Една от най-славните победи на младата българска армия е превземането на 11 март 1913 г. на Одринската крепост (виж галерия снимки). То е част от стратегическия замисъл на Висшето военно командване на българската войска. Одрин е и „ябълка на раздора“ при преговорите по време на примирието (20 ноември 1912 – 21 януари 1913 г.) и при подписването на Лондонския мирен договор (17 май 1913 г.). Заради приноса на Одринската операция във военното изкуство тя и днес се изучава във всички военни академии.
Крепостта е създадена под ръководството на германски инженери и е считана за едно от най-добрите и
най-големите отбранителни съоръжения в Османската империя
Отбранителната линия включва три укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са на 1-3 км от града. Крепостта се брани от 65 000 турски бойци и офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. На тях българското командване противопоставя 120 000 български войници и офицери.
Главният укрепен пояс на крепостта се състои от 26 каменни форта, отстоящи на няколко километра един от друг. А между тях са разположени артилерийски позиции, преградни ровове и вълчи ями.
Българските летци първи в световната история на военното изкуство се сещат да използват самолета като бойно средство, а именно за въздушни бомбардировки!!!
Около Одрин са разположени 1300 български оръдия.
След 6-месечна обсада,
на 11 март е заповядано нападението на крепостта да започне с артилерийски обстрел. Ураганният артилерийски огън се открива в 13 ч. и продължава докъм 23 ч.- близо 10 часа без прекъсване!!! Българската артилерия не замлъква до победата. Целта е да се прикрие атаката на българската пехота. Героичното настъпление принуждава турският гарнизон да капитулира на 13 март.
Плененият главнокомандващ Шукри паша предава сабята си на българските командващи с думите: "Храбростта на българската армия е безподобна...на вашата армия никаква крепост не може да противостои..." В същото време българският трицвет се развява върху джамията "Султан Селим."