„Навсякъде, където се стигна до балотаж, най-общо разказът беше за необходимостта от промяна, разказът беше за необходимостта да се вземе управлението от едни корумпирани лица в лицето на ГЕРБ най вече, като се опитаха да го олицетворят по този начин. В крайна сметка на много места този разказ се провали по една или друга причина“, каза още той.
„Интересно е в няколко от големите градове, в които на балотаж ГЕРБ все пак успяха да спечелят колко малки са разликите. В София разликата се явява точно толкова, колкото са отбелязали квадратчето „Не подкрепям никого“, добави политологът.
Разбирането да се гласува за единия кандидат като протестен вот спрямо другия Панчугов определи като „висша форма на отчаяние в обществото от неслучващата се промяна“:
„Това Мая Манолова, която беше лицето на контрапротестите срещу протеста през 2013 г. срещу назначението на Делян Пеевски и съответно Орешарски, да се превърне във флага, който може да свали едно управление в София, е висша форма на отчаяние. Това е обобщението за липсата на правилен подход към това да се олицетвори един различен разказ за българската политика. Поради тази причина – призивът „Не гласувам за никого“ или „Да изберем по-малкото зло“ все повече ще се превръща в трайно присъствие в изборния процес, докато наистина не се появи политически субект, който може да олицетвори желанието на българите за промяна. Като че ли на този етап не присъства в българското общество“.
„Ако се забави нормализацията на политиката около желанието за промяна, ако не се намери нормален разказ как тя изглежда в българската политическа система, шансът хората, които все повече са отчаяни от политическото статукво, да привидят някаква по-радикална визия за тази промяна е твърде голям“, предупреди политологът. По думите му за голяма част от българите разказът за елита, който трябва да бъде сменен радикално, е съвсем приемлив, което е проблем.