Съветската империя ни обявява война и ни окупира. За около 50 години. От благодарност сме издигнали внушителен паметник в чест на нейната армия в Княжеската градина на столицата си. Нарича се „Паметник на съветската армия”. Тази армия отдавна вече не съществува. Не съществува и държавата, която я проводи у нас.
Преди много векове и една друга империя – Османската, ни обявява война и ни окупира. За около 500 години. Но... сме пропуснали в нейна чест да издигнем благодарствен паметник. И османската армия вече не съществува. Няма я и Османската държава. Също като съветската и тя изчезна, дори по-рано.
Това наше отношение към тези две империи се нарича ДВОЕН СТАНДАРТ. На едната окупаторска армия сме издигнали паметник, а на другата – не. А за такива случаи още Васил Левски е казвал: „Ако е сгрешено, да се поправи!”. Но той, разбира се, има друго предвид, защото и през ум не му е минавало, че българи ще издигат паметник на окупаторите си. Има предвид да се поправи печатът на революционната организация, на който първоначално е бил типосан лъв без корона. Левски, макар и „републиканец”, държи лъвът да има корона. Когато обаче съветската армия ни окупира се намират
предатели на Левски,
които изхвърлят короната на лъва и вместо нея поставят петолъчка. А това е символът на окупаторската съветска армия. Това е все едно Васил Левски да е препоръчал полумесец за символ на революционната организация, а не лъв с корона.
И сега ви моля, тъй като напече и днес слънцето, а е събота и друга работа нямате със сигурност, да се съсредоточите върху картината. Княжеска градина, пространство – бол. За поправяне на „грешката”. Вариантите не са много, независимо, че един мераклия за кмет наскоро отвъртя фантазията ни. Първият е ясен – разкарва се от Княжеската градина съветският струпуляк и градината светва като слънце. Къде ще се дява е друг въпрос. С материала от него могат да си покрият улиците във Филиповци, за да не се вдига прахоляк, който и без друго е много в столичния ни град. Може и да се натовари на вагони на гара Подуяне и да се изпрати в Москва. И там
„братушките” да си го монтират на Червения площад
Да му се кефи с оченце от мавзолея другаря Ленин. По принцип всичко може да се направи с нещо, което е излишно.
От собствен опит всеки нашенец това го знае. Гледа например у дома нещо, което за нищо не става, направо си е за боклука, па току вземе и му намери предназначение. Така може да стане и с паметника на съветската армия – дали във Филиповци, дали в Москва, важното е излишното да се оползотвори.
Вторият вариант обаче ми се вижда по-реален. В Княжеската градина до паметника на съветската армия
да се издигне и Паметник на Османската армия
Така памет и благодарност ще бъдат пълноценно изразени. Сигурен съм обаче, че веднага ще се появят максималисти, които ще настояват да се вдигне паметник и на Византийската армия. И нея отдавна я няма, но пък е факт, че също ни е била окупирала –за 200 години. Ясен ми е отсега аргументът им – историческата ни памет да бъде пълна.
Изобщо накъде ни води логиката? Води ни към това, че
на всеки окупатор на родната ни земя трябва да благодарим с паметник
Така е справедливо. И всички ще са доволни. Защото съхранението на паметта, а и „благодарността”, трябва да бъдат цялостни, а не избирателни. А и си представете, драги мои, импозантната гледка: София – европейска столица, Университет, булевард и то не кой и да е, а „Цар Освободител”, Княжеска градина! И в нея не един, а три паметника на „освободители” – византийски освободители, османски освободители и съветски освободители! Никой
друг народ няма толкова много освободители
Отсега ви казвам, че това ще бъде най-голямата туристическа атракция в Европа, печатница за пари за скромния бюджет на столицата ни. Внушително, нали!? И така никога историята няма да избледнее в съзнанието ни. И цял свят ще знае: в България живее благодарен народ. И „слънцето спряно сърдито пече”!