Христо Христов
Четири месеца след като Васил Терзиев публично направи предложение да бъде приет закон за лустрацията нито една политическа сила, включително и издигналите го като кандидат за кмет на София „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, не дадоха знак, че са взели на сериозно призива му, показа проверка наdesebg.com.
На 2 юли 2023 г. по Би Ти Ви, непосредствено след като кандидатурата му за кмет беше издигната, Васил Терзиев заяви:
„Постоянно се замита темата за службите, за репресивния апарат, и за да го решим аз апелирам към нашите политици да направят отговорното нещо – да приемат закон за лустрацията.“
По думите му лустрацията е приета в страните от Централна и Източна Европа през 90-те години. „Досега това не се случвало, защото е било удобно, но е необходимо да се направи. И това ще покаже дали ние вече сме на път да станем едно нормално общество“, обясни тогава Терзиев, чието спускане „отгоре“ от лидерите на ПП-ДБ предизвика обществено отвращение и гняв заради тежката обвързаност на фамилията му с комунистическата партия и репресивния ѝ апарат в лицето на Държавна сигурност, както чрез кандидатурата му се прави опит бъде възпроизведена във властта една от метастазите на тоталитарната комунистическа система 34 години след краха ѝ.
От месец юли досега в Народното събрание не е внесен законопроект за лустрацията, провери desebg.com.
А това можеше да се случи, ако обединението „Демократична България“ (Да, България“ и „Демократи за силна България“) бяха придвижили своя законопроект за „ефективна и решителна лустрация“, за каквато готовност изразяват в своята предизборна програма още от 2021 г.
Програмата на „Демократична България“ за лустрация
В предизборната програма на „Демократична България“ се предвиждат приемането на серия от политики за „освобождаване от зависимостите на миналото и подкрепа за почтеността и професионализма в институциите“.
Една от тези политики е лустрация и проверки за интегритет. „Укрепването на правовата държава изисква институциите да бъдат освободени от задържалата се с десетилетия сянка на комунистическия режим и от олигархични зависимости. Това може да стане чрез последователна лустрация на висши публични длъжности в секторите „Национална сигурност“, „Отбрана“, „Вътрешен ред“, „Правосъдие“, както и на независимите регулатори – за период от 10 години (до 2030 г.). То трябва да бъде подкрепено чрез прилагане на системни проверки за почтеност и независимост“, се посочва в програмата.
„Представените мерки включват конституционни и законодателни промени, които да направят възможна решителната лустрация, макар и ограничена по време и обхват сред лицата, заемащи висши публични длъжности. Предлага се тя да обхване проверка за „чисто минало“ (липса на принадлежност към комунистическите служби за сигурност или заемането на висши ръководни позиции в комунистическата партия) и проверка за интегритета на кандидатите за висши публични длъжности, включително на тяхната лоялност към демократичните ценности и принципи“, се мотивират от ДБ.
„Задълбочените проверки на интегритета и независимостта на кандидатите за висши публични длъжности, както и на заемащите такива длъжности, е ключово условие за освобождаване на институциите от обвързаности с частни и олигархични интереси – проблем на България от началото на прехода, който, за съжаление, продължава да тежи върху нас и до ден-днешен“, се подчертава в програмата на ДБ.
В нея са изведени следните краткосрочни мерки:
Разширяване на приложното поле на действащия закон за разкриване на досиетата.
Въвеждане на задължителни и системни проверки за интегритет на лицата, заемащи висши публични длъжности в съответните институции; непокриването на стандарта за почтеност и липса на зависимости е основание за освобождаване от заемана длъжност.
Осветяване на задкулисието на прехода чрез разсекретяване на всички разработки на МВР и ДАНС с изтекъл гриф към 2020 г.
Като средносрочни мерки са посочени:
Въвеждане на лустрацията като институт на неизбираемост в съответните глави на Конституцията.
Законова делегация, която да позволи развиване на уредбата в специален закон, който да гарантира възможност за оспорване (вкл. по съдебен ред) на констатациите за съпричастност към репресивните органи на тоталитарния режим.
Въпреки установеното лустрационно основание лицето може да бъде назначено или да продължи да заема длъжността, ако приеме да се извършва цялостна проверка на неговия интегритет, вкл. на лоялност към демократичните ценности и принципи, и покрие определените стандарти.
Въвеждане на лустрационни основания: установена принадлежност към комунистическите служби за сигурност (щатни и нещатни сътрудници), други репресивни органи на режима, както и заемане на висши ръководни позиции в комунистическата партия. Конкретните основания за лустрация ще бъдат уредени в специален закон.
Обхват на прилагане: в сектор „Сигурност“: по отношение на заемащите висши/ръководни публични длъжности в държавните органи, пряко свързани със сигурността и/или отбраната на страната (МС, МВР, МО, МВнР, службите за сигурност – ДАНС, ДАР, ДАТО, НСО, СВИ, СВП; ДКСИ).
Обхват на прилагане в сектор „Правосъдие“: по отношение на МП, ВСС и органите на съдебната власт – съдилища, прокуратура и следствие; Инспекторат към ВСС) от окръжно и по-високо ниво (апелативно и върховно), Конституционен съд.
Обхват на прилагане по отношение на независимите контролни и регулаторни органи – Комисия за защита от дискриминация, омбудсман, Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за финансов надзор, КЗЛД, СЕМ.
Ограничение за лицата, заемащи по-ниски длъжности (експертни и технически) за достъп до класифицирана информация, ако покриват лустрационните основания.
До момента нищо от това не е предложено за обсъждане в 49-то Народно събрание, което функционира от месец май 2023 г., независимо от факта, че „Демократична България“ са част от настоящото управление на страната и е логично най-малкото да има внесен такъв законопроект.
Пълно мълчание
Сайтът desebg.com се обърна към председателят на ДСБ Атанас Атанасов, за да разговаря за причините поради, което това не е направено, но той не пожела да отговори.
Desebg.com се обърна и към Васил Терзиев с въпрос как ще коментира факта, че издигналите го политически сили ПП-ДБ, които са представени в парламента, не са нито коментирали, нито пък предприели законодателна инициатива по предложението му за приемането на закон за лустрацията?
Терзиев обаче също не отговори. Един пример за класическо празнословие, чрез медийно експлоатиране в определен момент на важни за част от обществото проблеми, очевидно с цел единствено хвърляне на прах в очите на хората.