Олег Яковенко, kaspsrov.ru
През май 2019 г. ще се проведат избори за Европейски парламент, резултатите с нетърпение се очакват не само в Европа. Възходът на десния популизъм, или по-скоро национализмът, който се вижда в почти всички европейски страни, е напълно способен да промени политическото лице на европейската общност. Партиите „евроскептици“, които по-рано призоваваха да последват Обединеното кралство и да напуснат Европейския съюз, сега възнамеряват
да превземат с щурм Брюксел
и да променят политиката на Европейския съюз отвътре.
"Алтернатива за Германия", френският "Национален фронт" на Марин Льо Пен, в Холандия "Партия на свободата" на Вилдерс, унгарската "ФИДЕС" на Орбан, полската "Закон и ред" на Качински, италианската "Лига" на Салвини, всички тези и други подобни политически сили образуват единен фронт срещу общ враг - либерализмът. Омразата към либерализма с неговите хуманни ценности прониква в реториката на всеки един от лидерите на "дясната популистка вълна", като се започне от Марин Ле Пен и се стигне до Виктор Орбан.
За силата на дясната вълна има вътрешни причини : протестът срещу диктата на брюкселската бюрокрация и разходите за миграционната политика. Не по-малка роля играе подкрепата на главния бенефициент за разединението на обединена Европа - руският президент Владимир Путин. Почти всички лидери на десния европейски популизъм се противопоставят на антипутинските санкции. В същото време режимът на Путин подкрепя почти всички от тях: някои финансово, други информационно, а трети политически. С известни уговорки можем да кажем, че путинизмът е не само основният бенефициент, но и главният подбудител и организатор на националистическия щурм в Брюксел, който е насрочен за май 2019 година.
В края на януари 2019 г. либералната Европа отговори на това националистическо предизвикателство. Излезе Манифестът “30 водещи интелектуалци”, който бе публикуван в Liberation, Guardian, Repubblica и други европейски медии. Сред първите пет са: философът Бернар-Анри Леви, писателите Милан Кундера, Салман Рушди, Елфриде Елинек, Орхан Памук, както и още 25 подписали Манифеста, сред които Светлана Алексиевич, Адам Михник, Людмила Улицкая, Дейвид Гросман и др.
Манифестът на европейските интелектуалци е написан в стилистиката на
предупреждение за съществуваща заплаха от Апокалипсиса
и призовава за сплотяване пред тази заплаха. Авторите се позовават на спомена за двете големи трагедии на 20-ти век, които доведоха до национализъм и разединение в Европа, и настояват да се защити културното наследство на Еразъм, Данте, Гьоте и Коменски, посочвайки конкретно, че победата на националистите ще направи Европа уязвима от агресията на Кремъл и ще доведе до взрив на ксенофобията и антисемитизма.
Текстът се оказа добър, което не е изненадващо за такива автори, които са не само имена, но сред които има Нобелов лауреат, брилянтен писател и публицист. Но с цялото си искрено съчувствие към авторите на либералния манифест и също толкова искрена антипатия към героите, които представляват победоносната популистка вълна както в Европа, така и извън нея, резултатът от решителната битка през май 2019 г. ми се струва изключително неясна.
Би било странно да се обвиняват авторите на манифеста за това, но тъй като те са тези, които защитават европейските ценности, ще започна с техния текст.
Средната възраст на петте най-големи автори на манифеста е 72 години. Сред останалите 25 има само двама, които са много много по-млади от тях: италиански писател Роберто Савиано и французойка от Мароко Лейла Слимани, и това е разбираемо. Но възрастта и професиите на интелектуалците - предимно писатели, няколко философи и един историк - са повлияли на манифеста, който представя най-вече стряскащи събития от 30-те и 40-те години на миналия век, без обаче да казва нито дума за това как ще бъде изградена една единна, отворена, либерална Европа без граници в условия на реалните предизвикателства, които съществуват днес, през 2019 година.
Може би, след манифеста на хуманитаристите интелектуалци, трябва да чуем гласът на известни икономисти, които ще обяснят на европейците предимствата да живееш в една свободна и либерална Европа с прост език, за предпочитане с цифри. И освен това много е важен е и гласът на онези, които могат да обяснят на европейците как в Европа, която може да устои под натиска на популизма, ще обуздае брюкселската бюрокрация, задушаваща, всеобхватна и напълно безотговорна.
Може би всички тези наистина прекрасни хора - писатели, философи, учени, културни дейци, защитници на европейските ценности, биха публично се обърнали към онези политици, които днес представляват тази Европа, и им предложат да подпишат обществен договор с европейците, в който да им гарантират определени параметри за тяхното бъдеще. В противен случай, докато от една страна са популистите, които макар и да изопачават фактите и цифрите, дори да спекулират с тях, все още се занимават с реалните проблеми на хората, а либералите отиват в битка, приемайки наследството на Еразъм, Данте, Гьоте и Коменски, то мнозинството е твърде възможно да се откаже от това наследство. Да предпочете пухкавата авторитарна птичка синица пред дългокракия абстрактен либерален кран... В историята това се е случвало неведнъж. Новото в днешната ситуация е, че
зад гърба на десния популизъм в Европа и левия популизъм, например, в Латинска Америка стои режимът на Путин,
който държи в ръцете си ядрено оръжие, нервно-паралитичен газ и има право на вето в Съвета за сигурност на ООН. Може би има смисъл европейските интелектуалци да подкрепят идеята на Международния обществен трибунал да бъдат осъдени престъпленията на този режим ...
Превод: Faktro.bg