Димитрин Вичев, съпредседател на Атлантическия съвет на България
Изненадващо преди няколко дни правителството на Република Черна гора обяви сръбския посланик в столицата си Подгорица за „персона нон грата“, а малко по-късно правителството на Република Сърбия съобщи, че ще изгони от Белград черногорския посланик. Въпреки, че по-късно Сърбия се отказа да използва тази реципрочна дипломатическа мярка, то вече е налице прецедент. Особеното в случая е, че Сърбия и Черна гора са кандидати за членство в ЕС. Двете страни водят преговори за присъединяването си към него, като идеята на ЕС е те да бъдат приети заедно като двойка на една и съща дата, така както България и Румъния бяха приети на 1.01.2007 година.
Няма друг случай в историята на ЕС, при който две държави-членки или кандидатки за членство да са били с толкова влошени отношения помежду си, че да стигнат до крайното решение за взаимно изгонване на посланиците си.
Когато между две съседни страни от дълго време съществуват нерешени исторически, териториални или малцинствени (национални, етнически, религиозни и др.) проблеми или спорни въпроси, това е логичният резултат, както и знак за бъдеща ескалация на напрежението, стигаща не рядко и до военен сблъсък. Това е често срещан процес след 1990 г. в постсъветското и постюгославското пространство. Последен пример бе наскоро приключилата война между бившите съветски републики Армения и Азербайджан.
Този балкански случай на дипломатическо напрежение следва да се разгледа внимателно в Брюксел, включително като сигнал и предупреждение за това какво би могло да се случи, когато съществуват нерешени двустранни въпроси или има неизпълнение на договор за приятелство и сътрудничество между две балкански държави.
Този дипломатически конфликт е добре да бъде внимателно анализиран и да стане нагледен пример за онези страни от ЕС и извън него, които настояват България безусловно да се съгласи за започване на преговори на ЕК с Република Северна Македония до края на 2020 г. При това въпреки че всички страни членки на ЕС са известени от българското правителство със специален Меморандум през месец септември за съществуването на редица открити въпроси и нерешени проблеми между двете държави.
Във връзка с този европейски прецедент разумно и правилно би било Европейската комисия и правителствата на страните членки на ЕС да оценят позицията на България за отлагане във времето на началото на преговорите с РС Македония като отговорна политика, преди всичко към ЕС. Защото, ако се допусне безпринципен компромис, не само че говорът на омраза в Скопие към България няма да спре, че България ще се окаже с открадната част от националната си история, памет и достойнство, но и ЕС е възможно да има в бъдеще проблем с влошените отношения между България и РС Македония за много години напред.
Тогава единството и хармонията между страните членки в съюза ще се окаже просто един мит. Враговете на ЕС, като Русия например, биха били много доволни от такива вътрешно-общностни проблеми и с всички средства на хибридната война биха предизвиквали или усилвали процеси на дезинтеграция в ЕС.
През последните дни, особено след интервюто на г-н Зоран Заев за българската агенция БГНЕС, в РС Македония се разгърна още по-свирепа негативна кампания срещу България. Това е още едно доказателство, че голяма част от политиците и гражданите на РС Македония са все още твърде далеч от европейските ценности и правилата за добросъседство и приятелство между народите и държавите в ЕС. Явно им е необходимо още време, за да преосмислят поведението си, да разкрият и да научат критите от тях обективните факти от общата ни история, да приемат реалността и честно да тръгнат по дългия и нелек път към пълноправно членство в ЕС.
Ние, българските граждани, сме минали своя европейски път към осъзнаване и приемане на европейските ценности, и затова разбираме и приемаме днешните реалности - че на територията на Република Северна Македония след 1944 г. има формирана нова нация, която говори и пише на свой нов македонски език и има приета своя нова идентичност.
Крайно време е и македонските граждани да приемат фактите и истинската си история.
А тя е, че до 1944 г. в огромната си част хората, живеещи в географската област Македония са се възприемали като етнически българи и са използвали в общуването помежду си характерна за региона диалектна форма на българския език.
