Началото на септември беше белязано от Форума за "културна дипломация" на бившия президент на Македония Георге Иванов, на който присъстваха бивши президенти и премиери на Хърватия, Сърбия, България, Албания, Молдова и дори Ливан. Форумът беше посветен на ценностите на съвременното общество, пътя към Европейската общност и най-вече на зачитането на демокрацията и необходимостта от принципите на културния диалог. България беше представена от президента Петър Стоянов (1997-2002).
Петър Стоянов е блестяща и харизматична личност. Над седемдесетгодишен, в добро здраве, витален и винаги в добро настроение, той е един от най-приятните събеседници, които съм срещал. Неговата вечна широка усмивка, топли очи и разумен глас са рядкост в наши дни.
Основна тема на нашия разговор беше Вечната Македония, болката за прокудените от нейното лоно, македонски бежанци в България и вечната им страст към българското име, слово и език. Цели четири часа седяхме в старата скопска чаршия и си говорехме за нашето минало, за страстите и безумията си...само ние двамата, с тихото присъствие на един дипломат.
Естествено разговорът започна с отдавнашното му изказване за „Македония, като най-романтичната част от българската история“! Така е, казва Стоянов, така е, вярно е и моето усещане е, че идвам в приятелска страна. Отказах всякаква охрана от България, навсякъде казвах, че отивам в най-приятелската ни страна и сами, само с един мой по-възрастен приятел, стигнахме до Скопие. Дойдох с колата си, а охраната, която виждате сега, е по протоколът, който следва от Македония, организиран от президента Иванов. Това е всичко и аз се гордея с това, добавя той. Наистина пред нас имаше една полицейска кола и двама полицаи, един в униформа и един цивилен. Бяха изключително любезни и културни, винаги на прилично разстояние от нас, почти невидими.
Веднага започнахме с романтиката
Не, не ставаше въпрос за Гоце, Даме, Пере и други от Македония. Говорихме за тези герои, които са били от България, били са членове на ВМОРО и са се борили за свободата на „нашия“ народ в Македония и Одринско. С преклонение бяха изречени имената на загиналите в освободителните борби исторически личности като Михаил Апостолов от Горна Диканя Радомирско, Марко Лерински, роден като Георги Иванов от Котел, България, героят от аферата Мис Стоун, капитан Христо Чернопеев от Дерманци, Ловешко, Павел Делирадев от Панагюрище, героят и войвода на ревизионна чета на ВМОРО Тома Давидов от Ловеч, паднал в бой и погребан в Оздолени, Охридско, войводата Тане Николов и неговият племенник Мамин Кольо от Хасково, Параскев Цветков от Плевен и много други.
Не беше забравен и комунистът Коста Иванов-Динката, старозагорец, член на Върховния комитет, после член на ВМОРО, а накрая член на БКП.
Колкото и да е странно, не говорехме за силата на Организацията и единството на хората. Това бяха известни и приети факти, признати от предишните ни поколения и потвърдени чрез борби и войни.
С напредването на вечерта се развива и
темата за нашите визии за бъдещето
Тук вече разговорът е труден. Няма как да бъде иначе, когато разговарят демократичен президент на демократична държава и автор на статии, който все още смята, че се нарушават не само неговите национални права, но и системата на човешките права за неговото собствено оцеляване.
Петър Стоянов е любезен и приятелски настроен към Македония и македонците. Вярва, че приятелството, сърдечността и откритостта при решаването на нерешени въпроси ще дадат плод, ще дадат положителни и приемливи резултати. Като повечето български политици, той вярва на своите македонски приятели, вярва на техните изказвания и сърдечност. В реалния свят обаче обещанията и добротата на политиците не струват и стотинка. Трябва да си тук - полагам усилия да го "отрезвя" - тогава ще разбереш, че денят казва едно, а нощта "ражда" друго... и така до безкрай през последните тридесет години.
Разделихме се, за да се срещнем отново два дни по-късно в Българският културно-информационен център в Скопие. Стоянов откри изложбата "България от птичи поглед". Със своеобразеният си чар и известната си широка усмивка, той плени публиката. Правеше впечатление, че никой от неговите „приятели македонци” не дойде, затова имах честта да го придружавам в разговорите с присъстващите. Разпръсна безпрецедентна положителна енергия и надежда, така желана в нашите простори.
Взаимното уважение беше отличителната черта на нашите контакти. В онези четири и повече часа разговор на Старата чаршия в Скопие успяхме да се разберем за всичко, за страстите, за романтиката, за единството и съдбите на един разделен народ, и за безспорния път на Македония към ЕС. Просто не успяхме да се договорим как ще вървим напред, както и по каква методика ще се разрешават натрупаните недоразумения и конфликтни ситуации между македонци и българи, конфликти, наложени от трети страни.
Мисля, че "последният романтик" сред нас се сблъска с грубата, жестока действителност в Скопие. Сигурно знае, че на тръгване официоза "Нова Македония" го е предупредил, че Македония наистина е най-романтичната част, но от македонската, а не от българската история! За да няма илюзии по отношение на "единството" на един народ!
Идващото време неминуемо ще преоцени ролята на "романтиците", но и ролята на тези, които престанаха да вярват на фалшивите твърдения на македонските политици за справедливост и равенство. Дойде време и ние тук да научим уроците на Белград и Москва за инженерството на нациите и жестокостта към нееднаквите!
Уважението към "романтиката" ще остане завинаги между нас!