Александър Коваленко
В района на Бахмут сега се създава ситуация, която оставя впечатление за патова и дори за безизходица, което, между другото, много активно се използва от руската пропаганда като деморализираща ИПСО*.
Но, както знаем, совите не са това, което изглеждат.
Руските окупационни войски в момента се опитват да превземат Бахмут от север и юг. Но най-интересното е, че сега се вкарват в това, което условно може да се нарече прерия, а именно - заемат позиции, от които до следващите места на атака има километри открити пространства.
Да разгледаме детайлите.
Сега, южно от Бахмут, агресорите се опитват да окупират Клещеевка, където губят огромен ресурс. И като цяло са изправени пред следващата дилема - или да се движат на север - към Бахмут, или на северозапад, към Ивановск, за да прекъснат трасето Т0504.
Но и в това има нюанс.
От Клещеевка до Бахмут са 3 километра през откритото пространство, което е покрай и през границата, и може да бъде обстрелвано не само от артилерията на ВСУ. Тоест, за да преодолееш това разстояние от селото, където въпросът опира и до "Вагнеровци", ще им трябват хиляди войници още и дори повече.
Ако говорим за Ивановск това направление изглежда доста логично, тъй като откъсването на логистични артерии е приоритет за руските окупационни сили и докато достъпът до Бахмут се осъществява по маршрутите Т0504, М03 и дори О0506 през Часов Яр, няма как да се говори за изтеглянето на ВСУ от града.
А от Клещеевка до Ивановски са 4 километра през открито пространство... Преминаването през него може да се окаже истинска месомелачка, за която е необходим и доста голям ресурс от хора. Но в този момент окупаторът не разполага с такъв.
Северът е не по-малко предизвикателство.
Озовали се в Соледар, руснаците се оказаха в местната Чернобаевка. В крайна сметка, за да се развие офанзивата от Соледар, е необходимо да се разгърнат подобаващо големи сили, които да се придвижат или към Благотное, или към Краснополовка.
Но да се реализира тази офанзива от руските окупационни сили е невъзможно, защото Соледар е изложен под постоянен артилерийски обстрел, особено югоизточните и източните райони, в близост до Бахмут, през които се пренасочват сили и ресурси, и които успешно се контролират и отбраняват от нашата артилерия.
Въпреки това има движение на руски военни сили. Например, те се изнасят в посока Благодатна, но има сериозна линии на отбрана от страна на ВСУ, на които окупаторите не могат да разчитат, защото при всяко движение веднага са принудени да обръщат назад. Защото нямат ресурс за пробив.
Окупаторите се отдалечават и от Соледар на север, насочват се към Краснополовка, но засега без голям успех, поради същите причини - липса на ресурс, но има и друг момент. Те се изнасят на север поради някаква известна само на тях причина, защото тази посока е най-малко привлекателна.
Следва Червената планина. Но и там няма пряка връзка със Соледар, а 2 километровите прерии, които са линии на отбрана, за да бъдат пробити изискват дори повече ресурси, отколкото например при Благодатна. Въпреки че и при Благодатна има известни особености, но едва ли врагът знае за тях?
Така руснаците се поставят при Бахмут в позиция, в която се нуждаят от много, много ресурси, за да продължат офанзивата си. Пехотни части и артилерия. По мои скромни преценки са необходими до 30 БТР-и, за да приключи операцията по окупиране на Бахмут от руските агресори точно тук и сега.
Повтарям, че точно тук и сега на плацдарм са разположени средства и руски окупационни сили. И то при напълно подсигурена и работеща като часовник артилерия, а не бездействащи дивизии, които не разполагат със снаряди.
Но това е ситуацията тук и то сега.
И дори в бъдеще да успеят да съберат необходимия ресурс, той вече няма да се използва за укрепване на въоръжените сили на Русия, а за да се компенсират загубите.
Всъщност окупаторът сега е в доста трудна ситуация край Бахмут, изход от която няма да се намери до пролетта, а силно се съмнявам, че това ще се случи и след това.
*ИПСО - информационно-психологическа операция от страна на противника
Превод: Faktor.bg