Правителството ни с писмо до ЕС на изпроводяк: РСМ пази наследството на комунистическа Югославия и етническото инженерство

Само три дни след парламентарните избори у нас, българското правителство е изпратило ново писмо до страните членки на ЕС на 7 април, в което обвинява Скопие, че е запазила наследството на комунистическа Югославия, етническо инженерство, тоталитарни практики и че не е изпълнило задълженията си по Договора за приятелството и сътрудничеств. В писмото, адресирано до страните членки на ЕС, с чието съдържание разполага скопската „Нова ТВ“, цитирана от "Фокус", се посочва:

„В Югоизточна Европа историята никога не е била само академичен въпрос. С малки изключения, повечето тоталитарни идеологии на XX век генерират свои собствени исторически разкази. Репресиите, насилието и престъпленията обикновено идваха в резултат от погрешно тълкуване на историята“, пише българското правителство в оставка, обръщайки се към държавите-членки на ЕС.

По-нататък в писмото българската дипломация оспорва, „скандалната декларация на АСНОМ“, която „остава синоним на промяната на колективната идентичност на населението“. „Българското присъствие в Македония трябваше буквално да бъде изкоренено с решението на Тито“, се казва в писмото.

Според българското МВнР в Македония е извършено етническо инженерство.

„През август 1945 г., по настояване на Белград и Москва, местната езикова норма, основана на местния български диалект, беше обявена за „официален македонски език“. „Граматиката е създадена през 1945 г. от Блаже Конески, докато концентрационните лагери, като Голи Оток, са претъпкани с онези, които се противопоставят на кампанията за етнически инженеринг, стартирана от Югославската комунистическа партия“, пише в писмото.

Освен това в посланието се разглеждат българо-македонските отношения след разпадането на Югославия.

„След разпадането на Югославия това идеологическо наследство, известно като „македонизъм“, остана в основата на всички усилия за придаване на демократична легитимност на предишните тоталитарни практики в БЮРМ“, пише официална София.

В писмото българското правителство допълнително обвинява Скопие, че подкопава възможността за преодоляване на проблемите чрез прилагането на Договора за приятелство и сътрудничество.

„Имаше искрица надежда, че идеологическото наследство на Югославия може да бъде преразгледано, когато България подписа споразумение за добросъседство със Скопие през 2017 г. и двете страни официално признаха „общата си история“, се казва в писмото и се добавят аргументите за това твърдение:

- Общата история, макар и въплътена като крайъгълен камък на Договора, беше поставена под въпрос. Спорът, основан на отричането на постигнатото до момента от Съвместната комисия по исторически въпроси, отново се разгоря и работата на Комисията е блокирана повече от година. Усилията за постигане на резултати в нейната работа не дават осезаеми резултати.

- Езиковата клауза на споразумението беше оспорена с аргумента, че от двустранното споразумение не произтичат международни задължения.

- Речта на омразата и старите антибългарски стереотипи възвърнаха традиционното си присъствие в публичното пространство. Бяха изгорени български знамена. Държавните служители бяха замесени в публични, неприлични обиди към членовете на българското правителство.

- Кампаниите за натиск върху македонските българи стартираха в духа на предишните югославски практики. Бяха отправени призиви за отмъщение срещу лица от македоно-българската общност. Гражданите на РСМ с българско гражданство все повече се подлагат на реч на омразата.

- Секторното сътрудничество доведе до значително забавяне и българските компании и инвестициите в Република Северна Македония бяха възпрепятствани да работят в тази страна.

- Инфраструктурните проекти на практика бяха замразени със загуба на финансиране от ЕС като пряка последица.

В писмото България отново заяви ангажимента си да подкрепи процесите на европейска интеграция, отбелязвайки, че няма да даде зелена светлина на Северна Македония, докато проблемите не бъдат решени, и в този контекст иска от европейските си партньори:

„В рамката за преговори трябва да бъде въведен строг механизъм за наблюдение, тъй като новата методология за разширяване на ЕС предполага „по-силно участие на държавите-членки в процеса на наблюдение“, както и „по-силно политическо управление“. България вече предложи редица варианти, които да бъдат отразени в рамката за преговори, като всички те се основават на съществуващи прецеденти от процесите на присъединяване на други страни кандидатки. „В крайна сметка добросъседските отношения са основата, върху която се гради ЕС, а лоялното сътрудничество между държавите-членки е условие съгласно Договорите за ЕС“.

В края на писмото са изброени конкретните искания на България, за да одобри началото на преговорите за членство:

- Трябва да се положат постоянни усилия за преодоляване на проблемите, които очакват работата на Съвместната комисия по исторически въпроси. Историческите реалности трябва да бъдат ясно признати паралелно с признаването на днешната политическа реалност.

- Езиковата клауза на споразумението, въплътена във всички двустранни документи от последните 22 години, трябва да бъде посочена в съответните документи на ЕС.

- Речта на омразата от страна на представители на държавни служби и финансирани от държавата медии трябва да бъде силно обезкуражена.

- Плурализмът на етническата самоидентификация сред македонските славяни не трябва да бъде възпрепятстван. В краткосрочен план трябва да бъдат предоставени законови гаранции за правата на македонските българи, включително за тези, които са получили българско гражданство въз основа на тяхната етническа принадлежност. Демонтирането на финансираната от държавата система за „македонизиране“ на българското културно наследство в РСМ е от съществено значение в това отношение. Отрицателните стереотипи в учебниците допринасят за нарушенията на правата на човека.

- Секторното сътрудничество и съвместните инфраструктурни проекти вече не трябва да бъдат възпрепятствани и българските инвеститори не трябва да бъдат обезсърчавани.

- Да започне реформите, за да ускори процеса на интеграция по отношение на бъдещото членство в ЕС.

Според дипломатически източници на скопската „Нова ТВ“, македонското правителство е било информирано за съдържанието на това писмо и го е интерпретирало като опит на правителството в оставка да даде да се разбере, че техните възгледи не са само временни политически интереси във функция на предизборната кампания и с това писмо задължава всяко следващо правителство в София да се придържа към тези изисквания.