Българските граждани приемат днес новата идентичност и език на македонците като приключен, обективен и реален житейски факт, и затова следва и македонските граждани да покажат разумно европейско поведение и да приемат обективните факти за историческите корени на нацията и езика си. Само така ще бъдат решени историческите спорове за личности и събития до 1944 г. и ще бъдат премахнати основателните опасения на България за евентуални териториални и/или малцинствени претенции към нашата страна.
С това взаимно осъзнаване на фактите и реалността, ще се отворят нови възможности за културно и икономическо сътрудничество между нашите две държави и народи, повече няма да разглеждаме с взаимно недоверие общото ни минало, а ще работим с взаимно доверие за общото ни европейско бъдеще.
За това обаче е необходимо искрено желание на гражданите на РС Македония да станат част от европейското семейство, обща воля и решимост на политиците им, и разбира се - време.
От своя страна, българските граждани и политици трябва да проявят повече търпение, толерантност и разбиране към вътрешната драма на днешните македонски граждани и политици. За съжаление, голяма част от тях все още мислят, че могат да преминат в бъдещето с лъжите от миналото и не вярват, че това няма как да се случи. Това е дълбок процес на осъзнаване на реалността, който явно действа като шок за огромна част от гражданите на РС Македония. Но това е резултат от комунистическите лъжи в Титова Югославия, с които поне три поколения след 1944 г. са възпитавани. Това е огромното престъпление на комунистическите режими към гражданите, както в бивша Югославия, така и в България.
Добре е българските политици, заемащи днес високите етажи на властта, нито за миг да не забравят, че ако някой от тях самоволно реши на основание на правомощията на заемания от него държавен пост, да ускори процеса като даде безусловно съгласие за започване на преговори за членство на РС Македония в ЕС, то той ще направи огромна и непростима грешка. Такова действие, преди да бъдат решени откритите въпроси и преди да бъде постигнато общо съгласие, подкрепено от парламентите на двете страни, ще нанесе огромни вреди с дългосрочни отрицателни последици не само върху България, но и върху Европейския съюз като цяло.
Нито българските, нито европейските граждани, нито историята ще прости такова действие.
Ние българите нямаме вина, че сме жертва на редица несправедливи международни договори, в които Великите европейски сили са приели или наложили такива клаузи в тях, че са разделили българския народ и част от него, заедно с български територии, е останал в съседни на днешна България държави. Ето защо за обединението на българите в едно целокупно Отечество са жертвали живота си стотици хиляди наши сънародници до края на Втората световна война. Те са воювали и умирали не като завоеватели или окупатори, а като освободители на своите братя по род, вяра и език. Десетилетия наред това е било българския национален идеал.
Днес България е демократична европейска страна, която развива близки приятелски отношения със съседите си и горещо подкрепя европейското им бъдеще.
Днес българските граждани вярват, че разделените от историческите събития и граници хора могат да имат общо бъдеще само в Европейския съюз.
Днес България по никакъв начин не оспорва правото на всеки гражданин на съседната РС Македония да се идентифицира като какъвто си иска. Може да се самоопределя като македонец, като българин, като македонски българин, като албанец, грък, сърбин или като друг. Това е негово лично право. И може да нарича езика, на който говори, както си иска. Но това не трябва и не може да става за сметка на България, на българската история и на историческите факти.
Скопие трябва да разбере, че тази българска позиция, която се подкрепя от близо 85 % от българските граждани, не може да бъде безпринципно променена, и да не разчита, че Брюксел, Берлин, Париж, Вашингтон или Москва може да повлияят на София чрез упражняване на натиск върху българските власти.
Македонските граждани следва да изминат своя труден път на осъзнаване на истинската си история и съвременните реалности. Разбираме, че за това е необходимо време. Преговорите за членство в ЕС са по принцип дълъг и сложен процес, но при решени открити двустранни въпроси гражданите на РС Македония ще могат винаги да разчитат на безкористната подкрепа и помощ от страна на искрените си приятели в България.