Владимир Перев, Скопие

Интервюто на македонския министър на външните работи Никола Димитров дадено пред главният редактор на МКД.мк Александър Дамовски предизвика буря от асоциации, които в своята същина са неважни и назадничави размишления.

Като че ли някой иска да „претопли вчерашна манджа“, нещo като асоциация с делото на Миле Неделковски, според което се снима филма „Подгряване на вчерашния обед“.
Но там мислите са аристократични, събитията са верни, извлечени от ежедневието на македонците в отминала епоха, а тук работата е съвсем друга. Появява се една асоциация със сръбската шовинистична поговорка, широко използвана в цяла Сърбия, когато дядото казва на своя внук, политик, че ако не знае какво да прави, „най-добре би било да започне война с България, така  той никога няма да сбърка“, а неговото решение винаги ще бъде прието и оправдано! ”

Явно Димитров тръгва по този път.

Статията се отнася до „документ, получен от MKD.mk“, но никъде не видяхме такъв документ. Какъв е този документ, какво е новото в него, кое е толкова ужасно, че документът не е цитиран и ако е толкова важен, защо министър Димитров го кри досега и накрая реши да го сподели само с един сайт... макар същият да е солиден и доста посещaван, но защо този и защо само с един... ? Къде е свободата на информацията и равенството на медиите пред обществото, според тяхната социална отговорност. 
Необходимо ли беше през тази седмица, в това зло и болезнено време (буквално и образно) да започнем 

кампания отново срещу „клетите българи“,

 която попадна в някои просръбски и проруски ориентирани медии и им подейства като „мехлем на рана“. Има ли нещо ново ... не, няма нищо ново!

Ето кратък преглед на фактите:

1. Рамкова позиция относно разширяване на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Албания
Позиция относно разширяване на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Албания
От 09.10. 2019 година

2. Народното събрание прие Декларация във връзка с разширяването на Европейския съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония и Република Албания
От 10.10.2019 година

3. Съобщение на Ръководството на Българската академия на науките
сряда, от 11 декември 2019 година

4. Правителството одобри Програма за подкрепа на българските общности в чужбина, от 15 Април 2020 година. 

Прочетете и вижте датите. Тук няма нищо ново, българската страна не е представила никакъв нов документ или акт, важен за нашите отношения. Всичко досега е казано и разбрано, 

очаква се само хармонизацията

Дори последното изказване на Екатерина Захариева относно новите методи за разширяване на ЕС беше в този тон и наистина не беше нищо ново!

Глупостта е двупосочна улица и затова се случват толкова много катастрофи с тежки последици. Българската страна винаги е в единия край на тази опасна улица и често кара неизправно превозно средство, по непознат терен и без достатъчно познаване на реалното състояние на пътя. 

Не е ясно как и защо Factor.bg се включи в безсмислената и излишна дискусия за интервюто на министър Димитров, но публикуваната статия на Николай Василев, меко казано, предизвиква съмнения и въвежда нови неясноти. Е, разбирам, че не харесваме Румен Радев, защото той е проклет русофил, не харесваме и не оценяваме Бойко, защото той е „прост пожарникар“, но какъв недостатък открихме на Екатерина Захариева.

От 1945 г. досега македонските българи не са виждали такъв ясен, пряк и последователен министър на външните работи на България, който толкова силно, твърдо и непоколебимо стои на националните позиции на целокупното българско племе. Къде тук се вижда някакво 

“антипостижение на българската дипломация“

Бащата на Никола Димитров, проф. Димитър Димитров наистина направи “смел опит за обективизиране на историята и неговите постулати могат да бъдат темел за стратегическо сътрудничество между двете държави(…)още през 1999 г“. 

Наистина е така, но това се случи много отдавна, в едно друго много подемократично време за България и Македония, време в което се подписа Декларацията за добросъседство между премиерите Костов и Георгиевски. 

От тогава до сега 

по Вардара изтече много вода,

 Македония стана националистическа и русофилска почти колкото България през 70-те години на миналия век, с още по-големи симпатии към СФРЮ/Сърбия.
Проф. Димитров беше част от тази Декларация и това завинаги щe служи на неговата чест.

Добре че някой все още се сещa за тези „първи лястовици“ на македоно-българската пролет, но трябва да спомена, че аз се сещам и за бащата на проф. Димитров, дядото на министър Никола Димитров. 

Е, ако знаехте какъв човек бе той, ако знаехте само малко за миналото му във Воден и Воденско през Втората световна война, щяхте да му направите паметник. Точно така, всички имаме героични предци, но не винаги приличаме на тях, не сме същите или подобни на тях. Някои от нас остават закотвени в старите страсти, а някои, подобно на младия Никола, стават световни политици с високи оценки, отдалечени от собственото си минало...

Никой и никога в България, дори онези отвратителни тодорживковски правителства не са наливали толкова много вода във воденицата на антибългаризма в Македония. 

Антибългаризмът е неразделна част от нас, „новите“ македонци,

това е нещо като „сръбски чип“, вграден в менталната ни структура в резултат на стогодишната окупация, насилието и промиването на мозъци. Плачът на Димитров за езика, идентичността и историческото минало е оплакване за „гроба“ на македонеца, винаги в услуга на сръбския империализъм и стремежите на Сърбия „от Вльора до Варна“. Ето защо правата на македонците в България, организирани през 1990 г. от югославския военен аташе в София, са толкова силно накърнени. Има и записи от срещите в посолството на СФРЮ там, а записите са и в досието на Гоце Солунски и сие, водени от ДС на България. Македонското или македонисткото малцинство в България винаги трябваше да бъде първоначалният тригер за вълнения в страната, винаги причинени на заповедите на Белград, за контрол и доминиране над българското културно и етническо пространство.
Това се знае от цяла Европа и целия свят и сега всички чакат развръзката. Затова твърдението “ако България остане единственият „негатор“ на съвременната македонска идентичност, целият международен натиск ще е не към Скопие, а към София. Влизаме в конфликт, който не можем да спечелим!" 
 е крайно пораженческа и несъответстваща с политическият момент в който се намираме.  Няма война, България не е губеща страна, така че може да постави своите условия на масата за преговори.

Moжеби някой мисли, че все пак ще има нова война и смята че Бъгария е на погрешната страна! 

Сладко се изсмях, но със сълзи в гърлото от изявлението на  младия Димитров че той  “ще защитава правата на гражданите, които се определят като българи“. Той не може да направи това, никой не може да го направи. Вярвам, че той има добри намерения и желание, но само толкова. Сто години насилие не могат да бъдат заличени с изявление на един министър. Димитров трябва да каже дали ще защити правото на братя Миладинови, Гоце Делчев, Груев и другите 

да бъдат българи,

правото да почиват спокойно от другата страна на нашето съществуване. Ето защо се чудя дали няма ново предателство на българската държава към нейното историческо и културно минало на Балканите или това е просто късогледството на българските политици и анализатори.