Преди две седмици шефът на Камарата на архитектите в България Борислав Игнатов предложи централната фигурална композиция от Паметника на съветската армия да бъде махната, а на нейно място да бъде поставен държавният герб, като в него бъде монтиран часовник. Идеята му предизвика полярни реакции, но изключително полезното в нея бе, че в навечерието на кметските избори в София се отвори дебатът за един стар и хроничен проблем – премахването на мрачния символ на съветското робство в България. Игнатов доразвива първоначалната си идея и предлага нов вариант, който максимално удволетворява и двете страни на спора – хем паметникът да бъде запазен и да остане на сегашното си място, хем да бъде скрит от очите на софиянци и гостите на столицата.
Борислав Игнатов
Предложението ми за трансформация на Паметника на съветската армия в София, направено под надслова "Ако бях кмет...", предизвика огромна вълна от емоции. Време е да продължим темата и надграждането на идеята.
Да припомня основните критики към предложението:
1. Паметникът е история - да не се докосва!
2. Паметникът трябва да се премахне изцяло! На негово място да се възстанови зеленината на Княжеската градина.
3. Държавният герб отблъсква и стресира мнозина понеже политиците са се постарали през годините хората да си намразят държавата. Те се отнасят с подозрение към патриотичните символи, когато не са решени елементарни проблеми.
Много мислих по тези отзиви и реших да доразвития концепцията, така че да ги удовлетворя, въпреки че изглеждат взаимноизключващи се. И така по изброените точки:
около паметника се изгражда саркофаг
за негова защита, подобен на гробницата в Свещари. Така паметника става експонат в собствено пространство. Той е музейно осветен и видим от различни гледни точки. Историята по неговото построяване и обществената му роля през годините е разказана на посетителите чрез тематична експозиция на различни артефакти и свидетелства.
2. Около саркофага-музей се изгражда терасирана конструкция, върху която се създава нов ландшафт и се засажда богато дървесно озеленяване, което възстановява тъканта на Княжеската градина. Този нов хълм става любимо място за спорт и разходки, тъй като предоставя нови гледни точки и възприятие на Столицата. Мрежа от пътеки и стълби води до наблюдателна площадка на върха, от която се разкрива кръгова панорама към Университета, Народното събрание, Катедралата "Александър Невски", Орлов мост, Националния стадион, Парка и планината Витоша. Подобно на примери като Париж (Мон Мартр), Ница, Сан Себастиан и Белград площадката става притегателно място както за жителите, така и за гостите на града. Новата зеленината пречиства въздуха и подобрява микроклимата.
3. Шумната и монументална символика на герба и българската държавност остават за по-нататък в нашето развитие, когато наистина постигнем висок стандарт и съвременна държава, с която да се гордеем. За момента на панорамната площадка може да се сложи скромен надпис, че това което се вижда от нея е България.
Надявам се, че това доразвито предложение няма да има противници, понеже се съобразява с всичко казано до момента. Неговата реализация е напълно възможна и би била полезна за София и България. Тя ще постави природата над всичко и ще успокои духовете като запази историята на съветската пропаганда, без тя да доминира столицата на страната ни.
Споделяйте, за да се знае!
П.С. Идеята е лично моя инициатива и не обвързвам други лица или организации с нея.