По вероятно е да има правителство, ротацията да се осъществи, въпреки всички препятствия и раздори - защото нови избори няма да доведат до нищо по-различно в парламента. Това мнение изразиха пред БНР социологът Юли Павлов и двамата политолози проф. Милена Стефанова и проф. Росен Стоянов.

„Никой не знае какво ще има след 2 часа днес – брифинг? Имам чувството, че разговори се водят, може би и в момента, но ние не знам, дали в някой манастир или на друго място, както преди 9 месеца. Не знаем и кои са участниците. Има показателни реакции – никакви сигнали от политическите централи. Може би има желание да се споразумеят. Но то минава през преглъщането през двете най-важни неща – Мария Габриел да е премиер, второ – Асен Василев да е министър на финансите.“ - прогнозира проф. Стефанова.

Според нея една от причините за разлъката бе начина на интерпретиране на случващото се. „И как се случва това, кой пръв дава сигнал, че е съгласен с тази ситуация? Единственият шанс е едно, две, три и едновременно да говорят. Тайни преговори направиха, да, така се прави, но изглежда, че тези цивилизовани подходи на разработване на коалиционни споразумения, не стават по тези географски ширини.“ - допълни проф. Стефанова.

Тя прогнозира, че „те са обречени да бъдат заедно, няма друга ситуация, която да ги замени и вариантът за предсрочни избори няма да доведе до нищо съществено, освен ако не се появи нов субект, но засега няма такъв“.

Проф. Стефанова се чувства удовлетворена от сбъдната ѝ прогноза, дадена преди 9 месеца: „Сбъдна се моя прогноза, ако не се скарат по персоналните назначения, те няма да се скарат, защото нямат принципни различия.“

Проф. Росен Стоянов сподели, че е почти 90% съгласен с проф. Стефанова, а различните 10% са в това, че политическите партии са принудени и ще управляват в коалиция, но се съмнява дали балансът ще е същият и дали това ще са същите коалиционните играчи.

„В българския език, освен доверие, имаме и онази дума, от френски за банките, креди – кредит, когато става въпрос за джентълменско споразумение или дадена честна дума. От самото начало преговарящите страни - двете коалиции, заявиха гласно и по-точно втората по големина, че няма доверие на доскорошни опоненти и предполагаеми партньори. Житейската логика и политическата ни задължава, да сме скептични когато се пристъпи към договаряне на властта. В случая трябва да бъде разпределена или преразпределена. И когато едната казва, че няма доверие, и заявяваше в кампанията, и тези думи не ги отвя вятърът, архивирани са, че не само ще ги чагъртат, а онези са корумпирани, и трябва да се смени целият модел ГЕРБ, това са фрази и послания, и претенции за бъдеща политика.“ - коментира проф. Стоянов.

Той допълни, че за разлика от политиците вярва на социолозите, но "няма как драстично да спадне доверието към политическите лидери, държавните  институции и същите тези хора да заявяват, че този крах на доверието, да бъде поправен като се ходи на избори“.

„Това е нещо като Стокхолмски синдром – бий ме, обичам те“, оприличи политическата ситуация проф. Росен Стоянов.

Той коментира, че в момента „не искат избори, но рано или късно ще дойдем до момент, в който малко камъче, за което сега не можем да се сетим, ще обърне каруцата“.

За него е „правно недоносче“ евентуалното отпадане на следствена тайна - няма кой да го коментира без присмех. „Говорим за неумение на комуникация и абсолютна некомпетентност  и  както казва един наш колега - пълно творческо безсилие“, добави той.

С него бе съгласен и социологът Юли Павлов: „
Съгласих се с проф. Стоянов за безумието отпадане на следствената тайна – ти позволяваш на законодателната власт да се намесва в съдебната. Това са някакви фантасмагории и те се дължат на юридическа некомпетентност.“

Социологът е и убеден, че качеството на образованието стой в основата на всички наши проблеми.

Твърдите избирателни ядра той оприличава на хард групите на футболни фенове – ултраси. Според него от ПП-ДБ са изгубили са около1/4 от избирателите си, „това са тези ултраси, недоволни и лидерите на ПП-ДБ, които не успяха да ги убедят, че това си заслужава“.

„По-малък спад има откъм ГЕРБ – около 10%, там голяма част от ултрасите се примириха с това управление, очевидно поведението на Бойко Борисов е било по-адекватно отколкото на лидерите на ПП-ДБ към техните избиратели“, отбеляза Юли Павлов.