В началото на октомври изследователят Нася Кралевска, която от години живее в САЩ представи в Родината си второто допълнено издание на „България под комунизъм”. С любезното съдействие на автора, Faktor.bg представя част от книгата, която развенчава мита, че българските комунисти са били антифашисти.
Нася Кралевска
Първа част. Глава четвърта.
Неутралитет до последна възможност
Членовете и симпатизантите на Българската работническа партия (комунисти) би трябвало да бъдат дълбоко смутени и силно скандализирани когато през август 1939 г. научиха за Пакта Рибентроп - Молотов. Впрочем твърде възможно е някои от тях и да са били. Но свикнали да се подчиняват безусловно на решенията на Йосиф Сталин и безрезервно да ги подкрепят, те бързо се окопитиха и от антинацисти и антифашисти се превърнаха в
ентусиазирани привърженици на дружбата и сътрудничеството между Хитлерова Германия и Сталинска Русия
Волята на комунистическия върховен вожд за тях бе свещена повеля. И нямаше защо да разсъждават кое е добро и кое е лошо за родната им България и за света.
Така по сградите в работническите квартали и по индустриалните и пристанищните постройки се появиха лозунги, изписани с едри букви: „Да живеят другарят Сталин и другарят Хитлер, вождовете на съветската и немската работническа класа!“, „Искаме съюз с героична и социално-прогресивна Германия“, „Да живее братството на съветския и германския народ!“, „Да живее борбата на немските другари!“, та дори и лично пожелание – „Да живее другарят Хитлер!“.
За българските комунисти заплахата за световния мир не идваше вече от фюреровия Райх, а от англо-френския империализъм.
Измина цяла година в повишен дух и в трескава активност. А след септември 1940 г. събитията навлязоха в нова фаза - съществуваше Тристранен пакт, към който Съветският съюз проявяваше благосклонно отношение, като не криеше намерението си да се присъедини при определени условия към него.
На комунистите в България бе възложена поредна задача.
В противовес на твърдото решение на националното правителство – България да запази неутралитет във Втората световна война, те упорито настояваха царството да се включи в Оста Рим - Берлин - Токио.
Професор Димитър Ненов цитира във в. „Про & Анти“ откъси от спомените на видния комунист Върбан Ангелов, публикувани през 1993 г. в книгата му „Неизвестни страници от миналото“:
… по повод сключването на договора за ненападение между СССР и Хитлеристка Германия в 1939 г. вътрешното ръководство на БКП поведе пропаганда за влизането на България в Тристранния пакт.
…
В края на 1940 и началото на 1941 г. по нареждане на ЦК се разпространяваха хвърчащи листове, с които се подканяше българското правителство да подпише Тристранния пакт.
…
… когато германските войски нахлуха у нас, Партията издаде нареждане да ги посрещнем не като враждебни, а
като приятелски войски(Про & Анти, 23-29 май 2008)
Ангелов съобщава, че двадесет и осем души от ръководството на БРП /к/ са привикани през 1940 г. в Дирекцията на полицията. Там представителите на властта им заявяват:
… правителството обаче е решено да пази неутралитет, то е против влизането ни във войната и като ви предупреждаваме да престанете с тая вредна противодържавна дейност, предупреждаваме ви, че ако не престанете да агитирате в това направление, ще вземем строги мерки срещу вас. [Пак там.]
„Строгите мерки“ действително се взимат. Неколцина от агитаторите, включително и Върбан Ангелов, са интернирани.
Но усилията на Българската работническа партия (комунисти) да принудят България да влезе във войната на страната на Германия, Италия и Япония продължават чак до 22 юни 1941 г., когато хитлеровата армия вероломно нападна Съветския съюз. [Ангелов, Върбан. Неизвестни страници от миналото. София: ВИ Св. Георги Победоносец, 1993.]
…
Христо Карастоянов – писател и журналист - публикува текста на Позив към Н. В. Цар Борис III (тук той е цитиран на съвременен български правопис, изчистен от влиянието на руския език – б. а.):
„Ваше Величество, моля присъединете незабавно нашето изстрадало отечество към Тристранния пакт. Само така ще се постигнат националните идеали за целокупност.” [Какво й е антифашисткото на Соболевата акция? Още записки по исторически наивизъм – Електронно списание LiterNet, 19 март 2009.]
Настоятелният призив към българския монарх е подписан не от други, а от Васил Коларов, Георги Михайлович – ще рече вожда Димитров, Вълко Червенков и Стою Неделчев (Чочоолу).
