Стратегическа грешка – застанахме срещу САЩ, а това не се забравя!

Мислим, че можем да умилостивим Москва и Анкара, да им служим като „троянски кон“, като „мост“, или като посредник

Доналд Тръмп

Доналд Тръмп

Николай Василев, политолог

Някога големият френски дипломат Шарл дьо Талейран възкликнал: „Това е повече от грях. Това е грешка“. Когато се вземат стратегически решения, определящи съдбата на нациите, моралните норми имат друго измерение. По думите на големия американски политолог Ханс Моргентау, морална е тази политика, която (в дългосрочен план) води до добри резултати.
Колкото и праведно да е едно действие, ако то не способства за положителното развитие на някоя страна, то е повече от неморално. То е грешка!
През далечната 1913 година България има всички морални основания да нападне Сърбия – която малтретира българите в Македония и отказва да се съобрази с договореностите от предишната година. Но актът на цар Фердинанд, подпалил Междусъюзническата война (капан, в който враговете на България успяват да я вкарат) обърква развитието на нашата нация за почти век! След грешката от юни 1913 година, десетилетия наред всеки следващ ход на България се оказва грешен! 

Вчера България лековерно се включи в хора на 128-те страни,

 които осъдиха решението на американския президент Доналд Тръмп да премести посолството на САЩ в Израел от Тел Авив в Йерусалим. (Подчертавайки, че това по никакъв начин не предопределя статута на града и не изключва възможността, ако бъде постигнато споразумение, Източен Йерусалим да стане столица на бъдеща независима Палестина). Вашингтон предупреди, че страните, които гласуват тази декларация, не бива да разчитат на американска помощ!
Няма да коментирам решението на САЩ. То е даденост. Не е тема на този анализ и това доколко заканата ще бъде спазена. Без активна американска помощ, много страни гласували за резолюцията – като Йордания, Афганистан, Ирак и Египет, може да изпаднат в хаос. В такъв критичен момент нашето внимание трябва да се съсредоточи върху поведението на България!
Поддръжниците на резолюцията сигурно ще посочат, че за решението, осъждащо политиката на САЩ, гласуваха някои от най-близките му съюзници – Великобритания, Германия, Япония... Но това са страни, чието съществуване не е пряко заплашено от никого.
Страните разположени на геополитически разломи, чието дългосрочно оцеляване зависи от евентуалната подкрепа на далечни морски съюзници –  някои от Балтийските страни, Полша, Румъния, Австралия... гласуваха „въздържал се“ (Дори не толкова уязвими страни като Чешката република и Хърватска също се въздържаха. Македония изобщо не гласува.)
Къде сме ние? 
Никога не трябва да забравяме, че България е разположена на много опасно преплитане на геополиутически разломи. През цялата си история сме били подлагани на набези „от степите“, които са били опустошителни, но са траели относително кратко (какво са 4-5 десетилетия за историята). Били сме подлагани и на завоевания идващи откъм Мала Азия, които уви са траели с векове. Както обикновено, Андрей Райчев греши, когато твърди, че сме били само периферии на множество империи (Персийската, Римската, Византийската, Османската, Съветската) От геополитическа гледна точка изглежда „естествено“ империята, чието сърце е около Проливите, да владее и нашите зами – не като периферия, а като сърцевина. (Така е било през 13 от последните 20 века) Както се изразява един от героите на „Под игото“: "Ние сме в черво адово"! 
При тези обстоятелства, основният, стратегическият императив, който всяко българско правителство – ляво, или дясно трябва да спазва е:

"Никога да не попадаме в руски, или турски зони!"

Следователно, независимо кой е президент във Вашингтон, е естествено България да се стреми да се докаже като стратегически американски съюзник.
Поляците го знаят, румънците го знаят, само ние ли си мислим, че можем да умилостивим Москва и Анкара, да им служим като „троянски кон“, като „мост“, или като посредник? Какво още трябва да ни се случи, за да разберем, че тази политика е безперспективна? Цар Иван Шишман някога се е опитвал да умилостиви султана. Провалил се е. Цар Борис III глупашки обявява война на Великобритания и САЩ, но не и на СССР. Резултатът беше катастрофален. В удобен за него момент СССР нападна България. (тогава Турция не последва съвета на Сталин и не ни напада, но това е по-скоро щастливо обстоятелство, отколкото геополитически закон, на който можем да разчитаме).
Турският външен министър използва трибуната на ООН, за да отправи тежки обвинения към Съединените щати. Вместо да се възползва от този стратегически прозорец, за да установи „специални отношения“ със САЩ, България заедно с Турция и Русия осъди политиката на Америка. Но ако утре някой властелин от „степите“, или в Мала Азия не се съобрази с българския суверенитет, на кого ще се оплачем? Или забравихме за съдбата на арменския поп?
Много български мюсюлмани са ужасени, че в Турция не можеш да целунеш момиче на публично място. Но вероятно има и такива, които биха симпатизирали на евентуална турска експанзия към Балканите. Едва ли има нужда да споменаваме, че ако Русия извърши посегателство спрямо България, не един, или двама русофили ще се се опитат да се възползват от това и да се разправят със своите съграждани, както предците им направиха на 9-ти септември 1944 година. Ще се намерят и много скептични циници, които ще повтарят, че каквото и да правим, англо-саксонците няма да си мръднат пръста за нас. Ще цитират Чърчил извън контекст, без да си дават сметка, че само когато те са били зад нас, сме постигали геополитически успехи. (Съединението, Лондонският договор за мир от 1913 година, когато получихме толкова неоспорим излаз на Егейско море, че трябваше да преживеем не една, а две национални катастрофи, за да го изгубим). 
При такава конфигурация на общественото мнение, е нужна пълна консолидация на демократичната общност, за която е от жизнено значение България да се докаже като неделима част от Западния свят!
Задава се глобална буря и от нашите действия зависи дали, когато тя отмине, ще сме още 

в състава на Свободния свят

Независимо кой е президентът в Белия дом и каква коалиция управлява в София, българските геополитически императиви са непроменими: Изграждане на „специални“ отношения с морските демокрации – за целта трябва да изградим силни демократични институции и да убедим Вашингтон, че сме неделима част от Свободния свят – „плът от тяхната плът“. Щом Израел успя, щом Полша и Румъния са на път да го направят, значи можем и ние. Само така ще можем да осигурим както глобалната си сигурност (да не сме част от „степни“, или „малоазийски“ империи). Само така ще постигнем националния си идеал (максимално сближаване с Македония и договаряне на суверен излаз на Егейско море – чрез договор с Гърция за предоставяне на техен на Черно Море.)
Всяка друга политика – каквито и да било прояви на лавиране, балансиране, съобразяване с източните империи, неминуемо ще ни доведат до катастрофа!