Датата му е 1 март 1941 година. [Пак там.]
…
Червената партия на България от болшевишки тип оцени по различен от този на управниците на страната начин предложението на Съветския съюз за подписване на пакт за взаимна помощ с балканското царство. Още повече, че ден след като на 26 ноември 1940 г. Аркадий Соболев напусна София, разочарован от неуспеха на мисията си, Георги Димитров нареди от Москва на съпартийците си да организират подписка в подкрепа на съветското искане.
Развихри се истинска буря. В кампанията, наречена „Соболева акция“ наред с Българската работническа партия (комунисти) се включиха: „Звено“, БЗНС „Ал. Стамболийски“, БЗНС „Врабча-1“, БРСДП. Събрани бяха над 300 000 подписа в поддръжка на договора, а според комунистическата историография - един милион и половина.
Дали първата, или втората цифра отговаря на истината, няма чак толкова голямо значение. Защото безспорна истина е, че пощенските отдели на Министерския съвет и на Народното събрание буквално бяха задръстени от купища телеграми, петиции, писма и че из цялата страна се провеждаха събрания и митинги в полза на акцията.
Поети, като Никола Вапцаров, придаваха на кампанията допълнителна популярност, посвещавайки й вдъхновени творби.
Според някои историци именно масираният натиск спрямо правителството на Богдан Филов да приеме пакта за взаимопомощ със Съветския съюз - криещ опасност от светкавична окупация на България по подобие на балтийските държави - бе допълнителна причина царството да наруши неутралитета си и да се включи в Оста Рим - Берлин - Токио. [Соболева акция. Уикипедия]
Но това е само предположение.
Реалността бе друга и беше изключително сериозна.
…
На 1 март 1941 г. България се присъедини към Тристранния пакт. Многобройна германска войска, въоръжена до зъби с най-модерна техника, се бе струпала на северната й граница, готова да завладее Балканите.
Хитлер и Сталин все още бяха в пълен сговор
С Югославия нещата стояха по-сложно. България имаше гаранция, че кралството беше решено да се включи в Оста, което и направи на 25 март. Но участието му в Тристранния пакт трая само два дни. В Белград успешно бе извършен държавен преврат от пробритански сили, който промени съдбата на Югославия. На 6 април тя беше нападната и окупирана от Германия. Политикът, общественикът и изследователят Лъчезар Тошев съобщава някои малко известни подробности: Интересно е да се знае, че България подписва Тристранния пакт на 1 март 1941 г. в 13,30 часа, а германската армия влиза в страната същия ден в 12 часа – т. е. преди да има подписано споразумение. В разговор със секретаря на царя – Станислав Балан, генералите Йодл и Боденшац споделят, че Германия е имала и втори вариант за навлизане в България при съпротива от страна на българите. Армията, която преминава през нашата територия, за да нападне Гърция и Югославия (след излизането на последната от Тристранния пакт – б. а.), наброява 680 000 души. При нападението сръбската армия капитулира на 9-тия ден, което оставя у българските държавници усещането за правилност на решението. [Про & Анти, 1–7 септември 2000.]
При сключването на военния договор със силите на Оста българските държавници не пропуснаха да поставят няколко съществени условия: страната да не участва в активни бойни действия, германските войски да ползват територията й главно като коридор и да се издържат сами.
…
Английският автор Бернърд Нюмън в труда си „Балканско минало“ съобщава:
Когато кризисният момент наближи, българското правителство нямаш почти никакъв избор. През първите месеци на войната то се опитваше съвсем лоялно да задържи военния конфликт извън Балканския полуостров. Капитулацията на Франция, руската окупация на Бесарабия и последвалото боричкане за територията на Румъния промениха изцяло обстоятелствата. Германците печелеха войната; Великобритания бе изолирана, притисната до стената; Италия се бе присъединила към битката; Русия се държеше настрана и нямаше никакъв признак за намеса на американците. След като бе получило предложение за сътрудничество с победоносна Германия, какво би могло да направи българското правителство? Единствената му друга възможност бе да потърси опора в Англия – но ние никога не сме проявявали дори и най-слаб интерес към тази страна. Затова цар Борис реши, че трябва да обслужи най-добрия си клиент – ако не го направеше, то
България със сигурност щеше да бъде прегазена
за няколко часа. И така той се съгласи германски въздушни и военни бази да бъдат настанени в България – но не и български войски да участват в сражения. [Balkan Backgrounds, New York: The Macmillan Company, 1945, p. 74.]